Назад

Два варианта за регионална МРЗ

Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е възможно изчислението на МРЗ на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната. Това обаче по никакъв начин не адресира изключително големите регионални различия в съотношението на минималната заплата, фиксирана на национално ниво, и средните заплати в отделните части на страната, което е показател за състоянието на местната икономика. В резултат, нивото на МРЗ поставя различни бариери на входа на регионалните пазари на труд. Тук разглеждаме няколко потенциални подхода към регионалното определяне на този ключов за пазара на труда индикатор, отново чрез обвързване с обективни индикатори на местната икономика.

Първата – и най-проста – възможност е да приложим модела на изчисление на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от средната заплата на регионално равнище. Представеното тук изчисление за улеснение ползва средната стойност за предишната година, вместо на две тримесечия от предишната и две от настоящата година преди бюджетната процедура. За сравнение разглеждаме данни от 2016 г. нататък.

Таблица 1: Възможни минимални заплати по области, изчислени като 50% от средната заплата за предишната година
20162017201820192020202120222023
Благоевград299319346376409454510574
Кюстендил312331360395441480530575
Хасково310332356401441485538587
Видин292314343380430469536591
Смолян320355381423463502558599
Сливен327352380417462516585631
Силистра313332362393441489553632
Монтана332360388422465521583639
Кърджали319348387434473530605646
Велико Търново342373403439484542606648
Добрич337363398435477523588650
Ловеч335359395430474525594652
Търговище330374407452502557630664
Ямбол336360397451502544616668
Перник313352389430477515587668
Плевен329360392436482528609671
Пазарджик334364395438487546619685
Бургас380398428468513562619689
Разград363404436482534580647695
Шумен355376417460505556630698
Русе357387427466514567644700
Габрово368396439492538580657736
Пловдив379413449491542591664748
Стара Загора445469511550580626695777
Варна417449488542595638717789
Враца431458478521578648722801
София438468506560608661738819
София (столица)60665371779387795710721196
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ. Средната заплата по области за 2022 г. е изчислена като средната за четирите тримесечия на 2022 г.

Фиксирането на минималната заплата за отделните области на 50% от средната създава разпределение, при което в областта с най-висока МРЗ тя е приблизително два пъти над  тази с най-ниска, като това съотношение се запазва през последното десетилетие – очаквано, предвид че темповете на нарастване на заплатите на работещите са сходни, макар отправните точки да се отличават. През годините този подход би поставил повечето области под равнището на реалната, историческа минимална заплата. През 2016 г. да речем МРЗ е била 420 лв., като много близо до това равнище би била област Варна, над нея – четири други области, а с най-висока минимална заплата – столицата. През 2023 г. най-близо до реалната минимална заплата от 780 лв. е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата – цели 1196 лв. Това е резултат от по-бързи ръст на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил значително по-нисък, като с под 600 лв. биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян.

Този подход обаче страда от ключовия проблем с повишението на средната заплата заедно с минималната – тоест, ако в рамките на миналото десетилетие беше прилагана формула с 50% от средната заплата, най-вероятно разликите между областите щяха да са дори по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално ниво – комбинация от промяната в брутния вътрешен продукт на областите, изменението в потребителските цени и динамиката на коефициента на безработица (по-подробно за избора на индикаторите – тук).

Таблица 2: Възможни минимални заплати по области, изчислени функция на ръста на БВП, безработицата и динамиката на цените
2016201720182019202020212022
Видин337299318323341320399
Смолян382344375386421410426
Разград329323333351372363438
Монтана370354372369378382441
Силистра351325343346372378453
Враца322302348425365406454
Шумен358348369383416410470
Ловеч348352348361379391489
Кюстендил386365377413419424490
Стара Загора337390416415399390491
Сливен340339361381403398492
Благоевград366355370400422424493
Хасково390382404436463457493
Търговище380391385417433433494
Пазарджик409353369409442472500
Ямбол370357368394415421507
Добрич362357377383422429513
Русе371373393412450442517
Плевен363343357389430425535
Варна384378410460499475554
София404380440433474493558
Велико Търново380371395442473471570
Габрово387393433471510512580
Пловдив402425460504567570615
Бургас422445482492538448634
Перник363395440515533532636
Кърджали381376402453528609657
София (столица)407425464519621624744
Източник: НСИ, АЗ, изчисления на ИПИ. Минималната заплата по области е функция на реалната МРЗ за 2015 г., увеличена с номиналния ръст на БВП, ръста на потребителските цени и коефициента на безработица с обратен знак.

Изчислените като функция на икономическия ръст, ръста на цените и безработица регионални минимални заплати срещат някои видими ограничения в данните. Едното е самата им достъпност – данни за БВП по области са  достъпни до 2021 г., което е и причината да липсва изчислена стойност на МРЗ за 2023 г. На регионално ниво изцяло липсва изчисление на равнищата на потребителски цени, което означава, че всички области ползват един и същи ценови индекс. С други думи, очевидно при евентуално възприемане на подобен подход ще е необходимо подобряване на статистиката – и откъм достъпност на данни, и откъм тяхната навременна публикация. Редно е да напомним и за липсата на редовно изчисление на медианна заплата (и липсата на такова поначало на регионално ниво).

Извън тези проблеми, представеното в Таблица 2 разпределение постига сходни разлики между областите в сравнение с първия подход. Основната разлика идва от по-умерения ръст в областите с по-високи средни заплати, като само столицата успява да надхвърли реалната МРЗ за 2021 г. от 710 лв. Видимо ще е необходимо и да се ползват корективи механизми, в резултат на много по-динамичните икономически процеси на местно ниво в сравнение с националните, които могат да доведат до нежелани резултати при ползването на „чиста“ формула – пример за това е много бързото повишение на представената тук МРЗ за Кърджали, резултат от значителния ръст на БВП след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, така получената МРЗ е по-ниска от реално национално определената, което би означавало и че ще представлява по-малка пречка на входа на пазара на труд в областта.

Разбира се, важно е да подчертаем дебело, че представеното в настоящия текст е много далеч от работещ модел за изчисление на регионална МРЗ. Дори и при тези първоначални изчисления обаче излизат наяве важни проблеми – актуалността на данните, необходимостта от включване на „спирачки“, решението дали при спад на икономическата активност или ръст на безработицата минималната заплата да намалява, или да остава без промяна. Тези подходи, разбира се, по никакъв начин не адресират и големите разлики в заплащането в различните отрасли в рамките на регионите. Тези и много други казуси ще трябва да бъдат решени, ако се намери политическа воля за регионално диференциране на минималната заплата в опит да се ограничат максимално негативните ѝ последствия върху по-слабо икономически развитите части на страната.


Свързани публикации.