Алтернативен поглед върху намаляващата безработица
През третото тримесечие на 2005 г. безработицата в България отбеляза намаление от 0.8 процентни пункта до 9.2% спрямо предходното тримесечие и за първи път падна под 10%. Въпреки че безработицата е важен индикатор за икономическото развитие на страната, тя трябва да се разглежда в контекста на промените в работната сила (лицата на възраст между 15 г. и 64 г.), свободните работни места и новооткритите работни места.
По отношение на промяната на работната сила към края на първото тримесечие на 2005 г. България е в дъното на сравнителната таблица по данни на Евростат с намаление на работната сила от 2.97% спрямо края на 2004 г. Въпреки че това не може да се определи като тенденция, защото по данни на НСИ работната сила към края на третото тримесечие на 2005 г. се е увеличила с 3.3% спрямо края на миналата година, следните моменти заслужават да се отбележат:
• Намаляването на работната сила, комбинирано с изоставане в технологично отношение, ще доведе до забавяне на растежа на икономиката. Внедряването на нови технологии води до увеличаване на производителността (чрез повишаване на съотношението капитал/труд) и би компенсирало намалението на работната сила.
• Забавяне на растежа на икономиката ще се наблюдава и при намаляване на работната сила комбинирано с увеличаване на свободните работни места, защото така на практика работодателите при определено ниво на възнаграждение няма да могат да си намерят служители със съответната квалификация, или времето за намиране на такива служители ще бъде по-дълго (поради факта, че високо-квалифицираните служители вече ще бъдат наети от други работодатели).
• За да привлекат най-добрите специалисти в дадена област, работодателите ще трябва да увеличат възнагражденията и ако това увеличение не е обезпечено с увеличена производителност ще възникне инфлация. Всъщност, мобилността на работната сила ще бъде гаранция, че ще се получи по-добро съответствие между необходимите квалификации за съответните дейности и уменията на служителите, които ще извършват тези дейности, т.е. така ще се получи по-добра организация на труда и в дългосрочен план това би довело до увеличаване на производителността.
• Друга последица, свързана със забавяне на ръста или намаляване на работната сила, като част от тенденцията на намаление на населението на България, е намаляване на постъпленията в държавното обществено осигуряване, което при недостатъчно развитие на частното пенсионно осигуряване ще означава по-ниски пенсии.
• При отчитане на движението на работната сила трябва да се отбележи фактът, че в момента в обхвата на работната сила се включват лицата родени преди 1990 г. В годините на прехода броят на родените деца намаля, което неминуемо ще се отрази и върху работната сила през следващите години.
Работна сила (работещи ибезработни между 15-64 години)
|
Страна |
Q4 04 |
Q1 05 |
% промяна |
1 |
Кипър |
350 |
355 |
1.43% |
2 |
Малта |
158 |
160 |
1.27% |
3 |
Белгия |
4,516 |
4,573 |
1.26% |
4 |
Финландия |
2,529 |
2,551 |
0.87% |
5 |
Естония |
632 |
637 |
0.79% |
6 |
Словения |
976 |
982 |
0.61% |
7 |
Испания |
20,338 |
20,450 |
0.55% |
8 |
Германия |
39,849 |
40,019 |
0.43% |
9 |
Франция |
26,573 |
26,684 |
0.42% |
10 |
Норвегия |
2,317 |
2,326 |
0.39% |
11 |
Ирландия |
1,947 |
1,954 |
0.36% |
12 |
Дания |
2,835 |
<p class=MsoNormal align=center style='text
|