Индекс на технологичните иновации – а къде сме ние?

С индустриалната революция в развитите западноевропейски общества настъпва дълбока технологична, икономическа и културна промяна в резултат на преминаването от икономика, базирана на ръчен труд, към икономика, доминирана от промишлеността и машинното производство. Тя започва в Англия с въвеждането на задвижвани с парен двигател машини, откриването на телефона през 1876 год. от Александър Греъм Бел и преминава през редица фундаментални открития полагащи основите на един нов свят – свят в който машините и иновациите ще станат една неразделна част от развитието му.

Днес, повече от един век след индустриалната революция, не бихме могли да си представим света без телефона, колата, самолета и всички други технологични нововъведения. Само до преди двайсетина години значението на думата интернет бе познато само на хората тясно свързани с развитието и разработването на т.н. „иновационни технологии". А сега интернет не е само средство за общуване, но и начин на живот.

Днес, световната икономиката е неразделно свързана с новите технологии. С тяхна помощ се оптимизират производствени процеси, опосредства се комуникацията между бизнеса и се въвеждат нови стандарти на работа.

На 28 март официално излязоха резултатите от индекса на технологичните иновации администриран съвместно от Световния икономически форум(WEF) и френското училище по мениджмънт Инсеад (INSEAD). Индексът измерва степента, в която технологиите изразяват въздействието си в развитието на страните.

Какво оценява индексът

Индексът оценява няколко основни параметри, сред които степента на развитие и на т.н. „присъствие и проникване" се явяват отправни точки за оценяването на развитието на отделните държави включени в индекса (122 държави). Основните показатели са следните:

• Степента на присъствие и проникване на информационно-комуникационния сектор в икономиката;
• Съществуващата регулаторна база;
• Спазване на авторското право;

Какви са резултатите

Интересното в тазгодишния индекс е разместването на челните позиции. Абсолютни победители тази година са скандинавските страни, като Дания заема първото място следвана от Швеция и Финландия (на 4-то място). Безспорният победител в предходната година САЩ сега заема едва седмо място в индекса. Това, което също трябва да се отбележи, е, че в тазгодишното подреждане Европа има най-много представители в първата десятка. Сингапур е единственият представител в топ десет намиращ се извън стария континент.

Примерът

Естония е първата страна от източния блок попаднала в първите двайсет. Тя съумя бързо да се преориентира от изоставаща икономика от социалистически тип, към една от най-бързо развиващите пазарни икономики в света. Огромна заслуга за това има и бившият премиер на Естония Март Лаар, за който основен приоритет беше въвеждането на най-новите технологии в ежедневния живот на естонците. Многозначителен е примерът с трансформацията, която направи той със собствената си администрация. Той въведе т.н. неприсъствени заседания на Кабинета, като комуникацията се извършва на базата на виртуална връзка в реално време на всички министри. Това, съчетано с установяването на принципите на върховенство на закона, водената политика на ниски данъци, ниско регулационно бреме върху ИКТ сектора и огромната степен на проникване на информационно-комуникационните услуги в ежедневния живот на хората води до безпрецедентно бързото развитие на икономикатата й.

Къде сме ние?

България заема не престижното 72 място в класацията от общо 122 представени страни. Основните изводи, които могат да се направят за България, са следните:

• Степен на проникване на информационно-комуникационния сектор в икономиката

По този показател България се представя доста зле. Към началото на 2006 год. едва около 23% от населението има достъп до интернет и общо около 27% от населението има достъп до компютър[1].

(а) предлагането на услуги на базата на широколентов пренос на данни е доста слабо развита. Едва в началото на 2007 год. някой от лицензираните фирми започнаха да предлагат различни видове пакети с услуги включващи пренос на звук, данни и видео. Но все пак повечето от операторите са все още са в процес на доизглаждане и тестване на системите си;

(в) 3G поколението в комуникациите е на абсолютно начален етап;

(с) електронното правителство се възприема като важна част от процеса на модернизиране на държавната администрация. Чрез Стратегията за електронно правителство, приета от Министерски съвет с Решение N 866 от 28 декември 2002 година, правителството на Република България се ангажира да осъществява модерно и ефикасно управление със средствата на съвременни информационни технологии, за да посреща реалните потребности на гражданите и на бизнеса по всяко време и на всяко място.

Стратегията поставя три основни цели:

• "Предоставяне по електронен път на качествени, икономически ефективни и

леснодостъпни административни услуги на гражданите и на бизнеса".

• "Разширяване на технологичните възможности на гражданите и на бизнеса за участие в държавното управление".

• "Създаване на организационна, комуникационна и информационна среда за ефективно и прозрачно функциониране на държавната администрация в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на Европейския съюз".

За съжаление към днешна дата реалното изпълнение на заложените в стратегията цели са осъществени в доста начален етап и темповете на развитие на е-правителството, като цяло са незадоволителни;

• Съществуваща регулативна база –  налаганите строги регулации от страна на държавата в сектора е огромна пречка, от една страна за водене на свободна конкурентна политика на компаниите, опериращи в него, а от друга и за успешното им развитие;
• Спазване на авторското право – проблемът тук отново опира до неефективността на съдебната система.

В заключение може да се каже, че изграждането на едно общество, базирано на съвременния технологичен прогрес; установяването на ясни, точни и максимално опростени правила пред бизнеса и спазването на върховенството на закона са едни от основните елементи за развитието на конкурентността на всяка една икономика.

[1] Данни от доклада Е-България 2006