2011 и насетне*

Поглед към кристалната топка разкрива по-голяма фискална отговорност

Съвети за даващите прогнози: „Дайте число или дата, но никога в едно изречение.”

Написаното по-долу е прогноза, която пренебрегва дадения в първото изречение добър съвет.

Този път има някакви добри новини. Рецесията с двоен спад, от която някои от нас се опасяваха, в случай че Конгресът вдигне данъците на най-производителните хора, бе избегнатата за момент, в резултат на което много анализатори повишиха прогнозите си за растеж за 2011 на повече от 3 процента. Но страната има нужда от устойчиви темпове на растеж от над 3,5%, за да намалее безработицата сравнително бързо. 

По-добрата новина е, че неустойчивото нарастване на федералните държавни разходи вероятно ще бъде съкратено, поради усилията на Републиканската камара и на един конкретен човек – народният представител Пол Д. Райън, републиканец от Уисконсин, новият председател на бюджетната комисия на Камарата. Г-н Райън е чудесен икономист и смел мъж, който разбира реалния живот. Неговата комисия ще се заеме със социалните и дискреционните разходи и предложенията на комисията вероятно ще бъдат прокарани от Камарата. За съжаление, все още контролираният от демократите Сенат няма да намери смелост и ще продължи да отрича истината за това какво трябва да бъде направено. Официозните медии ще произвеждат истории за това, как всяко намаление на растежа на социалните разходи и помощите ще остави някой без храна, медицинско обслужване или подслон, докато, разбира се, пренебрегват истината, че без реформа в подпомагането, почти всеки ще страда. Резултатът ще бъде истинско намаление на дискреционните разходи, малка или никаква реформа на помощите до изборите през 2012 г., по време на които страната вече ще бъде в още по-дълбока бюджетна дупка.

Факт е, че по-голяма държава означава по-бавен растеж, а не по-бърз, а по-бавният растеж значи повече безработица и лишения. Преглед на развитието на големите икономики за последните три години само потвърждава очевидното, че икономиките с голяма намеса на държавата обикновено имат по-нисък растеж.

Под егидата на новия и много способен председател на Комисията, формираща данъчната политика (Ways and Means Committee), Дейв Камп, републиканец от Мичиган, ще започне сериозна дискусия за генерална данъчна реформа, но както и при бюджета, дори и Камарата да прокара данъчната реформа, тя няма да прокопса в Сената, контролиран от демократите.

Малко преди току-що приетия данъчен закон, вицепрезидентът Джоузеф Р.Байдън младши заяви, че намира за „морално обезпокоително” това, че Конгресът не увеличава допълнително пределните данъчни ставки на много от най-производителните граждани, които вече плащат около два пъти по-високи данъци. Г-н Байдън изглежда не е наясно с Конституцията, която гласи, че всички граждани би трябвало да се третират равно от закона. Изглежда той си мисли, че е справедливо човек, който работи повече, за да се грижи осигури добър живот за семейството си, трябва да бъде облаган повече, отколкото по-малко трудолюбивите и по-безотговорните. Какво странно чувство за морал има г-н Байдън. Дебатът за данъчните ставки на всяка подоходна група ще се води до изборите през 2012 година. Тези, които се застъпват за единна ставка могат да спечелят спора, ако си напишат домашното и направят усилие да разяснят на своите съграждани, че подобна данъчна система е единствената справедлива, морална и икономически най-ефективна.

Федералният резерв, по своя собствена преценка, се е насочил към непозната територия, което, съдейки от досегашния опит, вероятно ще завърши зле. Както наскоро отбеляза икономистът Робърт Генецки: „Има само две групи, които имат правомощия да харчат пари без да им се налага да произвеждат нищо стойностно. Едната е Федералният резерв, а другата наричаме фалшификатори. Ние пращаме фалшификаторите в затвора.”

Трезвено мислещият Джордж Ф. Уил наскоро отбеляза, че една от причините американците да имат толкова негативно мнение за правителството са трите агенции, с които имат най-много допир – Агенцията за безопасност при пътуванията (TSA), Щатската пощенска служба и Агенцията за приходите. Дори тези от нас, които са най-големите скептици относно правителството, не са си представявали допреди няколко десетилетия, че зараждащите се закони и наредби срещу сексуалното насилие щяха да доведат до това, една правителствена агенция (TSA) да придобие правото да докосва чувствителни части на тялото по неподходящ начин. Лесно е да се прогнозира, че ще има нарастващ брой скандали, свързани с поведението на служителите на TSA. Докато TSA продължава да се фокусира върху възможните опасни предмети, носени от хората, вместо върху тези неща, които носят вероятни или потенциални рискове, животът и свободата ни ще продължават да са в опасност.

Много други неща тепърва ще се влошават. Пощенската служба, Фани Мей и Фреди Мак ще продължават да смучат парите на данъкоплатците, а администрацията и демократите конгресмени ще блокират смислената реформа. Следващите са Агенцията за приходите и Северна Корея.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 27 декември 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милен Желев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.