„Европа“

Преди шест-седем години всички смятаха, че присъединяването към Европейския съюз е процес на покриване на т.нар. икономически критерии – конвергенция на доходите и търговията, достигане на състояние на „функционираща пазарна икономика” и равнище на конкурентност, която позволява да се издържа на напреженията на т.нар. общ пазар.

След 2004 г. и особено след референдумите в Холандия и Франция, положението сякаш се промени. Днес по отношение на България и Румъния, особено по отношение на България, критериите за членство, които са по-скоро в областта на политиката, отколкото на икономиката, са важни.

Причините за това са много, ето някои от тях, което са могат да се смятат за обективни, т.е. независещи от волята и политиката на българското гражданство и правителство:

• обща неразположеност по повод разширяването на Съюза,

• осъзнаване на отчуждаване „Брюксел” и на изпълнителните и законодателни органи на ЕС,

• анти-глобалиско поведение на старите страни-членки.

Към тях трябва да се добавят и вътрешните обстоятелства. В създалата се ситуация българското правителство имаше възможност да се съсредоточи върху прилагането не на минимума изисквания на европейското законодателство, а в следването на най-добрите примери, включително на практиките, прилагани в новите страни членки. Оказа се, че то не е в състояние да прави това. Продължава следването на най-неефективните и скъпи образци на политика и регламенти, някога прилагани в страните-членки.