Назад

ИПИ с нов доклад за акцизната рамка на новите негорими изделия в България

Виж пълното изследване на ИПИ: „Акцизна рамка на новите негорими изделия в ЕС и изводи за облагането им в България“ (ИПИ, 2023)

През последните години ИПИ, в партньорство с The European House-Ambrosetti, изготви задълбочено проучване на реализацията на пазара и данъчното третиране на нагреваемите тютюневи изделия (НТИ) в Европа. Докладът на ИПИ изследва диференцираното данъчно третиране на НТИ, като е част от по-широката дискусия за облагането на негоримите изделия и предстоящата ревизия на Директива 2011/64/ЕС относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн. През 2023 г. ИПИ представя нова версия на доклада, която е адаптирана за българския контекст и дава насоки за акцизното третиране на негоримите изделия в България.

В края на 2022 г. бяха приети промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), които заложиха нов акцизен календар за всички тютюневи изделия за периода 2023 – 2026 г., както и нов акциз за течности за електронни цигари, съдържащи никотин. През 2023 г. бяха приети нови текстове, които вече заложиха 1) облагане на всички течности за електронни цигари с равен акциз, без значение дали съдържат никотин и 2) въвеждане на нова акцизна ставка за заместители на тютюна, съдържащи никотин, като такива са т. нар. никотинови паучове. Към момента акцизният календар залага, че в следващите четири години акцизите върху всички тютюневи и никотинови изделия в страната ще се повишават, като категорията на „негоримите изделия“ предизвиква особен интерес, тъй като в нея се наблюдават постоянни промени.

България следва общите тенденции в облагането на негоримите изделия и конкретно на НТИ в Европа. По отношение на НТИ се прилага отделна акцизна категория и изцяло специфичен акциз на база количество тютюн в продукта. Акцизната тежест върху НТИ в България обаче е сравнително висока, като на практика липсва акцизно диференциране спрямо цигарите при изчисление на акцизната тежест на база количество тютюн в продукта. Акцизната тежест върху НТИ в ЕС обикновено е от порядъка на 50% до 90% от тази върху цигарите, изчислена на база количество тютюн в продукта. Подобна разлика е от решаващо значение за реализацията на НТИ и за насърчаване на производителите да насочват своите инвестиции към новите продукти.

С акцизния календар до 2026 г. и по-стръмното покачване на акцизната тежест върху НТИ, България ще стане една от малкото страни в ЕС, в които НТИ се облагат с по-висока акцизна тежест от цигарите, изчислена на база количество тютюн в двете изделия. Отчитайки и заложените ставки за акциз върху течността за електронните цигари, както и новия акциз за заместителите на тютюна, съдържащи никотин, може да се твърди, че България ще е сред страните с широк обхват на акцизното облагане на тютюневи и никотинови изделия, но и със сравнително висока акцизна тежест върху категорията на негоримите изделия спрямо акцизната тежест върху горимите тютюневи изделия.

Макар много от водещите пазари в Европа за негорими изделия да покачват акциза върху новите изделия и да свиват акцизната диференциация спрямо цигарите, почти всички запазват благоприятна рамка, в т.ч. и конкретно за НТИ. Благоприятното акцизно третиране дава силен стимул на компаниите да инвестират в развитието на новите продукти. В същото време, на фона на предстоящо покачване на акцизите на цигарите, както и по-широко облагане на всички изделия на общия никотинов пазар, може да се очаква устойчиво нарастване на приходите от облагане на тютюневи и никотинови изделия в България. Това позволява по-балансиран подход спрямо новите негорими изделия, който да гарантира както данъчните приходи, така и добра среда за тяхното развитие.


Свързани публикации.