Брутният вътрешен продукт до средата на 2005 г. и след това
В началото на седмицата бяха оповестени официално предварителните данни за размера на брутния вътрешен продукт (БВП) и неговите компоненти. Въпреки възможната по-късна ревизия на тези данни те отразяват добро текущо състояние на българската икономика през второто тримесечие на 2005 г.
Реализираният реален растеж на БВП от 6.4% през второто тримесечие на 2005 г. спрямо аналогичния период през предходната година представлява най-високата стойност на този показател след 1989 г. Тук не включваме първото тримесечие на 1998 г., която беше следкризисна и в нея българското стопанство се възстановяваше от хиперинфлация и значителен спад в производството. Освен това растежът през 2005 г. се отнася до значително по-висока база отколкото през 1998 г. Като цяло очакванията за размера на реалния БВП през 2005 г. са, че той ще се доближи до равнището му от 1989 г. (1), като в индексно изражение той ще бъде около 97% от него. Това означава, че e твърде вероятно през 2006 г. БВП от 1989 г. да бъде надминат. Що се отнася до номиналното му изражение в щатски долари – още през 2004 г. БВП в страната надмина равнището от 1989 и дори от 1988 г. (2), като през 2005 г. се очаква БВП в щатски долари да бъде по-високо отколкото това през 1987 г., в която се реализира най-високото равнище на БВП (28 429 млн. щ. д.) с достъпни официални данни. Следователно българската икономика вече напълно е преодоляла шока от промените и произвежда реално повече отколкото по времето на социализма.
Друг важен показател е реалният БВП на човек от населението в страната. Според наличните данни още през 2004 г. БВП на човек от населението е бил с около 5% по-висок отколкото през 1989 г., което означава, че вероятно през 2005 г. БВП на човек от населението ще достигне ниво от около 111% от това през 1989 г. Следователно по отношение на доходите си хората в страната вече живеят по-добре отколкото по време на социализма, въпреки че за това са били необходими около 15 години. Разбира се, тук не отчитаме други фактори за качеството на живота като сигурността, околната среда, свободата и т.н.
При анализа на данните за второто тримесечие и съответно за полугодието на 2005 г. трябва да отбележим няколко фактора, които действат благоприятно в краткосрочен аспект и спомагат за постигането на по-висок растеж. Основната причина за засилването на стопанската активност е значително нарасналото кредитиране през последните 2-3 години, което в значителна степен се дължи на ниските лихви на международните финансови пазари и свободното движение на капитали към и от страната. Понижаването на лихвите от страна на Федералната резервна система и Европейската централна банка, комбинирано със засилената конкуренция на българския банков пазар доведоха съответно до приток на капитали в страната и значително по-лесно отпускане на кредити за населението и фирмите при все по-изгодни условия. Това, от своя страна, насърчи развитието на икономиката, в която съотношението между труд и капитал все още е твърде високо.
Друга причина за временното ускоряване на растежа през второто тримесечие на 2005 г. е нарастването на държавните разходи преди парламентарните избори с цел създаване на благоприятна нагласа сред електората към управляващата коалиция. Ефектът, отразен в изборните резултати, не беше голям, но това допринесе за временно повишаване потреблението (колективното потребление нараства реално със 7.4% за полугодието – най-висока стойност от 2000 г. насам), което е основен елемент на БВП. Нарастването на потреблението и като относителен дял обаче, означава, че спестяванията в икономиката намаляват. Това се случва за второ поредно тримесечие и техният дял в БВП вече е малко над 15%. (3) Спестяванията са източникът на икономическия растеж и за да се запазят дори сегашните му стойности е необходимо финансирането на инвестициите в страната да става и вече в по-голяма степен чрез чуждестранните спестявания. Така че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, който се счита за проблем на българската икономика, трябва да продължи и в бъдеще, тъй като отразява на практика недостига на средства за инвестиции, които се внасят от чужбина. Спирането на притока на капитали за страната ще означава и свиване на дефицита по текущата сметка, но ще се случи за сметка на ограничаване възможностите за развитие.
Друг фактор, който въздейства позитивно върху растежа на БВП, е намаляването на прякото данъчно облагане и най-вече на облагането на корпоративните печалби. Ефектите от това са както по отношение на насърчаване на инвестициите, така и от преминаването “на светло” на някои дейности, които се отчитат от официалната статистика. Това би могло да означава, че на практика растежът не е толкова висок, а просто определена дейност вече се отчита по-добре, но е съществувала и преди това в сенчестия сектор. Дори в подобен случай това е положително развитие, тъй като означава, че се спестяват разходи за фирми и граждани – в противен случай те не биха излезли от сивата икономика.
Въпреки добрите данни за полугодието на 2005 г. остава въпросът ще продължи ли това развитие и ще бъде ли устойчиво за по-голям период от време. Въздействието на някои неблагоприятни фактори поставя под съмнение запазването на стопански растеж от над 6% през 2005 г. От една страна, ограниченията върху кредита ще имат забавящо растежа влияние, тъй като се усложнява и затруднява достъпът до финансиране за фирмите и те не могат да предприемат някои печеливши проекти. От друга страна, наводненията представляват чиста загуба за фирмите и гражданите, която не може да се компенсира, и налага пренасочване на ресурсите към по-ниско производителни дейности за възстановителни работи. Това може да повиши потреблението в някои отрасли краткосрочно, но цялостният ефект ще бъде по-малки възможности за растеж в по-дълъг период. Другият фактор, който влияе негативно, е повишаването на цените на петрола, което създава по-високи разходи за цялата икономика. Според повечето прогнози не се очаква скорошно понижение на тези цени, което означава, че фирмите и гражданите ще трябва да се приспособят към тях.
Като цяло стопанският растеж през 2005 г. вероятно ще превишава заложеното в държавния бюджет равнище от 5.2%, но перспективите за следващата година не са толкова позитивни. Ако управляващата коалиция действително има желание да насърчи растежа то трябва да направи стъпки към разширяване на стопанската свобода в страната. Това може да се реализира чрез намаляване на преките данъци (например въвеждането на 10% ставка върху личните доходи, корпоративната печалба и осигуровките), по-слабо регулиране на бизнеса чрез по-малко необходими лицензии и разрешения от чиновниците, либерализация на трудовия пазар и т.н. По този начин е възможно постигането на дори по-висок растеж и то за продължителен период от време, което ще доближи доходите на българите до тези на европейците. Примери за това съществуват на практика, като остава те да бъдат изследвани и прилагани от българското правителство.
–––––––––––––-
(1) Ако се изпълни прогнозата на Агенцията за икономически анализи и прогнози за реален растеж от 5.2%.
(2) Източниците на данните в статията са Националният статистически институт и собствените изчисления на автора.
(3) Тук имаме предвид брутните спестявания на населението, които се изчисляват като разлика между брутния национален разполагаем доход и потреблението. Освен това изчисленията ни са на база 4 тримесечия за да се намали влиянието на сезонните фактори.
© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).