Европейският съюз и ДДС*

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейскиясъюз. Още през 1967 година е приета първата директива за ДДС, която изисквастраните членки да заменят своите косвени данъци с обща система на ДДС.Всяка страна има собствено законодателство за данъка върху добавената стойност,но чрез директивите се цели уеднаквяване на данъчната основа и сделките,върху които се налага данъка.

Според директивите на Европейския съюз съществува задължителна минималнаставка за данъка върху добавената стойност и я е 15%. Нито една страна неможе да има стандартна ставка по ДДС, която да е по-ниска от 15%.

Най-ниската ставка по ДДС се прилага от Кипър и Люксембург; в Германияи Испания ставката е 16%. Най-висока е ставката по ДДС в Дания, Унгарияи Швеция – 25%. Средната ставка по ДДС в Европейския съюз е около 20%, колкотое и в България.

Освен стандартните ставки по ДДС, в ЕС съществува възможност и за въвежданеза някои определени стоки на по-ниски ставки. Тази практика се прилага вповечето страни от ЕС за облагане на храни, вода, лекарства, книги, списания,транспортни услуги, театрални представления и т.н.

Най-ниските редуцирани ставки в ЕС се прилагат във Франция за някои видовелекарства и телевизионни лицензи – 2.1%. В някои региони на страни членкина ЕС, се прилагат различни ставки – така например Гренландия, въпреки чее част от Дания, не е част от ЕС и по тази причина ДДС не важи за тази територия.

Най-интересни редуцирани ставки са 6%-на ставка за фризьорски услуги в Холандияи за велосипеди в Белгия, 5% ставка за събиране на битови отпадъци, за кафенетаи нощни клубове в Чехия.

Срещу прилагането на диференцирани ставки по ДДС има множество критики:

· Заобикаляне на принципа на неутралност на данъчното облагане и загубана ефективност – различното данъчно третиране изкривява изкуствено стимулитеза инвестиране в различните отрасли. В някои отрасли става по-ефективнода се инвестира, а в други – по-неблагоприятно като по този начин се влошаваефективността на разпределение на ресурсите в икономиката.

· Стимулиране на лобизма в данъчната политика – различните отрасли започватда се конкурират в лобиране за преференциална ставка само за тях и инвестиратзначителни ресурси в тази дейност.

· Неефективен социален ефект – намаляването на ДДС за някои “социални” стокиозначава ефективно намаление на цените на тези стоки не само за беднитеи нуждаещите се потребители, но и за богатите и заможните. В този смисълтази социална политика е значително по-скъпа за данъкоплатците в сравнениес прякото подпомагане на нуждаещите се.

Негативни ефекти от диференцираните ставки по ДДС водят до постепенна тенденциякъм намаление на броя на стоките, които се облагат с различни от стандартнатаставка. В Дания и Словакия има една-единствена ставка, с която се облагатвсички стоки – в Дания е 25%, а в Словакия 19%. Във Великобритания, Словения,Холандия, Малта, Литва, Кипър, Естония, Германия и Чехия освен стандартнатаставка съществува само още една ставка – по-ниска от стандартната. В многострани, които са прилагали 5, 6 или 7 различни ставки има постепенно намалениена броя им.

Международните финансови институции също подкрепят тази тенденция към неутралностна облагането с ДДС, особено в страни без добра административна култура,защото прилагането на диференцирани ставки създава прекалено голямо натоварванеза данъчната администрация, което тя не може да поеме.

–––––––––––

* Статията е публикувана във вестник “Пари” на 4 февруари 2005 година.