Избори за ВСС сред съдиите – част първа

За да сме убедени, че съдиите, прокурорите и следователите са безпристрастни и способни, има значение кой и по какви критерии извършва назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването в съдебната власт. Отговорността за тези четири действия лежи на плещите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на неговите колегии. В България съставът на ВСС се състои от 25 лица, включително 11 души, избирани пряко от съдиите, прокурорите и следователите (професионална квота) и 11 души, избирани от Народното събрание, тоест от политиците (политическа квота). Трима от членовете на ВСС участват в работата на Съвета по право – председателите на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и главният прокурор. Освен да отговарят за кариерните въпроси на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на ВСС имат още една изключително важна отговорност – избират председателите на съдилищата, вкл. върховните, и ръководителите в прокуратурата, вкл. главния прокурор. А това какви лица застават начело в системата показва какви ценности и качества системата възпитава. За да се създаде увереност в конкретен съд или прокуратура, трябва да се подбират независими професионалисти, готови да удържат натиска на икономически силни и политически влиятелни фигури. През юни и юли предстои изборът от страна на професионалната квота. На 11 юни 2022 г. следователите ще проведат избор на един свой представител сред 3 кандидати /преглед на кандидатите направихме тук/. На 25 юни съдиите ще излъчат 6 съдии в СК на ВСС сред 15 номинирани. На 9 юли прокурорите ще попълнят своята квота в ПК на съвета.

Какво предстои да направи бъдещият девети състав на ВСС?

Той следва да бъде с мандат октомври 2022 – октомври 2027 г. В края на 2027 г. би следвало да приключи мандатът си Иван Гешев, ако срещне все така добронамерен ВСС като сега действащия, който да бди за отвъддържавната вселенска независимост на Прокуратурата на РБ. Но остава спорно дали при тези обстоятелства деветият или следващ десети състав следва да избира нов главен прокурор. Едно е сигурно – през 2024 г. изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд и това е процедурата, която са задължени да упражнят членовете на ВСС. Отвъд публичния интерес, деветият състав на съвета ще получи тежко наследство – неадекватно изпълнени скъпи европроекти в областта на реформата на съдебната карта, зле организирани процедури по атестиране и провеждане на конкурсите, неактуализирана система за измерване на натовареността – все въпроси, без чието решаване съдебната система не може да работи нормално.  

В следващите две седмици ще проследим основните акценти от концепциите на кандидатите за членове на ВСС от съдийската квота. Там кандидатите са 15, нека видим първите петима регистрирани на сайта на ВСС.

Младен Димитров – председател на Районен съд – Велико Търново

В концепцията му /виж тук/ някак ясно се поставя акцент на ролята на ВСС като обслужващ съдебната власт административен орган. Засегнати са и болезнените теми с независимостта на съдебната власт. И с това приключва нормалността в написаното. Как обаче кандидатът ще отстоява тази независимост не става ясно – ни дали чрез опълчение, ни дали чрез просвещение. Витиевато позоваване на едно международно становище и нито дума за реалното мълчание в този и предишни състави на съдебния съвет по темата при атаки над съдиите, което е реалното посегателство над независимостта.

Проблемът с въвеждането на Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ отново е деликатно споменат, като деликатността културно си взаимодейства със сервилността – много труд бил вложен в дооправянето на ЕИСС. Като се има предвид похарчените средства системата трябваше да бъде технически образец, а не да се дооправя, но Димитров не намира смелост да потърси отговорност за действията на членовете на този състав на ВСС. Концептуалните нагласи за реформа на съдебната карта са също мъгляво споменати – уж трябва при обезателната реформа да се отчитат социални и административно-териториални фактори, а нито дума за това работи ли нарочно създаденият модул СИСМА. Именно тази система трябваше да измерва социално-икономическите показатели на съдебните райони така щото членовете на ВСС да не разкриват и закриват съдилища на око. По траекторията на конюнктурната неяснота са споменати конкурси, командировки, добри практики, заплати и каквото му хрумне на човек, че може да напише вътре, отваряйки произволни страници и прочитайки произволни думи от съдоустройствения закон. Абсурдността е доведена дотам, че кандидатът предлага „замяна на конкурса като основание за заемане на длъжността с избор“/стр. 5/. Сега остава да видим как ще се събират да си избират съдии гражданите – на бели покривки в хотелски ресторанти или в местния смесен магазин. Кандидатът Димитров, сега председател на Районен съд – Велико Търново, първи е подал концепция и очевидно срочността е взела превес над съдържанието. Може би при някакви усилия за разписване на текста би могло да се предполага, че иде реч за избор чрез листа на съдиите за повишение, но основания да търсим това в концепцията на кандидата не са ни дадени. Предвид лековатата концепция решихме да направим справка в търсачката Гугъл дали Младен Димитров е застъпвал някакви обществени позиции отвъд нормалната си дейност на съдия. Нито ред по важни за съдебната власт въпроси, но пък е наградил победители в конкурс по машинопис в качеството си на председател.

