Гилдията на фармацевтите си брани монопола*

Случаят с българските фармацевти илюстрира как една заинтересована група умело използва натиск и лобиране върху законотворците, за да преразпределя богатство към себе си.

През миналата седмица фармацевтите за пореден път привклякоха общественото внимание с  протеста си срещу промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В петък представители на гилдията се възпротивиха срещу приетите на първо четене промени в закона, които ограничават фиксирането на цените на лекарствата и позволяват хора без фармацевтично образование да работят в аптеките.

Тези промени в закона отново разпалват дебатът за регулирането на сектора. Подобен дебат се води активно поне от 2008 година, когато така нареченият принцип “един фармацевт – една аптека” привлече вниманието на омбудсмана на Република България и дори стигна до Конституционния съд. Този принцип отпадна в средата на 2008-а, но ограничения върху собствеността на аптеките има и до днес – не повече от 4 аптеки. На практика последната промяна е нова стъпка от процеса на намаляване на регулациите при търговията с лекарства.

Използването на думата “гилдия” в случая на фармацевтите е много подходящо. Това съсловие е част от една група свободни професии (заедно с нотариусите, одиторите, архитектите  и др.), които

са създали структури подобни на средновековните европейски гилдии

Идеята на  тези гилдии била да осигурят комфорт на членовете си чрез взаимноизгодно манипулиране на пазара. Днес забелязваме два вида ограничителни регулации, сходни с тези използвани преди векове със същата цел:

• Бариери за  навлизане в професията като образование, стаж, полагане на задължителен изпит, задължително членство в съсловна организация и наличие на ексклузивни права за дадени професии за осъществяване на определен вид услуги.
• Регулации на дейността като наличието на фиксирани минимални цени, ограничения при формата на бизнеса и забрани за реклама.

Пазарните принципи и икономическата теория казват, че

такива ограничения могат сериозно да навредят на конкуренцията

Бариерите за навлизане намаляват участниците на пазара, което няма как да гарантира добро качество и ниски цени на услугата. По-слабата конкуренция винаги води до по-ниско качество и по-високи цени. Регулирането на цените от своя страна оскъпява определени услуги, пречи на предприемчивостта и води до създаването на картели с власт върху пазара.

Ако трябва да направим сравнение с чуждестранните практики, можем да погледенем ситуацията в Англия и Ирландия, където аптекарската професия е до голяма степен свободна от регулации. Няма ограничения върху броя на аптеките и върху собствеността им – тоест има възможност за вериги от аптеки. В Холандия също не съществуват ограничения нито за собствеността, нито за разположението на търговските обекти, продаващи медикаменти.

Това, което искат фармацевтичните организации, е да запазят привилегированата си позиция, като защитят узаконения си монопол върху продажбата на лекарства и лекарствени продукти. Наивно е да се мисли, че една група хора упорито протестира, за да защити накърнения обществен интерес. Това недоволно съсловие много прилича на това на средновековните хамбургски ножари или ренесансовите флорентински тъкачи, тъй като също като тях се опитва да събира рента от нас, потребителите. Случаят с българските фармацевти илюстрира как една заинтересована група умело използва натиск и лобиране върху законотворците, за да преразпределя богатство към себе си.

* Статията е публикувана за първи път в Аргументи БГ на 31 май 2011 г.