Бюджет на съдебната власт за 2023 – много сме полезни и ценни за обществото, без нас не може, правим всичко за него и ни трябват за това пари! Колко? Много!

Подготовката за приемането на бюджет за 2023 година няма как да се случи без становището на ВСС за бюджета на съдебната власт. И – без голяма изненада – магистратите отново са водещи в своите искания за ръст на разходите за правосъдие с над 23% в сравнение с предходната 2022 година. Нито политическата несигурност, нито икономическите условия (а може би имено заради тях) са някаква естествена спирачка на щенията на ВСС за още по-голям бюджет, от който обаче продължаваме да не виждаме особена полза.

Какво предвижда бюджетът на съдебната власт за 2023 година според рамката на правителството?

• Основен дял на разходите е този за възнаграждения, като е планирано възнагражденията на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители да растат с поне 10% през 2023 г., а тези на младшите съдии, прокурори и следователи с 15,6%.
• Допълнителни средства за облекло, което означава по около 4,3 хил. лв. на човек за годината за дрехи или близо една допълнителна месечна заплата. За сравнение държавните служители на експертни длъжности получават по 250 лв. за облекло годишно, а тези на ръководни длъжности – 450 лв. 
• Допълнителни разходи за изпълнение на проект по Плана за възстановяване и устойчивост и някои други допълнителни разходи.
• Намалението на разходите, което МС предвижда, спрямо предложените от ВСС, е свързано най-вече с намаление на капиталовите разходи на системата.

Очевидно обаче това не е достатъчно за ВСС, който на свое заседание от 27.03.2023 г. отхвърля това предложение. Мотиви на практика няма.

Какво финансираме с тези разходи?

Както е видно влошаването на резултатите продължава – по последни данни делът на наказателните дела, приключили в срок, продължава да намалява, докато делът на висящите дела – расте при почти идентична натовареност на съдиите. Липсата на каквито и да били опити да се въведе реално програмно бюджетиране в съдилищата, което да даде възможност за обвързване на средствата с очаквани реформи или преодоляване на незавидното състояние на българското правосъдие, също прави силно впечатление – очевидно бюджетирането на ВСС не се базира нито на идентифицирани проблеми и решения, нито на обективни критерии като натовареността например. Зад маската на „независимост на съдебната власт“ се крие безотговорното планиране и харчене – почти изцяло за заплати и допълнителни възнаграждения, зад които прозират раздут щат/като изключим някои съдилища и структури на прокуратуратав няколко града/, назначения, основани на зависимости и критична безотговорност на прокуратурата по ключови дела. И още нещо, към края на февруари 2023 г. ОП „Добро управление“ посочва, че има рискови проекти на НИП и ВСС на стойност 11 млн.лв., които се разследват от ОЛАФ.

Какво очакваме от ВСС и цялата система?

• Напредък в реорганизирането на системата  – по въпросите, свързани с отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развитие, опит за изравняване на натовареността в различните региони както за съдиите, така и за прокурорите и следователите;
• Бюджетна реформа в правосъдието, включително програмен бюджет на ВСС и адекватно и прозрачно управление на капиталовите разходи (много образователно е да се прочете обсъждането на ВСС на проекта за Методология за програмно бюджетиране  през октомври 2022 г. – https://vss.justice.bg/root/f/upload/37/pr-30-20-10-2022-Plenum.pdf);
• Създаване на адекватна, ефективна и работеща система на електронно правосъдие;
• Практическо реформиране и моделиране на съдебната карта – тоест закриване на съдилища от всеки вид, а не разчистване на сметки с малките играчи както се случва с районните съдилища и прокуратури.

Има ли начин да се постигне нещо без гръмки заявления за съдебна реформа?

• Тъй като съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат освобождавани на основания, освен изрично изброените в Конституцията, то лесно от ВСС и съдебната номенклатура биха възразили, че парите за възнаграждения са свещена крава. Но доброто управление, на което уж самоуправляваща се система е неспособна, изисква поне да спрат конкурсите за назначения. Така поетапно може да бъде намален прекомерно раздутият щат. България няма нужда от над 2000 съдии и над 2000 прокурори и следователи;
• Да се пристъпи към идентифицирането на нисконатоварените окръжни и административни съдилища и поетапно да бъдат закрити;
• Да бъде въведен обективен критерий за възнагражденията – едва ли окръжният съдия в Търговище има същата заетост като на окръжния съдия в Пловдив и София;
• Да се преустанови възможността за фиктивна натовареност, особено в прокуратурата, чрез манипулиране и продуциране на ангажираност;
• Да се замразят изцяло средствата за работно облекло и индексация на заплатите и всевъзможните бонуси, раздавани по симпатия, докато ВСС не представи проект на бюджет с обозримо 5-годишно съкращаване на структури, щат и разходи;
• Да се премине към споделени административни услуги между съдилищата и прокуратурите, за да се намалят и наетите в администрацията на съдилищата и прокуратурите;
•  Да бъде съкратена решително администрацията както на ВСС, така и на ИВСС.

Всичко това ни най-малко не значи посегателство над привидната иначе съдебна независимост у нас. За целта е необходимо по-твърдо и обективно поведение на политиците и решителни действия от страна на Министерство на правосъдието и Министерство на финансите. Съдиите, прокурорите и следователите са високо възнаградени, не търпят реални санкции поради фиктивните санкционни механизми и (или липсата на) приложението им от ИВСС. Инак поведението на голяма част от парламентарно представените партии ни е известно – те си купуваха и купуват благоразположение за сметка на данъците, плащани от българските граждани. Но тук големият въпрос е къде са законопроектите по споменатите по-горе въпроси на съдебните реформатори?

Чак след като има обективни резултати и по-висока ефективност на разходите за правосъдие, може да се предприеме и адекватен дебат за ръст на разходите в системата на съдебната власт. Дотогава споровете ще останат на ниво „ама полага ни се“ и „но срещу какво“?