До УС на Сребърния фонд – не мислете глупости, а спазвайте закона

В края на 2008 г. бе приет закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система или т.нар. Сребърен фонд, който регламентира статута и дейността на фонда, в т.ч. реда и условията за управление на средствата. След голямо (и необяснимо) забавяне в средата на 2010 г. бяха назначени и членовете на управителния съвет, с което фактически стартира дейността на фонда – на практика вече няма пречки пред активното управление на натрупаните средства. Въпреки това и до днес средствата в сребърния фонд не се управляват активно, стоят си на обикновен депозит в БНБ и носят нищожна доходност. За първите десет месеца на 2010 г., тези над 1,6 млрд. лв. в фонда са генерирали около 2 млн. лв. лихви. Причините за това не се крият в БНБ, а изцяло в управлението на фонда – първоначално в липсата на управителен съвет, а впоследствие в бездействието на управителния съвет на фонда. През 2007 и 2008 г., когато въобще не е имало закон и съответно управление на фонда, средствата са носели поне десетократно по-голяма доходност.

Въпреки ясно разписаните правила в закона в какво могат да се инвестират тези средства, УС не предприема нищо след неговото назначаване. Нещо повече, изведнъж се заговори за промяна на закона и инвестирането на тези пари в българската икономика. Всъщност, първото нещо, което прави съвета, назначен за да управлява средствата по определен от закона начин, е да тръгне срещу закона – това поведение говори достатъчно.

Парите в Сребърния фонд имат за цел да гарантират устойчивостта на пенсионната система – те нямат за цел да подпомагат икономиката или да финансират държавни харчове. Сигурността трябва да е водещият принцип, а не доходността или стимулирането на икономиката. Принципът да не се инвестира в България е ориентиран именно към сигурността, но по никакъв начин не пречи на доходността. Няма причини да не се постигне по-висока доходност ако средствата се управляват по записания в закона начин. Но УС на фонда явно не иска това, не цели сигурност или доходност, а фокусът се поставя върху стимулирането на икономиката. Това е подмяна на идеята за Сребърния фонд – вместо да е гарант за пенсионната система – да стимулира икономиката.

Все по-често се предлага парите от Сребърният фонд да могат да се инвестират на Българската фондова борса – изказани бяха мнения от министъра на финансите, министъра на труда и от представители на БФБ. С аргументи за по-висока доходност, раздвижване на капиталовия пазар и наливане на свеж ресурс в икономиката се прикрива истинската цел – резервът за пенсии да бъде употребен за други цели. Не може да бъде подмината и опасността от появата на корупционен натиск. Едно е да управляваш консервативно и извън родната действителност парите от Сребърния, фонд, а съвсем друго е група от хора да решават как да разпределят стотици милиони за инвестиции на БФБ или дори за подкрепа на конкретни бизнес проекти. За съжаление, това прозира зад предложенията за участие на фонда на БФБ – закъсали компании да успеят да наберат ресурс, посредници да направят някакви комисионни, а идеята за пенсионна реформа, която видяхме, че няма да се случва поне в следващите 20 години, да бъде удобно забравена.

Според сега действащия закон средствата натрупани във фонда трябва ще се използват за допълване на дефицита на пенсионната система не по-рано от 2018 г. Постъпленията се натрупват (според последните изменения в закона) чрез отчисляване на една четвърт от отчетения излишък по републиканския бюджет, приходите от приватизация и концесии, както и други средства определени с акт на Министерския съвет. Печалбите от инвестирането на средствата и получените лихви също се акумулират в него. Така натрупаните средства са общо 1,682.6 млн. лв. към края на октомври 2010 г. при следното разпределение:

 

Сребърен фонд по източници и период на натрупване

2007

2008

2009

2010

(януари-октомври)

Трансфер от централния бюджет

211,8

841,5

540

57,2

Лихви по депозити

4,3

16,7

9

2,1

Общо за периода

216,1

858,2

549

59,3

Общо с натрупване

216,1

1074,3

1623,3

1682,6

Източник: Министерство на финансите

* Средствата се трупат от 2007 г. въпреки че тогава липса закон за Сребърният фонд

 

Най-голям дял от общите натрупани средства заемат трансферите от реализиран излишък (52%), при наличието на такъв през три последователни години (2006 г., 2007 г. и 2008 г.). Този източник ще загуби ролята си на основен приходоизточник поради настоящата ситуация и перспективите пред бюджета в средносрочен план.

Приходите от приватизация и концесии до момента формират около 46% като техният дял се очаква да скочи до над 60% в края на 2013 г., но само ако се реализират напълно очакванията на правителството за 890 млн. лв. приходи от продажба на държавни предприятия и 192 млн. лв. от концесионни такси. А това е силно съмнително, поне според опита в последните 18 месеца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Министерство на финансите

 


Какво се случва с натрупаните във фонда лихви?

До момента те са в размер на 32.1 млн. лв. и са около 2% от общите средства. На пръв поглед това изглежда пренебрежимо малко на фона на всичко събрано във фонда, което резонно повдига въпроса за повишаване на доходността от инвестирането на средствата. Именно с този мотив УС поиска промени в закона, с цел либерализиране избора на инвестиционния портфейл като се даде възможност за инвестиции в български компании.

