Диаманти, династии или правилни решения

Произходът на либералните политики на Ботсвана и тяхното съвременно разплитане

***

Ежегодното изследване „Индекс на икономическа свобода“, разработвано от канадския институт „Фрейзър“ и представяно в България от ИПИ, измерва до каква степен политиките и институциите на различните държави осигуряват свободата за бизнеса и гражданите си.

Последното издание на индекса е от 19 септември 2023 г. – коментирахме го ТУК.

***

В доклада за икономическата свобода по света през 2023 г. е публикуван и специален анализ на Alexander C.R. Hammond, основател и директор на организацията Initiative for African Trade and Prosperity. Той проследява измеренията на икономическата свобода в Ботсвана във времето и причините за нейното бързо икономическо развитие.

След постигането на независимост страните в Субсахарска Африка отбелязват среден растеж на БВП от едва 0,27%в периода 1961-2001 година. Заради това и Африка получава прозвището “безнадеждният континент”. В същото време Ботсвана е страната с най-висок среден годишен ръст на БВП в света – 11%. Въпреки богатите залежи на полезни изкопаеми, които при лошо управление  биха могли да се окажат и пречка за развитието, както и големия процент на неплодородна земя, Ботсвана постига впечатляващ икономически просперитет. Много икономисти са поддържат тезата, че това е резултат от либерални стопански политики, но дебатът се състои в това кое е накарало правителствата да ги възприемат и поддържат. Анализът тества различни хипотези и стига до извода, че комбинацията от добро лидерство и стабилност на политическата система обяснява в голяма степен устойчивостта на либералните политики.

Изследваните хипотези са три, като авторът включва и четвърта, произлизаща от тестването на останалите. Първата хипотеза се разглежда приноса на традиционните институции, съществуващи още преди колонизацията, които са устояли на времето, тъй като британците не са имали голям интерес в управляването на Ботсвана и не са ги променили. Пример за такива са специалните събирания кготлас (kgotlas), където критика към „главата“ била толерирана и членуващите винаги се опитвали да намерят консенсус по дадени въпроси, както и политическите институции, които ограничавали властта на управляващите. Втората хипотеза разглежда твърдението, че британците са оставили добри институции, защитаващи правото на собственост и върховенството на закона. Ключово е например, че поради ниския интерес на британците да управляват колонията, робството няма широко поле за разпространение. Третата хипотеза се базира на важността на доброто лидерство след постигане на независимост. От решаващо значение е управлението на Серетсе Кама, президент по време на постколониалния период, който е предприема про-пазарни политики и решава да поддържа върховенството на закона.

За тестване на хипотезите се използват данни от годишния доклад за икономическа свобода и авторът проследява как Ботсвана се представя в различните компоненти във времевата рамка от 15 години преди независимостта до 2021 година. Според общия индекс на икономическа свобода Ботсвана е ставала все по-либерална икономически с времето, значително над другите държави от Субсахарска Африка, като в последните години нейният растеж забавя темпа си. По отношение на компонента “Правна система и право на собственост”, държавата през по-голяма част от времето е на над средното за света ниво, като през 2004 година отбелязва забележителен скок, основно благодарение на подобрението в равенството между половете. По отношение на “Размер на правителството”, Ботсвана се представя значително под средното не само за Субсахарска Африка, но и за света ниво като цяло. Ниският резултат се дължи на индикатора “Потребление на правителството”. В “Свобода на международната търговия” страната се движи през по-голяма част от времето между средното за света и за Субсахарска Африка ниво, като най-голям напредък постига в “Движение на капитал и хора” и “Финансова отвореност”. В периода 1990-2021 година Ботсвана се намира доста над средното за света и за Субсахарска Африка ниво за компонент “Стабилни пари”, дължащо се на либерализирането в индикатора “Банкови сметки в чуждестранна валута”. Интересно е развитието в компонент “Регулации”, където Ботсвана е много над средното световно ниво през 1975 г., но в годините след това бележи значителен спад, който се дължи на регулации и ограничения на пазара на труда.

