Броят на общините с под Среден (3) на матурата по БЕЛ достигна 80

За поредна година проследяваме разпределението и резултатите от зрелостните изпити на общинско ниво. Учебната 2022/23 г. до голяма степен повтаря случилото се миналата – средните оценки на задължителната матура по БЕЛ падат все по-ниско, расте броят на общините със редна оценка под Среден (3), а броят на зрелостниците, явили се на изпита по математика, остава много нисък.

Тъй като МОН не публикува средните оценки на зрелостните изпити на ниво община, представените тук данни сa изчисления на ИПИ въз основа на данните на ниво училище. Средната оценка  за отделните общини е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици. По този начин, да речем, средната оценка на училище с 50 зрелостници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет.

През 2023 г. общо 45 890 ученици са се явили на задължителната матура по БЕЛ, повишение с почти 3 хиляди души в сравнение с предишната учебна година. Средната оценка е „Добър“ 3,93 или 4 стотни по-малко от оценката за 2022 г. Вече втора година зрелостниците обаче остават далеч от средните си постижения от миналото десетилетие, когато средната оценка по БЕЛ се движеше в порядъка на 4,20-4,30, в зависимост от годината[1].

Общината с най-висока средна оценка на пролетната сесия по БЕЛ за поредна година е Челопеч, с много добър (4,58), следвана от няколко общини в Смолянско  – Златоград (4,57), Неделино, (4,51), Рудозем (4,27). След по-големите градски центрове с относително добро представяне е Столична община (4,24), Смолян (4,17), Пловдив (4,15), Варна (4,14), но нито един областен център тази година не успява да стигне до средна оценка „много добър“.

Повод за по-голямо притеснение са не толкова обаче спадовете в резултатите на лидерите, колкото влошаването на най-слабите. През 2023 г. има цели 6 общини – Земен, Крушари, Якимово, Струмяни, Хитрино и Камено – в които средната оценка на учениците е Слаб (2), тоест нито един от явилите се не е успял да постигне положителен резултат.

Със среден резултат под Среден (3) са вече 80 общини в сравнение с 69 година по-рано. И докато е вярно, че повечето от тях са малки, и съответно успехът на отделните ученици влияе много на средния резултат, в немалка част от тях се явяват по няколко десетки ученици, а в две – над 100, което говори за системни проблеми в  местното училищно образование. Показателно е също обстоятелството, че от почти 2,3 хиляди ученици, явили се на ДЗИ в общини със средна оценка под Среден (3), само един се е явил на матурата по математика. Обратно, големият брой ученици, положили изпита по математика, са струпани в лидерите по БЕЛ, най-вече столицата, Варна и Пловдив.

Що се отнася до самия зрелостен изпит по математика, най-високите оценки там са в отделни малки общини – лидер е Елхово с Отличен (5,87), но с явили се 9 ученика, следван от Враца (5,11 при 17 ученика), Сунгурларе (5,03) и Крумовград (4,85), но в последните две „средната“ оценка се формира от по един явил се зрелостник. Сред общините с над 100 положили изпита по математика относително високи са резултатите в Столична община (4,58), Варна (4,41), Бургас (4.07) и Пловдив (4,02). За поредна година обаче интересът към зрелостния изпит по математика е много нисък – явили са се едва 1,7 хиляди ученици, но пък в едва 4 от  общините тях средна оценка е под Среден (3).

На по-голяма популярност се радва зрелостният изпит по английски език, на който са се явили почти 12 хиляди зрелостници, или над ¼ от всички[2]. Най-високата средна оценка на ниво община е чист Отличен (6) в Генерал Тошево, но при един явил се ученик. Сред по-големите общини най-високи са средните оценки в Хасково (5,24), Пазарджик (5,23), Бургас (5,22) Стара Загора (5,21), Русе (5,14). На този изпит средните оценки са значително по-високи, като с под Среден (3) е единствено община Средец, а почти всички надхвърлят Добър (4).

Разбира се, ниска оценка на зрелостните изпити не означава само по себе си пълен провал за локалните системи на училищно образование, особено в малките общини, където няколко по-слаби ученици могат да повлекат надолу средната стойност. Въпреки това обаче тенденциите през последните години далеч не са окуражителни. Все по-слабите оценки на зрелостния изпит по български език и литература говорят за системни проблеми с базовата грамотност, а масовият отказ от учене (и явяване) на математика поставя под съмнение развитието на много отрасли, зависими от добре подготвени кадри. Остава и проблемът с много големите неравенства в постиженията и качеството между елитните, средностатистическите и най-слабите училища в страната, които ще разгледаме в детайл в близко бъдеще.

[1] Важно е да отбележим, че поради естеството на изпита постиженията на учениците между отделните години не са непременно директно сравними, и трябва да се ползват най-вече като ориентир. Напълно коректното сравнение е единствено между ученици, училища, общини, области и тн.  в рамките на конкретната година, на конкретен вариант на зрелостния изпит.

[2] Тук за прегледност обедняване резултата и броя на явилите се на трите различни нива по английски език.