Болници в България има, лекари също, но сестрите остават кът

Данните за лечебните заведения и медицинските специалисти в България за 2022 г. показват задържане в броя на лечебните заведения и лекарите. Ако сме очаквали да видим някаква промяна в здравеопазването, дори и само по отношение на броя на специалистите, то тя не се е случила.

По последни данни на НСИ лечебните заведения за болнична помощ в България запазват общия си брой на 341. За последните 4 години този брой не се е променил и новата здравна карта очевидно не е довела до намаляване на броя на болниците. Лекарите също остават сравнително постоянна величина за последните три години. За първа година спадът на медицинските сестри, акушерките и останалия медицински персонал с по-ниска квалификация е овладян, въпреки че все още специалистите по здравни грижи са относително малко на брой спрямо лекарите в системата. Предстои да видим дали този факт е временно явление или България ще успее да задържи и дори да увеличи броя на медицинските си специалисти.

България е една от страните в ЕС с най-ниско съотношение между лекари и медицински сестри. Броят на практикуващите медицински сестри спрямо населението остава един от най-ниските в ЕС. Зад това стоят разнообразни причини – сравнително ниското заплащане, емиграция към страни с по-добри условия на труд в Европа и по света, ограничения прием във висшите училище за такъв тип образование и вероятно много други.

Забележка: Последните данни на Евростат по този показател за 2020 година не са за всички държави от ЕС.

Защо е важно да са налице достатъчен брой и квалифицирани медицински специалисти по здравни грижи? Относително малкият брой на медицински сестри се свързва с по-ниско качество на здравното обслужване и се отразява негативно върху здравните показатели на населението. Именно медицинските специалисти, особено в болниците, са в близък и постоянен контакт с пациентите и много често от тяхната работа зависи усещането за грижа и впечатленията от престоя на пациентите. Дейностите, които те трябва извършват, ще бъдат извършвани от лекари в случай на недостиг на медицински сестри, а това намалява общата ефективност на системата.

В заключение само ще обърнем отново внимание, че разпределението на ресурсите в една публична система е от много съществено значение, като често се забравя, че ограничението на финансовия ресурс автоматично означава невъзможност са предоставяне на една услуга в големи количества с адекватно качество. С други думи колкото повече болници има в системата, толкова е по-вероятно услугата на много места да не е добра, а  пациентите да са недоволни. Концентрацията на услуги в един доставчик също има голямо значение за нейното качество – колкото повече операции извършва един лекар например, толкова по-вероятно е той да се квалифицира в по-добра степен, да се сблъсква с множество и разнообразни случаи и да има възможност да извършва разнообразни действия, които повишават неговата ефикасност и продуктивност. Ако обаче лекарят работи рядко и малко, е по-вероятно той да се сблъсква с по-големи проблеми при предоставяне на здравната услуга. Съответно очакваните (здравни) резултати няма да са добри.