Икономически център Русе-Търговище-Разград

Анализът е част от изследването „Икономическите центрове в България – 2023„. Информация за всички икономически центрове е достъпна тук.

ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ

Икономиката на „Русе-Търговище-Разград“ е от големите и добре развитите сред 16-те икономически цен ­търа, въпреки че през последните години не бележи значителен растеж. Водеща роля играят няколко големи предприятия в преработващата промишленост, които създават значителна част от заетостта. Пазарът на тру ­да е неравномерно развит, като на места има клъстери с висока и дългосрочна безработица и ниска заетост. Демографски те процеси са силно неблагоприятни – населението се свива и заста ­рява бързо. Образователната структура не е особено благоприятна особено ако Русе се отдели от останалите общини.

СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

Център „Русе-Търговище-Разград“ обединява три ядра, чиято периферия се преплита, като община Лозница попада в перифериите на ядрата Търго­вище и Разград, община Цар Калоян – в перифе­риите на Русе и Разград. В периферията на трите ядра попадат общо 12 малки общини. При Русе най-интензивна е трудовата миграция от общи­на Иваново, откъдето ежедневно пътуват 1229 души, или 50% от всички заети в нея. Общо 37% от всички заети в община Лозница всеки ден пътуват за работа към един от близките големи града Търговище и Разград. В сравнение с пре­дишното издание на изследването (2017 г.) Русе е добавил към периферията си Борово, Цар Калоян и Кубрат, Търговище – Омуртаг и Антоново, а Раз­град за първи път покрива критериите за иконо­мическо ядро.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

През 2021 г. общият размер на произведената продукция на 15-те общини в състава на иконо­мическия център е 9,97 млрд. лв., или 30 хил. лв. средно на човек от населението. В периода 2012– 2021 г. ръстът на добавената стойност е 70% – от­носително нисък на фона на лидерите. Добавена­та стойност е съсредоточена в икономическите ядра, като 54% са в община Русе, 17% – в Търго­вище, и 12% – в Разград. От периферните общини най-голяма тежест имат Сливо поле и Ветово, кои­то са доминирани от индустрията около гр. Русе и където се създават съответно 7 и 3% от общата добавена стойност. Водещият отрасъл е този на преработващата промишленост – 31% от добаве­ната стойност, следван от търговията – 18%, а на трето място с 10% се нарежда селското стопанство.

Важно е да отбележим, че в по-малките общини то играе значително по-голяма роля. Водещите фирми са в различни сектори на преработващата промишленост, като най-големите работодатели са стъкларската „Пашабахче“ с 1,7 хил. работещи в Търговище, „Витте Аутомотив“ с 1,1 хил. души в Русе, както и хранителната „Пилко“ в Разград с 858 работници. Лидер по приходи през 2021 г. е русенската „Астра Биоплант“ с 3,36 млрд. лв. Икономическият център има средновисоко равнище на преки чуждестранни инвестиции – 626 млн. евро с натрупване в края на 2021 г.; от тях 355 млн. евро са в община Русе, други 267 млн. евро – в Търговище, като представени­ят тук сбор не включва община Разград, за коя­то данните са поверителни. Почти всички чужди инвестиции са съсредоточени в преработваща­та промишленост. Разходите за придобиване на ДМА през 2021 г. достигат 866 млн. лв., разпре­делени основно между преработващата промиш­леност (35%), търговията, транспорта и туризма (23%) и селското стопанство (17%). В община Русе са реализирани 49% от разходите за закупуване на машини, земя и сгради в центъра, още 15% – в Търговище, и 14% – в Разград. Приходите от износ през 2021 г. надхвърлят 4,5 млрд. лв., или 13,8 хил. лв. на човек от населението, което по­ставя центъра в групата на експортно ориенти­раните. Производителността на труда е на пето място сред 16-те центъра с 21,4 хил. лв. добавена стойност на един нает.

ПАЗАР НА ТРУДА

И през 2022 г. центърът остава с относително висока спрямо останалите части на страната без­работица от 6,9% според данните на Агенцията по заетостта. Средната стойност обаче прикрива много големи различия между отделните общи­ни, като делът на безработните варира от 3,2% от трудоспособното население в община Русе до 25% в община Самуил и 22% в община Антоно­во. В Разград и Търговище коефициентът е бли­зък, съответно 4,6 и 4,7%. На места има и видими проблеми с трайната безработица – докато в Русе делът на безработните с регистрация в бюрата по труда повече от година е едва 0,3%, то в Тър­говище надхвърля 1%, а във Ветово – 10%, и в Самуил – 12%. На места делът на безработните младежи също е значителен – 7% от населението на възраст от 15 до 29 години във Ветово и Сито­во, докато сред ядрата по-значителен е този дял в Разград – 1,6%.

Заетостта във възрастовата група от 15 до 64 го­дини е 59,5%, но и тук има големи разлики в от­делните общини – от 67,8% в Русе до 32,3% в Анто­ново. Най-голям брой заети лица е съсредоточен в трите ядра – 59,8 хил. души в Русе, 17,6 хил. в Търговище и 17,1 хил. в Разград. Заетостта в цен­търа се свива относително бързо, като броят на наетите е намалял с 8,2% през последните 5 го­дини. Структурата на заетостта следва общо тази на икономиката на центъра, като водещ дял има преработващата промишленост (39%), както и търговията (18%).

През последните 5 години средната заплата в цен­търа е нараснала с 51% до 1255 лв. средно месеч­но, между 1438 лв. в Разград и 921 лв. в Цар Калоян. Най-високите заплати и в трите икономически ядра предлага здравеопазването, като в Русе те са средно 2404 лв. на месец, в Разград – 1977 лв. на месец, в Търговище – 1929 лв. на месец.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Подобно на останалите центрове в Северна Бъл­гария „Русе-Търговище-Разград“ бързо губи насе­ление, като между последните две преброявания то спада със 17,6% до 333 хил. души. Тук се отчи­та и един от най-високите дялове на възрастно­то население, като през 2021 г. за хората на 65 и повече години той е бил 25,5% общо за центъра, достигайки 39,6% в Иваново. Показателите за де­мографско заместване сочат относително бързи процеси на застаряване. Същевременно делът на населението в трудоспособна възраст е сред по-високите – 61,7% средно за центъра. Трудос­пособните са съсредоточени в ядрата – 88 хил. души в Русе, 30 хил. души в Търговище и 27 хил. души в Разград.

Свиването на населението е резултат най-вече от силно негативния естествен прираст, който дости­га –13,6‰ средно за центъра през 2022 г., но ва­рира от –10‰ в Търговище до –33,5‰ в Иваново. Центърът като цяло отчита положителна мигра­ция с коефициент на механичен прираст 2,6‰, а най-привлекателни са някои от малките общини – Самуил (11‰), Ветово (6,7‰) и Лозница (6,2‰).

Образователната структура на центъра е отно­сително неблагоприятна, като с висше образова­ние са 20,7% от населението на възраст 7 и пове­че години, с основно и по-ниско – 32%, а делът на неграмотните е 1,1%. Делът на висшистите е значително по-висок в община Русе (28,2%), а не­грамотността е по-отчетлив проблем в малките общини – Самуил (4,6%) и Борово (4,4%). Резул­татите на учениците също не са особено високи, като средната оценка на ДЗИ по БЕЛ за 2022 г. е „Добър“ 3,58, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас е едва 32,7 от 100.