Любомир Нинов – съдия в Районен съд – Варна

Любомир Нинов два пъти е бил кандидат за ВСС, 2012 и 2017 г. и определено знае как да състави концепцията си /виж тук/ без да се измъква от текущите наболели проблеми на българското съдоустройство. Независимост на съдебната власт – да, при това с ясно предложение от страна на кандидата действащите съдии да проверяват информация и данни за зависимости сред членовете на ВСС. Потърсен е и способ за това – изменение на закона. Нинов вижда и ролята на ВСС в това да ангажира журналисти и университетски преподаватели, които да представят на обществото по разбираем начин наболели правни проблеми или трудни за разбиране съдебни актове/не че сега нямат съдилищата щатни пиари/. Нинов не се страхува да говори за корупция и конфликт на интереси в съдебната власт. И темата за бюджета на съдебната власт не е подмината – след ясното признание, че заплатите в системата са повече от задоволителни се отделя внимание на трудностите при изграждане на съдебни палати или нецелесъобразното харчене на други съществени пера от бюджета. Отбелязваме за читателите и за кандидата Нинов, че пари в бюджета на ВСС има, просто няма вещина в планирането и инвестирането им. Обаче като че ли и концепцията на Нинов подминава въпроса за съдебната натовареност и съдебната карта – четем някои идеи, споменаване на множество анализи, фактори и т.н. и в краен случай закриване на съдилища. Лошото е, че практиката показва, че досега само един член на ВСС за последните 10 г. имаше смелост да работи по тези въпроси всеобхватно и това бе Калин Калпакчиев.

Иван Калибацев – председател на Районен съд – Пловдив

От 2009 г. до ден днешен Калибацев е предимно председател на съд и доколкото му позволява това – и редови съдия. Първо на РС в Асеновград, а сега втори мандат на РС в Пловдив. На говоримия език в тази област на живота това се нарича „съдебна номенклатура“.

Основно място в изложението на Калибацев /виж тук/ е заел проблемът с натовареността на съдиите. Той е разгледан не толкова като проблематичен елемент, който влияе на срочността и качеството на правораздаването, колкото като средство за влошаване на колегиалността. Един вид – нормите за натовареност разрушават духа на вътрешноведомствения комфорт в социалистическото съдийско общежитие. Определено това е подход, който ще се хареса на избори, но е откровен съдебен популизъм. Съвсем не е подминат проблемът с териториалното разположение на съдилищата, известен като „реформа на съдебната карта“. Нито дума за критично лошия Модел 4 /виж анализ на ИПИ тук/, който ВСС се опита да наложи, а едно оправдание как един вид законодателната власт не го е подкрепила.

Концепцията на Калибацев е някак безконфликтно, безадресно и незадълбочено преминаване през задължителния конспект за написване на концепция за участие в изборите за ВСС. Така се зараждат някакви нови модели за конкурсна дейност в рамките на апелативните и окръжните райони – но колкото да се маркира темата с едно изречение. Нулево развитие и дълбочина. Особено място е отредено на съдийските възнаграждения, но без критично да се разглежда ежегодният им ръст от 10 %, който е за сметка на всички български граждани. Към настоящия момент тече проверка от страна на СК на ВСС за оказан натиск от страна на Калибацев над съдията от РС-Пловдив Деян Вътов. В подкрепа твърденията на Вътов са се подписали 187 съдии от всички нива в системата /виж тук/.