Кои са причините за постигането на тази ниска доходност и дали фондът е управляван до сега като се ползват всички инструменти по закон?

От отчета се вижда, че почти четири години след началото на натрупване на средства през 2007 г. те се съхраняват единствено по депозитна сметка на правителството в БНБ, като са пренебрегвани систематично останалите възможности. Динамиката на лихвените приходи навежда на заключението, че пасивността при управление се засилва през последните две години. При наличието на все по-нарастващ ресурс във фонда приходите от лихви намаляват драстично. Тук изниква и логичният въпрос – няма ли умисъл в това всички пари на фонда да са на депозит в БНБ с лихва близка до 0%? Не е ли това елегантен начин за заобикаляне на закона, пренасочвайки действителните лихвени постъпления вместо към самия фонд, към държавния бюджет през вноската на БНБ? Няма как да сме сигурни обаче, докато подробна информация не бъде публикувана.

 

2007

2008

2009

2009

2010

(млн. лв. )

     

I

II

III

IV

I

II

III

Депозити в БНБ към края на периода

216

1074

1623

1158

1588

1590

1623

1624

1682

1682

Лихви

4,3

16,7

9

3

5,5

0,4

0,1

0,4

0,7

0,6

Източник: Министерство на финансите

 

Промяна настъпва през третото тримесечие на 2009 г., когато лихвеният приход спада до едва 400 хил. лв. при акумулирани 1.6 млрд. лв. в фонда. Причините за това не са ясни, поради липсата на информация за условията по депозитите. Очевидно тяхната срочност е била силно редуцирана, което води и до понижена доходност. Дали и колко са пропуснатите ползи от неадекватното управление може да се предполага, докато от финансовото министерство не премахнат информационното затъмнение.

Рядък пример за това е информацията за септември 2009 г., гласяща следното: „За сумата от 1 586.0 млн. лв. са открити депозитни сметки в БНБ при лихвен процент на централната банка към 30.09.2009 г. – 0.00%.” През февруари 2010 г. пък от пресцентъра на ведомство обявиха в отговор на критики за харчене на средствата на фонда, че парите не са пипани, а е променена единствено структурата на ресурса. Според информацията съществуващите депозити са преструктурирани след 1 февруари по реда на новите условия на БНБ с променени стойности и срочност. Тримесечен депозит на фонда е закрит на 29 януари 2010 г. и в последствие са открити месечен за 1,322 млн. лв. и двумесечен за 300 млн. лв. Не е ясно дали тези депозити са подновени след датата на падежа им. Неяснотите се усилват и от признанието на министър Тотю Младенов, че сега средствата на фонда се вложени на безсрочен депозит в БНБ с доходност 0.1%. Доходността щяла да се повиши до 0.35% в следствие на откриването на депозити за срок от 2, 3 и 6 месеца, за което УС на фонда е взел решение. По груби изчисления това ще донесе допълнителен приход от най-малко 6 млн. лв. за половин година, което е около 3 пъти над лихвата за десетте месеца на настоящата 2010 г. Това май са първите опити за по-адекватно управление на средствата от управителния съвет, спазвайки закона.

 

Някои изводи

Всичко това означава, че:

  • Държавата се проваля като гарант за устойчивост на държавната пенсионна система. Явно група хора, избрани за членове на УС (независимо кои) нямат достатъчен интерес, нито пък се чувстват отговорни пред всички, които участват в пенсионната система в момента и в бъдеще. В който и да е частен пенсионен фонд подобен управителен съвет досега да е сменен, но всъщност едва ли този фонд щеше да има клиенти.
  • В период, в който се обсъждаше усилено някаква пенсионна реформа, подобно безхаберие е недопустимо. Всъщност, както посочи г-жа Христина Митрева, в скорошната дискусия Консултативният съвет за пенсионна реформа никога не е имал за цел да предлага реформа, а единствено мерки за укрепване на устойчивостта на настоящата държавна пенсионна система. Дори и да е така, Сребърният фонд е замислен с подобна цел, но явно тя не се разбира от управителния му съвет, нито пък финансовият министър вижда за необходимо да осъществява контрол.
  • Абсолютната липса на каквато и да е прозрачност не може да стимулира сегашните работещи да плащат осигуровки – та дори и при този абсолютно елементарен начин за осъществяване на някакъв контрол от страна на гражданите, това не е възможно.
  • Вземайки всичко това в предвид е напълно логично всякакви заинтересовани лица, които искат да получат част от средствата, събрани във фонда, да се разхождат из медиите и да предлагат парите да се управляват активно. Подобна практика ще напълни нечии джобове, но за сметка на парите за пенсии.

 

Затова веднага управлението на средствата трябва да излезе на светло и да заработи спрямо сега действащия закон. Всеки опит за неговата промяна и обслужването на икономически интереси трябва да бъде прекъснат на момента.

Резервът не може да бъде разглеждан и като политически инструмент. Нашият съвет към управителното тяло на Сребърния фонд е повече от прост – не мислете глупости, а спазвайте закона. Управителният съвет не е избран да променя закона, а да го спазва. 


Свързани публикации.