Европа консолидира бюджетите, но риториката за харчове се завърна

През 2008 г. бюджетният дефицит на икономиките в ЕС беше 2,4%, а държавният дълг беше 62,5% от БВП. Между отделните страни имаше големи различия, но важното е, че дори обобщените данни показват, че Европа е била твърде задлъжняла още в навечерието на кризата – дългът на страните от еврозоната беше още по-голям, достигайки 70% от БВП. Прехвърляйки се няколко години по-късно, към 2012 г. бюджетният дефицит в ЕС е 4% от БВП, а дългът на страните от ЕС вече надвишава 85% от БВП. Причината за раздуването на дълга, разбира се, са дефицитите, които бяха натрупани през годините (по над 6% от БВП през 2009 и 2010 г. и 4,4% през 2011 г.), причинени от рязкото раздуване на правителствените разходи. Данните са категорични, че приходите на държавите в ЕС остават сравнително стабилни спрямо БВП на страните, но разходите чувствително се повишават в началото на кризата. Една от причините е, че приходите следват икономическите реалности, докато разходите (например социалните) са фиксирани, тоест те са обещани и се правят, независимо дали икономиката расте или не.

Източник: Евростат (виж тук)

След тежката 2009 г. наистина настъпва период на консолидация на бюджетите, но той е твърде тромав, а разбивката по страни показва, че на места дори не се случва. За периода 2009 – 2012 г. страните от ЕС успяват да свият дефицитите си от 6,9% от БВП до 4% от БВП. В абсолютно изражение недостигът в бюджетите през 2009 г. е бил над 800 млрд. евро, докато през 2012 г. вече е малко над 500 млрд. евро. Този процес на консолидация се е случил и в разходната, и в приходната страна на бюджетите – приходите в Европа, отнесени към БВП, нарастват с над 1,2% от БВП, а разходите, отново отнесени към БВП, се свиват с 1,7% от БВП. По- интересното е, че през 2012 г. консолидацията е изцяло заради приходите, докато разходите отново тръгват нагоре – липсата на растеж в европейските икономики през предходната година определено е една от причините за това.

Ако се фокусираме върху проблемните икономики, обаче, трудно можем да говорим за някаква консолидация и отнемане на напрежението върху бюджетите. Бюджетният дефицит на Испания през 2012 г. прескочи 10% от БВП, което на практика означава, че няма никакво подобрение през последните четири години. Държавният дълг на страната скочи от 40% от БВП преди кризата (2008 г.) до 84% през 2012 г., тоест се удвои и тенденцията е да расте чувствително в идните години. Други държави, макар и да консолидират в някаква степен бюджетите си, продължават да трупат големи дефицити и през 2012 г. – примери тук са Гърция (-10%), Португалия (-6,4%), Великобритания (-6,3%), Франция (-4,8%), Италия (-3%). Португалия и Италия вече устойчиво имат дълг над 120% от БВП, а Франция и Великобритания достигнаха границата от 90% от БВП. Като си припомним, че правилата преди кризата в ЕС бяха за най-много 3% дефицит и 60% дълг, то картината съвсем не изглежда розова.

Източник: Евростат (виж тук)

Сред добрите примери можем да посочим Швеция, където на практика има балансирани бюджети през годините на кризата и намаляващ дълг – под 40% от БВП през 2012 г. Германия консолидира успешно и след прекомерни дефицити през 2009 и 2010 г., сега вече е на излишък. Интересно е, че успешната консолидация на Германия е изцяло по-отношение на разходите, докато приходите стоят стабилни през годините – отново отнесени към БВП. Естония също не допусна прекомерни дефицити, направи дори излишъци през 2010 и 2011 г., а дългът ѝ е най-ниския в ЕС – 10% от БВП.

На този фон България стои сравнително добре, като фискалната консолидацията се случи от прекомерни дефицити през 2009 и 2010 г. до дефицит под 1% през 2012 г. Дългът на страната порасна малко, но остана под 20% от БВП – разходването на спестеното във фискалния резерв спомогна за покриването на дефицитите без трупане на нов дълг. Предизвикателствата обаче остават, като те са обвързани не само с политическите рискове в страната, но и с липсата на растеж в Европа и нуждата от попълване на фискалния резерв, което би могло да стане с излишъци през следващите години.

На европейско ниво е видимо, че след като пазарите се поуспокоиха и финансирането на дефицитите отново изглежда постижимо, някои проблемни държави поразпуснаха дисциплината и риториката за нови харчове се завърна. Отново се заговори против т. нар. икономии и то точно от държавите, които не съумяват да ги направят. Измисленият дебат „икономии срещу растеж” не е нищо друго, освен опит на закъсалите държави да отпуснат пак харчовете и да избегнат структурните реформи. Страните, които бягат от тази риторика, обаче, са именно страните, които дърпат Европа напред.