Минималната работна заплата vs. производителността на труда*

През последните 2-3 седмици дебатът за размера на минималната работна заплата (МРЗ) отново се разрази с пълна сила. КНСБ настояват от 1 юли тази година минималното трудово заплащане да се увеличи с 50 лева (от 240 до 290 лева), работодателските организации предупреждават за негативните ефекти, които това би предизвикало, а министърът на труда Тотю Младенов предлага вдигане до 270 лева.

Най-често изтъкваният мотив на привържениците на постоянното повишаване на МРЗ е ниските доходи на нискоквалифицираните работници, а

основният аргумент е фактът, че заплащането в България е на последно място в Европа

Основания за тези твърдения има, но може ли проблемът да се преодолее с административно решение? Здравата логика и практиката показват, че това не може да се случи.

От една страна вдигането на МРЗ с 30 или с 50 лева ще изпревари растежа на доходите в страната и ще премести България сред държавите с много висока МРЗ като процент от средната. В Европа средната стойност на този показател е 40-43% и България попада в тези граници. От друга страна, увеличението на МРЗ няма да отговаря на производителността на труда, а ниските заплати на най-нискоквалифицираните отразяват малката добавена стойност на труда, което обяснява и позицията на България на дъното на европейската класация.

От графиката по-долу е видно, че

ръстът на МРЗ изпреварва значително повишаването на производителността на труда

Средният темп на нарастване на МРЗ за периода 1999-2009 година е 15,7%, а този на производителността – 3,6%, т.е. производителността на труда нараства пет пъти по-бавно от заплащането.

Темп на нарастване на минималната работна заплата и производителността на труда в България 1999-2009 година 

Какви са ефектите от изоставането на производителността на труда от административно определената минимална работна заплата?

• Увеличаване на безработицата – административното повишаване на МРЗ ще увеличи пределния разход за труд на един работник, а пределният приход ще остане постоянен, т.е. нискоквалифицираните работници вече ще бъдат твърде скъпи. Тогава работодателят просто ще уволни (или няма да наеме) част от тях.

• Разширяване на сивия сектор – най-вероятно част работниците и работодателите ще се договорят на същата работна заплата, но по-високият праг ще ги принуди да продължат взаимоотношенията си в сивата икономика.

• Намаляване на инвестициите – намаляването на инвестициите ще бъде предизвикано от загубата на конкурентоспособност заради по-високите разходи за труд, които не отговарят на производителността на труда. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че в общия случай най-големият разход за фирмите, които разчитат на нискоквалифициран труд са именно заплатите на заетите, т.е. увеличението на МРЗ ще предизвика фалит на някои фирми и/или повишаване на цените на стоките от тези фирми.

• По-нисък икономически растеж – всички тези негативни последици неминуемо ще се отразят на икономическия растеж на страната.

Описаните ефекти са и доказателството за това, че вдигането на минималната работна заплата е вредно и няма да постигне нито една от “добре облечените” тези на синдикатите и министъра на труда.

* Статията е публикувана за първи път в Аргументи БГ на 22 февруари 2011 г.