И местната власт е от значение

Многократно е ставало въпрос за въздействието на административните бариери и бюрократичните пречки върху средата за бизнес. Обикновено се разглеждат разбира се регламенти на централно ниво без да се обръща особено внимание на онова, което се приема, съответно следва да се спазва на ниво местна власт. Причините за това са ясни – от една страна, това е по-широкият обхват и значимост на националното законодателство, съответно по-големият мащаб на разходите (или ползите ако има такива). От друга страна това е фактът, че местната власт е по-близо до хората и децентрализацията при взимането на определени решения е своеобразен гарант (или поне така би трябвало да бъде) за създаването или промяната на правила, които да подобряват условията за развитие на съответната територия. С разширяващата се децентрализация и все по-голямото осъзнаване на местната власт като такава, считам, за важно все пак да не се изпуска напълно онова, което се случва.

Преди около година и половина беше публикувано изследване[1] на Българската стопанска камара, което вероятно вече е малко позабравено, но към съответния момент насочи общественото внимание към голям брой нарушения от страна на местните власти по отношение въвеждането на регулаторни режими. Според Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), лицензионен или регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение следва да се установяват само със закон. Въпреки това, както стана ясно, местната власт в България си беше позволила да приеме и да администрира около 60 лицензионни режима, като тук не се включват другите категории.

За пример на територията на Столична община (СО) може да се вземе Наредбата за пазарите, приета през 2001г. Съгласно записаните текстове, пазари върху имоти собственост дори и на частни физически или юридически лица, дори и когато те самите организират предвидената дейност, следва да подадат молба до кмета за регистрация на съответния пазар. Молбата разбира се трябва да бъде придружена от всички необходими документи, изчаква се одобрение, след което се издава и регистрация. До произнасянето на взетото решение, пазарът не може да функционира, този срок е 30 дни и ако се установи някаква "нередност", разрешение може да не бъде дадено. Описаната ситуация със сигурност не е прецедент, съответно и негативните последици за бизнеса и гражданите не се ограничават до този единичен случай и не са единствено на територията на СО.

Втора наредба – втори проблем

През месец декември 2007 г. е приета Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията СО (към момента се оспорва в Административния съд София – град). Основните промени, които се правят с наредбата, са няколко:

– Издаването на разрешение за индивидуалните проекти се одобрява от кмета на общината и главния архитект. До този момент разрешението се издава само от главния архитект;

– Въвежда се нова такса – цена за право за осъществяване на рекламна дейност на кв. м. рекламна площ съобразно зоните на СО. Такса трябва да се плаща за поставяне на реклама, за фирмен надпис с рекламна цел, фирмена информационно-указателна табела, рекламни съоръжения върху строежи и чрез превозно средство, както и за раздаване на листовки и брошури и организиране на промоция и пр. Правото за поставяне се дължи на общината независимо дали рекламното съоръжение е върху общински или частен терен. При заварени обекти (рекламни елементи), които не са общинска собственост, за които се дължи заплащане на право за осъществяване на рекламна дейност, собствениците са длъжни в срок от два месеца от приемането на тази наредба да декларират в СО рекламния обект и неговата площ и да поискат презаверяване на разрешението за поставяне;

– Платени стават и надписите по строежите. Безплатни остават само информационните табели по строежите с големина до 0.70 кв.м.,  като за останалите ще се плаща такса "право на рекламна дейност" в зависимост от зоната. При саниране на фасадите на съществуващи сгради се разрешава със заповед на кмета безвъзмездно да се извършва рекламна дейност върху площта на покритията на скелето, за не повече от 12 месеца;

– Забранява разлепването на рекламни афиши, плакати, листовки и др. информационни елементи по стълбовете на уличното осветление, електропреносната и електроразпределителната мрежа.  

Съществуват няколко неясноти и проблемни точки, които поставят под въпрос легитимността и икономическата целесъобразност на приетата наредба. На първо място, въведената такса за осъществяване на рекламна дейност и върху частни имоти противоречи на идеята за частна собственост и правото на собственика да се разполага със собствеността си без рестрикции, доколкото не вреди на другите. На второ място, процедурите са тромави и представляват висока административна тежест за бизнеса – въпреки че разрешението за поставяне на рекламно съоръжение се издава от главния архитект на общината или района, молба за получаване на разрешение за рекламна дейност се изпраща до кмета на СО. Въпреки че СО има виртуално деловодство, то де факто в този случай не може да се ползва в цялост, тъй като празни бланки на молби за разрешение не могат да се изтеглят. По подобен начин, документите, които следва да се представят – документ за собственост, проектна документация, обяснителни записки – не могат да се изпратят по електронен път и прочие.

Скромна препоръка към местните законодатели

Предвид предстоящите парламентарни избори след около година, премахването на споменатите или подобни допълнителни ограничения би могло да стане първо, част от една положителна кампания на съответната партия и второ, което е и от по-голямо значение, да допринесе за  подобряване на средата за бизнес. Още повече, ако местната власт прояви достатъчна решителност за премахване на подобни пречки, може би това няма да остане незабелязано от националните законодатели и в крайна сметка импулсът да заработи и на национално ниво. В противен случай, ако подобни практики се запазят или разширят съществува реална опасност местната власт да продължи да се феодализира, да се превърне в по-голяма пречка за правенето на бизнеса дори от националните институции и в крайна сметка рано или късно децентрализацията да се само-компроментира до степен, при която силно обратно централизиране да бъде в известен смисъл оправдано. Важното тук е да не се забравя, че по-голямата свобода е свързана и с по-голяма отговорност, свобода обаче се завоюва трудно, но се губи лесно. 

[1] "Регулаторните режими в България – състояние, тенденции, възможности за развитие на административния регистър", БСК, Октомври 2006г.