За да бъде потвърдена първата хипотеза, би трябвало държавата да има добри показатели в категориите “Правна система и право на собственост” и “Размер на правителството”. По отношение на първия Ботсвана не се отличава с уникална правна система – тя е класирана на пето и шесто място в Субсахарска Африка. По отношение на втория, Ботсвана е сравнително назад в сравнение с другите субсахарски африкански държави, което означава, че нейното правителство има сравнително голяма роля и намеса. В допълнение към това, мейнстрийм литературата не показва елитистката натура на събранията кготлас. Втората хипотеза също не може да бъде обоснована, защото ако британците са оставили добри институции в Ботсвана, то би трябвало общият индекс на икономическа свобода да показва висока стойност преди независимостта и да има постоянно подобрение в категориите “Правна система и право на собственост” и “Размер на правителството” непосредствено след независимостта. В действителност при първата категория се отбелязва спад през 1995 година последван от подобрение през 2004 година, което подсказва по-силно влияние на промените в националните политики през годините, а по отношение на втория се забелязва влошаване още от 1975 година. При исторически анализ пък се повдига въпросът, че ако наследените британските институции наистина са причина за икономическия просперитет на Ботсвана, то защо същото не се е случило и в други бивши колонии. Третата хипотеза е статистически издържана предвид предположението, че ако доброто лидерство води до икономически по-свободна държава, то индексът за тази държава би трябвало да показва по-добри стойности след независимостта, което наистина е така – между 1950 и 1965 година стойността е относително ниска, докато не започва да се повишава трайно след постигането на независимост. Авторът също подчертава, че доброто лидерство трябва да се разглежда цялостно вместо да се фокусираме върху определен управляващ, в този случай Кама, който е управлявал до 1980 г., след което индикаторите продължават да се подобряват.

В анализа се разглежда и четвърта допълнителна хипотеза, която не само взема предвид доброто лидерство като причина за икономическото развитие на Ботсвана, но и политическата стабилност, която е била налице през тези години. Много научни трудове стигат до извода, че стабилността на правителството е пряко свързана със засилен икономически растеж. Стабилността на Ботсвана се характеризира с ролята на утвърдилата се Ботсванска Демократична Партия (БДП), както и с факта, че в страната никога не е имало преврат – характерно явление в много африкански държави. Причини за стабилността на Ботсвана са нейното хомогенно население и тясната връзка между членовете на елита, които са учили и работили в първото правителство заедно, и съответно между наследниците им, заели управляващи постове в последвалите години.

Авторът подчертава също и важността на външните ограничения за вземането на правилни решения. Пример за това е решението на Кама да задържи британските държавни служители след независимостта и да включи бяло население в партията, защото обратното действие би породило много конфликти, както и понижена търговия между Ботсвана и Великобритания. В допълнение към това, след откриването на находищата на диаманти страната се е нуждаела от капитал и умения за тяхното обработване и извличане на ресурса, което е засилило ролята на външната подкрепа и предотвратило желанието за разграбване на ресурсите от елита. Тези ограничения несъмнено водят до приемането на по-либерални политики. Данните потвърждават хипотезата, тъй като страната равномерно подсилва икономическата си свобода във всеки един компонент през годините, което говори за стабилността ѝ. Ботсвана е единствената държава в Субсахарска Африка, която се задържа в топ 10 на икономически най-свободните държави в региона и в голяма степен това е поради факта, че тя не е претърпяла радикална промяна в политическите идеи, за разлика от много африкански държави, преминали към африкански социализъм.

Авторът заключава, че водещи фактори придържането на политики, които разширяват икономическата свобода са били политическата стабилност и външните ограничения. Той подчертава, че причината за икономическото развитие на Ботсвана се корени в направени избори политически решения на националното правителство, отколкото в историческото наследство.

По статията работи Никол Вълканова, стажант в ИПИ