Проблемът с харченето. Държавните дефицити задушават формирането на капитал*

Автор: Ричард Ран** / 15.01.2010
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Въпреки че американското правителство е в огромни дефицити, лихвените проценти и инфлацията са ниски. Така че, какъв е проблемът? Дискусията, която следва, ще изясни проблема. Следващата седмица ще обясня последиците от това безотговорно харчене, а по-следващата седмица - какво трябва да направим, за да поправим икономическия ни кораб.

Колко бързо една икономика може да расте е функция основно на количеството и качеството на работната ръка и количеството инвестиционни средства на разположение за това, което икономистите наричат формиране на капитал. Добрите, високоплатени работни места струват скъпо. Няма шофьори на камиони, ако никой няма пари да купи камиони. Повече капиталови инвестиции и повече научноизследователска и развойна дейност на работник обикновено дават възможността на работниците да произвеждат повече на час, което ги прави по-ценни, и следователно им позволява да получават по-високи заплати. Колкото е по-голям броят на хора с високи заплати, толкова по-голямо е търсенето, което тези хора имат за стоки и услуги, което на свой ред създават много нови работни места.

Обемът инвестиционен капитал на разположение основно е функция на количеството спестявания предоставени от индивиди и бизнеси (домашни и чужди) и правителството. Индивидите спестяват и инвестират, за да се предпазят от загуба на доходи, неочаквани разходи и за такива неща като коли, почивки и пенсии. Бизнесите спестяват, за да удържат на спадове, и за да инвестират в нови заводи, оборудване и научноизследователска и развойна дейност.

Както може да се види в данните, общият обем на спестяванията възможни за инвестиции (като процент от БВП) е спаднал значително през последните десет години. Личните и корпоративните спестявания са се увеличили, но това увеличение е погълнато от дефицитите в правителствения сектор, и има малка вероятност това да се подобри. (Не забравяйте, че в края на 90-те федералните и много щатски и местни структури на правителството имаха излишъци, което им позволи да плащат част от дълговете си.)

В момента САЩ е в ситуация, в която правителството отнема много голям дял (40%) от спестяванията на нацията, за да финансира дефицитното си харчене, като оставя един пресушен кладенец от капитал, който да посреща нуждите на семействата и бизнесите. Може би си мислите - ако няма достатъчно налични спестявания за нуждите на инвестициите, то тогава защо лихвените проценти са толкова ниски? Отговорът е, че Федералният резерв произвеждаше пари като даваше на банките заеми от почти безплатни пари и купуваше ипотеки от Фани Мей и Фреди Мак. Скоро, както дори от Федералния резерв признават, ще трябва да започнат да продават ипотеките, които притежават на частни лица и ще трябва да вдигнат краткосрочните лихви, за да избегнат причиняването на висока инфлация. Обобщено, инфлацията не може да бъде избегната без голямо увеличение както на дългосрочните, така и на краткосрочните лихвени проценти.

За да разберете какво се случва, представете си, че имате семейна ферма, която произвежда плодове и зеленчуци. Вашият доход за потребление е зависим не само от продажната цена на плодовете и зеленчуците, но и от сумите, които харчите за торове, напояване и високоплодородни семена, които от своя страна до голяма степен определят количествата, които ще произведете. Обичайно, Вие взимате пари на заем, за да платите за торовете, семената, оборудването за напояване, посяване и събиране на реколтата, и тогава изплащате обратно заема, когато продадете реколтата. Сега, ако стане по-трудно и скъпо да взимате заеми заради по-високи кредитни стандарти и по-високи лихви, семейството Ви има избор - да намали потреблението и продължи да взима на заем на високи лихви, за да отглежда същото количество реколта, или да взима по-малко заеми.

Ако семейството Ви взима по-малко на заем, ще трябва да използва по-малко или по-лоши торове, по-нискокачествени семена, по-малко напояване и по-старо оборудване - всичко това е вероятно да доведе до намалена реколта за продажба. Ако умножите тази ситуация по десетки милиони други малки и дори големи бизнеси, започвате да разбирате проблема на намалените спестявания и продуктивните инвестиции.

САЩ имаше доста късмет в последните години, защото получаваше няколко трилиона долара от чужди лица, бизнеси и правителства. Тези чужди субекти купуваха както държавни, така и частни ценни книжа и акции, но и инвестираха директно в американската икономика. Допълвайки домашните спестявания, те позволиха на САЩ да расте много по-бързо отколкото иначе щеше. Но купонът вероятно свърши. Чужденците разбират, че тази страна е изправена едновременно пред висока инфлация и бавен растеж, затова е вероятно да намалят инвестициите си, което единствено ще увеличи проблема на недостатъчното формиране на капитал.

Следващата седмица: последиците от сушата на спестяванията.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 13 януари 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.