Добавената стойност в образованието показва приноса на всяко училище към резултатите на децата

Често говорим за оценка на качеството на образованието[1] и обвързването му с резултатите на училищата, но как точно да стане това? Съществуват различни варианти, които дават възможност за подобна оценка – някои по-добри и приемливи от други, но общото в подхода към този проблем е да се създаде такава система за оценка, която не изкривява поведението на участниците в нея и която стимулира училищата да подобряват представянето на своите ученици, без да изключва ученици и без да „наказва“ едни за сметка на други.

Наблюдението на резултатите от изпити – например зрелостните изпити след края на завършване на средното образование – дава обща представа в кои училища учениците са постигнали по-високи оценки и са получили относително по-добро образование. За съжаление обаче използването само на оценките от изпитите не дава отговор на въпроса дали именно конкретното училище е допринесло за тях. Ами ако учениците просто са били предварително подбрани и по-„умни“? Ами ако семействата им са с по-високи доходи и възможности за допълнително обучение? Ами ако училищата са разположени в населени места с ограничен достъп до образователни ресурси? Ами ако в него са записани само момчета? Всички тези фактори оказват влияние върху образователните резултати без обаче да зависят от дейността на училищата (или поне не в краткосрочен план). Следователно показаните от учениците резултати на изпитите не могат изцяло да се обяснят с усилията на училището да ги подготви и обучи. Това означава и че няма да е справедливо да се награждават училища единствено на база на постиженията на изпитите, без да се опитаме да изчистим влиянието на странични обективни фактори извън контрола на отделното учебно заведение.

Изключването на влиянието на тези фактори обаче не е съвсем тривиална задача. Тук в помощ идват така наречените методи за оценка на образователната добавена стойност. Те позволяват да се пресметне какъв е приносът на учителя и на училището към постиженията на учениците.  Добавената стойност на един учител или едно училище се извежда чрез измерването на резултатите на едни и същи ученици в две различни времеви точки и представлява отклонението в резултатите на тези ученици спрямо оценка на средните резултати на сходна по различни характеристики категория. С други думи, ако вземем например резултатите на ученик в топ училище в София, произхождащ от семейство с ниски доходи, в чийто дом има по-малко от 10 книги и ги сравним със средните резултати на подобна категория ученици, ще установим дали той е постигнал по-висок или по-нисък резултат от това, което всички останали ученици с подобни базови характеристики са постигнали – именно тази разлика показва добавената стойност в обучението на този ученик. Усредняването на тези отклонения за цяла група ученици пък ще покаже средната добавена стойност на училището. По-техническото описание на добавената стойност стъпва върху регресионен модел – той отчита очакваните и реалните постижения на ученика, като коригира постиженията за различни фактори, имащи влияние върху образователните резултати[2].

На този етап моделите на добавената стойност се използват в отделни училища и региони в някои държави в света с аналитични цели, но не и масово с цел определяне на публичното финансиране (дори частично) на училищата. Някои от причините са, че прилагането им изисква значително количество информация, аналитичен капацитет, качествени тестове, административно усилие и обществено съгласие за прилагането им.

В България тази тема не е съвсем нова. Още през 2013 година Министерството на образованието и науката инициира изследване на възможностите на прилагане на моделите за оценка на добавената стойност в образованието, чийто резултати могат да се видят тук. Ако трябва да обобщим препоръките на Световна банка, извършила изследването, България ще трябва да извърши корекции в тестовете и скалите за оценяване, за да прилага на практика модел на добавената стойност, отчитащ поне пола на децата и езика, говорен вкъщи.

Ако е налице политическа воля за използване на практика на добавената стойност на училищата, е необходимо да се мисли в посока на:

• Значително разширяване на информационното осигуряване на системите в образованието и събиране на данни за социално-икономически и демографски характеристики на отделните ученици;
• Корекция в тестовете, която да дава възможност за проследяване на резултатите на учениците в различни години на тестване;
• Подготовка на администрацията на министерството и неговите служби за прилагане на моделите – техническа и аналитична; тази подготовка следва да включва и анализ и избор на политика за стимулиране на училища с висока добавена стойност;
• Не на последно място – постигане на обществен консенсус, че такъв тип оценяване е справедливо и полезно за училищата и учениците, за техните родители и в крайна сметка – за обществото.

[1] https://en.unesco.org/themes/education/sdgs/material/04

[2] Повече информация за техническото описанието на моделите на добавената стойност може да се види тук: https://www.cem.org/what-is-value-added, https://www.rand.org/education-and-labor/projects/measuring-teacher-effectiveness/value-added-modeling.html, https://nap.nationalacademies.org/read/12820/chapter/2 и др.