Мария Терзийска – заместник-председател на Окръжен съд – Варна

И съдия Терзийска опитва да открои водещи за съдиите проблеми – провеждането на атестационните процедури и следващите от тях конкурси за повишаване. Основен проблем обаче е лошият закон, трудно приложим за добрия ВСС: „трябва да се отчетат усилията на сегашния ВСС за промяна в правилата (…) вземане предвид мнението на магистратите“ /стр. 7 от концепцията ѝ/. Съдия Терзийска е за цялостна промяна на организацията на Комисията за атестиране и конкурси, включително и на помощните атестационни комисии, но без да онагледява с какво следва да бъде заменен настоящият модел. В крайна сметка идеята за промяна се свежда до това в КАК да няма представени действащи съдии или поне те да бъдат от ВКС и ВАС както и да бъде премахната точковата система на атестиране. Липсва конкретика и по отношение на конкурсите – критично се възприема идеята общото събрание на горестоящия съд да дава мнение за кандидатите, каквато историческа традиция у нас има, макар и да не се прилага към настоящия момент. Алтернативно на това не се предлага разрешение освен „въвеждане на относителна тежест на критериите, които се съобразяват при оценяване, за да се гарантира прозрачност при вземане на решения“. Вероятно това е готовият алтернативен модел на настоящата уредба на конкурсите – квинтесенция в едно изречение.

Съдебната карта също не е пожалена като предмет на кандидатските размисли – сложени са прилични цитати от доклади и нулева визия за преодоляване на проваления Модел 4 за реформа на съдебната карта, прекомерните разходи и идентифициране на проблемните отговорни лица. Проблемът с натовареността е разгледан като наратив за свършеното от ВСС от 2012 до 2022 г. В детайли са представени съществуващите проблеми и предизвикателства пред Единната информационна система на съдилищата.

Васил Петков – председател на Окръжен съд – Ямбол

Васил Петков е сред тази група кандидати, които имат траен опит в заемането на позицията административен ръководител – първо като председател на РС в Ямбол от 2009 до 2014 г. и от 2014 г. досега като председател на ОС в града. Съдоустройствените проблеми би следвало да са му известни. В концепцията му от дотук разгледаните за пръв път се откроява познание за бюджета на съдебната власт, яснота що е то програмно бюджетиране и надхвърляне на клишето независимост на съдебната власт, разбирано като това да се удовлетворяват всякакви бюджетни прищевки – състояние, в което изпадна дори новото ръководство на Върховния касационен съд. Петков предлага конкретни начини за разтоварване на бюрократичните процедури като се въведат делегирани бюджети за съдилищата /ВСС няма законодателна инициатива, но това не му пречи да взаимодейства с другите власти по тези теми/. Отделено е необходимото внимание и то с добра конкретика на управлението на съдебните сгради, усъвършенстване на процедурите по адекватна поддръжка, без излишни разхищения. Отбелязвам това като важно, тъй като ВСС харчи до този момент бавно и зле същественото перо от бюджета си за капиталови разходи като често пъти парите биват прехвърляне за други разходи, което е постоянна изненада за държавния бюджет.

Концепцията на Петков /виж тук/ се откроява още с предложение за първоначално и последващо обучение на съдебната администрация – тема, която често пъти също бива подминавана с лека ръка.

Не е пропуснато  и общото устройство на ВСС, като Петков има виждането, че органът следва да се попълва от професионалната квота по апелативни райони, а подмяната на състава да бъде по модел на Конституционния съд – циклично от различните квоти. Критично е разгледано парламентарното мнозинство от 2/3 за избор на член на ВСС от НС. Нека отбележим, че това е препоръка, отправена към България преди повече от 10 г. и действащ конституционен текст едва от 2015 г.

Интересно решение на Петков е и децентрализацията на конкурсите като конкурс следва да се обявява да всеки отделен съдебен орган като се взема становище на горестоящия съд за кандидатите.

Като цяло от петте разгледани дотук концепции можем да направим извод, че неглижирането на този документ не е чуждо на кандидатите. Остава тогава да видим по какви критерии ще ги избират техните колеги. Три от концепциите са изпълнени с разточителни клишета. Две от концепциите са по-близо до реалните проблеми в системата и търсенето на разрешения. И все пак, съсловието на следователите остава ненадминато – там кандидатите си представят съдебния съвет като държавен домостроителен комбинат, който строи апартаменти за всеки следовател и поколението му.