В предишни издания на този Преглед се опитвах на представя възгледите научастниците в Солунския регионален форум (февруари 2005 г.) на Организациятаза Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) за мястото на района вчуждестранните инвестиции и за границите за маневриране (възможните насоки)на икономическата политика в тези страни. Естествено мен ме интересувашеи продължава да ме интересува преди всичко България.
Доколкото ОИСР (съответно Центърът за икономическо развитие на ОИСР) емозъчният тръст на ОЧИС, естествено е да се отделя основно внимание на товадоколко отделните страни се доближават до определени стандарти на държавнотоуправление. Все пак ОИСР е признат авторитет по темата. В основата на сравненията,направени по-долу са разработки на двама известни специалисти – Стефан Яконзони Сезар Кордоба Новион.
Ето как изглеждат балканските страни, страни според анкета на ОИСР, попълненаот съответните централни администрации и експерти от Париж (оценките сапо петобалната система, 5 е „добре” – съответствие на стандартите на ОИСР,1 – „зле”).
Етап на замисляне на политиката и законодателството
|
Планиранена законодателството |
Оповестяванеи период за коментари |
Активниконсултации |
Достъпностна проектите |
Анализна въздействията |
Албания |
Не еясно |
Не еясно |
1 |
3 |
1 |
Босна и Херцеговина |
2 |
1 |
2 |
2 |
1 |
България |
3 |
1 |
3 |
3 |
3 |
Македония |
2 |
2 |
1 |
2 |
1 |
Молдова |
2 |
1 |
2 |
2 |
2 |
Румъния |
2 |
2 |
4 |
|
2 |
Сърбия |
2 |
1 |
3 |
3 |
3 |
Хърватска |
2 |
1 |
2 |
3 |
2 |
Черна гора |
2 |
1 |
3 |
3 |
1 |
Очевидно е, че България изглежда по-добре от Румънияи балканските съседи на ЕС. Макар и най-напред от всички, нашата странаняма нито една оценка, която да е по-висока от средна. Било е трудно дасе твърди, че оповестяването на замисъла е било навременно, а периодътза коментари е достатъчен. Ако оценката по този показател е „зле” (катов Босна и Херцеговина, Молдова, Хърватска, Сърбия и Черна гора), не еясно защо и как се стига до оценка „среден” при оценка и анализ на въздействиятана политиката и законодателството. За оценката и анализа се изискват време,информация и умения. Те са налице само по изключение. Достатъчен е прегледатна мотивите към проектозаконите, за да се убеди човек. Хората, които следятдори не толкова отблизо правенето на политика и закони в България знаят,че предварителната оценка на ползи и разходи далеч не вече наложила сепрактика. Това ще рече още, че консултациите са активни, но не и ефективни.Вероятно някой е гледал прекалено положително на обстоятелствата и можеби е поизкривил оценките нагорe.
Етапна прилагане на политиката и законодателството
|
Мълчаливосъгласие |
Премахване на разрешенията |
Реформа на инспекциите |
Албания |
1 |
1 |
Не еясно |
Босна иХерцеговина |
1 |
2 |
3 |
България |
3 |
2 |
2 |
Македония |
1 |
1 |
2 |
Молдова |
2 |
2 |
1 |
Румъния |
3 |
3 |
2 |
Сърбия |
Не еясно |
1 |
1 |
Свързани публикации |