Данъченлек по швейцарски

Често се разказва една история за американски турист в Берн, който научаваот екскурзовода си, че швейцарците имат президент, но за своя изненада разбира,че екскурзоводът не знае името му. Начинът на живот на президента е ощепо-изненадващ – той често ходи на работа с трамвай.

Аз също бях изненадан в един хотел в Берн, където имаше няколко малки инеугледни стаи, в които дори нямаше баня. Аз попитах управителя за когоса тези стаи. Той ми отговори, че те са предназначени за швейцарските законодатели,когато имат сесия. Можете ли да си представите членовете на Камарата наобщините да приемат подобни спартански условия? Или министър-председателятни да ходи на работа с трамвай? И си спомнете, че швейцарците са едни отнай-богатите хора на света, в страна бедна на природни ресурси.

Какво стои зад тази необичайна скромност и изключителното богатство?

Отговорът ми беше даден преди няколко години от мой швейцарски приятел,а също и от една книга, написана през 1822 г.

През последните 20 години чрез референдуми швейцарските гласоподавателина два пъти отхвърлиха увеличение на подоходните данъци. Когато попитахшвейцарския си приятел какво означава това, той ми отговори: “Това означава,че те (правителството) ще трябва да живеят с това, което ние им даваме.”

“Ние” означаваше швейцарския народ. Този отговор показва основния принципна демокрацията, изразяващ се във властта на хората да контролират средстватаза правителството.

ОДР или ограниченията върху данъците и разходите са се появили столетияпреди да им се обърне сериозно внимание в края на 20 век.

През 1822 г. сенаторът от Вирджиния Джон Тейлър написа книга относно данъцитеи пестеливостта на правителството. Той посочва, че, когато правителствотое богато, хората са бедни; когато правителството е бедно, има тенденцияхората да са богати. Като потвърждение на този факт той посочва швейцарскитекантони. Швейцария е най-бедната страна в Европа според наличието на природнибогатства, като в същото време хората там са едни от най-богатите и най-щастливите.Според Тейлър пестеливите правителства са ключа към богатството на швейцарците.Ето защо използването на трамвай от президента на Швейцария и спартанскитестаи в швейцарските хотели имат дълга предистория.

Пестеливите швейцарци изглежда отдавна са разбрали, че правителството,дори и представителното, ще съобрази разходите си според апетита си, а неспоред наличните средства и поради тази причина хората трябва да поематконтрола върху публичните финанси.

Ние в крайна сметка научаваме това, което е известно на швейцарците отвекове: властта да изразходваш и властта да облагаш с данъци трябва да бъдеразделена. Иначе с данъкоплатците ще бъде злоупотребено и публичните разходище излязат от контрол.

Ето как го правят те:

Първо, всеки швейцарски закон или наредба, включително тези, които се отнасятза данъци или разходи, трябва да бъдат одобрени от гласоподавателите, акоса предложени от осем от двадесет и трите кантона или от петиция от 50 хил.гласоподаватели.

Второ, данъчните закони изискват конституционно одобрение и следователнотрябва да бъдат гласувани от избирателите.

Трето, петиция от 100 хил. гласоподаватели може да постави конституционенпроблем на гласуване. По този начин хората могат да инициират промени вконституцията, които се отнасят за значителна част от законите, за разликаот повечето други страни.

За да се разбере мъдростта на швейцарската система, нека да сравним приеманетона данък върху стоките и услугите с начина, по който става това в Канада.Три пъти швейцарското правителство прави предложение на швейцарските гласоподавателиза въвеждане на ДДС и трите пъти то не се приема. В крайна сметка през 1993г. то получава одобрение и ще влезе в сила през януари.

Нашето прогресивно-консервативно правителство умело прокара ДДС през Камаратана общините и го натрапи на хората – очевидно против влята им, като се иматпредвид нарастващото възмущение и катастрофалните резултати на управляващитев проучванията на общественото мнение.

Казано накратко, приемането на данъчни закони – като нашия ДДС или дорипакета от закони на президента Бил Клинтън – чрез законодателната властне означава непременно, че данъкоплатците са съгласни. Нито пък, че те щеспазват тези закони. Защо и ние да не направим данъчната политика заниманиеза хората, както е в Швейцария? Дали ще има ли недоволни?

Чарлз Адамс е автор и сътрудник в Misses Institute, Auburn University;Cato Institute, Вашингтон.

––––––––––––––

[1]Статията е излязла през 1995 г. – бел. прев. Препечатаноот The Financial Post