Изборите за ВСС и неотговорените въпроси

Автор: Иван Брегов / 16.06.2017
2 гласа, средно: 5.0 от 5

Предстоящата събота най-голямото магистратско съсловие ще избере своите шестима представители в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС). Кандидадатите са почти петорно повече от мандатите – 27 души се борят за 6 места. Проведените изслушвания на претендентите пред Общото събрание на съдиите показаха принципното разделение сред съдийската общност в няколко направления[1].

 Овладяване на системата

Прояви се дълго стимулираното от мнозинството в настоящия състав на ВСС регионално представителство – определени съдебни райони (Пловдив, Бургас, В. Търново) показаха добра организираност и силно присъствие. Събранието масово не бе уважено от правораздаващите в софийските съдилища. Добре организираното мнозинство овладя изборните комисии, като никому неизвестни лица бяха предпочетени пред върховните съдии. Отново регионалното мнозинство показа хладно отношение към словото на Лозан Панов, призоваващо за самопочистване на съдийското съсловие от непочтените и некомпетентните съдии. Като контрапункт на това мнозинството аплодира председателя на ВАС Георги Колев, който просто им пожела приятно заседание.

На този фон се потвърди сред присъстващите тезата за възпроизвеждане на статуквото във ВСС чрез спуснати от председателите на някои съдилища списъци с „правилните кандидати”. ВСС ще обсъжда случая едва след изборите. Така предвидената от Закона за съдебната власт възможност съдиите да задават пряко въпроси към кандидатите остана единствената възможност за проверка качествата на номинираните за членове на Съвета. С особена смелост и острота на въпросите се откроиха питанията на доктора по административно право и съдия в Софийския районен съд Васил Петров[2].

Алтернативните въпроси и несъвършенствата

Освен за съдиите законова възможност за задаване на въпроси е предвидена и за неправителствените организации (НПО). Законът за съдебната власт дава това право на НПО без да задължава магистратите да отговарят. В това си качество ИПИ отправи своите въпроси към 27-те кандидати. С особена тревожност можем да отбележим, че отговори бяха представени само от 7-ма от участващите в надпреварата[3]. Изборът да отговориш или не показва отношение в няколко направления:

  • към закона – дали спазваш само съпроводеното със санкция предписание или предписанието, почиващо на добрата воля,
  • към процедурата – дали процедурните правила трябва да бъдат зачитани само ако са условие, което би предотвратило участието ти в надпреварата,
  • към обществото – дали си отговорен към обществените питания или всичко трябва да се ограничи до потенциалните избиратели сред съдиите.

От представените отговори към ИПИ (а и към останалите организации) се вижда преобладаваща нагласа да се действа само по задължение. Това само по себе си е белег за институционалната култура и представа за мястото на съдията като носител на съдебната власт в държавата – самоизолирал се апартчик, взрян в буквата на закона, далеч от обществените проблеми и отношения.

Въпросите и отговорите като разделителни линии

Институтът за пазарна икономика отправи въпроси в две важни направления. Първото – за намаляване на политическото влияние в съдебната власт чрез редуциране квотата на Народното събрание във ВСС и увеличаване на представителите, избирани пряко от съдии. Въпросът бе обвързан и с ангажимент за възобновяване на конституционния дебат и изпълнение на предписанията в ежегодния доклад на Европейската комисия (ЕК) към България. Въпросите във второто направление касаеха необходимостта от добро управление на ресурсите в правосъдието и по-конкретно възгледите на кандидатите за бюджета на съдебната власт и намаляването броя на съдилищата.

За независимостта на съдебната власт

Категорично е становището на съдия Емил Дечев от Софийски градски съд (СГС). Според него провъзгласената независимост на съдебната власт в Конституцията представлява само една красива декларация, лишена от реални гаранции за опазване на този важен конституционен принцип. За промяна на това съдия Дечев поема отговорност да упражни законовите правомощия на ВСС в изработването на становища до Министерски съвет и Народното събрание относно необходимостта от важни промени на законодателството, свързани със състава на ВСС. Според Емил Дечев сегашната численост и състав на съдебния съвет позволяват политически злоупотреби. Пример за това е и изборът на председателите на върховните съдилища. Те се излъчват от пленума на ВСС, което означава, че е напълно възможно тези позиции да бъдат заети от лица, които не са получили никаква или почти никаква подкрепа именно от членовете на ВСС, избрани пряко от съдиите.

Георги Георгиев, съдия в  Апелативен съд – Варна също убедително подкрепя увеличаване броя на членовете на ВСС от съдийската квота, които се избират пряко от съдиите, до достигане на 2/3 от общия състав. По този начин остава 1/3 от квотата, която да се определя от Народното събрание. Подобно виждане е подкрепено и от друга част от кандидатите, отговорили на ИПИ: Красимира Милачкова, съдия в Административен съд – София-град, Цветинка Пашкунова от  Върховния касационен съд, Илияна Балтова -  съдия от Бургаски апелативен съд.

На отличителна противоположна позиция е отговорът на Красимира Костова, съдия от Апелативния специализиран наказателен съд. Според нея е необходимо още един състав на ВСС да изпълни мандата си, за да се коментира дали настоящата му структура заслужава промяна. Съществуващите проблеми могат да намерят решение единствено ако  политиците излъчат независими представители в Съвета - действие, търпящо сериозен неуспех до този момент и водещо до политически послушно мнозинство във ВСС.

За устройството на съдебната власт и мястото на прокуратурата

Този въпрос е засегнат само от двама от отговорилите 7 съдии. Като цяло сред магистратското съсловие малко бяха кандидатите, имащи цялостна визия за системата. Сред прокурорските кандидати единствено Гергана Мутафова бе обвързана с общите проблеми на съдии и прокурори и професионалните взаимоотношения помежду им. Сред съдиите Емил Дечев критично разглежда правомощията и отчетността на главния прокурор. Любомир Нинов определя като първостепенен въпросът за мястото на прокуратурата, като същата следва да бъде поставена извън съдебната система. Според него  прокуратурата трябва да бъде самостоятелно звено, еднакво отдалечено от трите власти и с главен прокурор, назначаван от президента при мандат от пет години, без възможност за втори.

Препоръките на Европейската комисия към България

Докладът на Европейската комисия относно състоянието на българското правосъдие е оценен положително от мнозиството от отговорилите на въпросите съдии. Съдия Георги Георгиев намира, че ВСС може да положи усилия като съобразява общия план на правителството и отчита специфичните задачи. Предложил е ВСС да изготвя годишна програма, която  периодично да отчита изпълнение на специфичните препоръки на ЕК. Тази активност трябва да бъде съпроводена с публичното представяне на изпълнените препоръки на ЕК.

Необходимостта от отчет на всеки три месеца на ВСС по изпълнение на препоръките, заложени в Доклада на Европейската комисия, е потвърдена и от Красимира Милачкова и Любомир Нинов.

Красимира Костова е на отрицателно становище отнсно препоръките на ЕК. Според нея по отношение на борбата с организираната престъпност в последните си доклади ЕК не визира „слабости”, а препоръчва усилия за постигане на трайни резултати и убедителни постижения чрез окончателни съдебни актове и тяхното изпълнение.

Бюджет

Всички отговорили съдии подкрепят бюджет на ВСС, обвързан с резултати и ползване експертизата на НПО. ВСС трябва да поеме своята отговорност за постоянния спад на общественото доверие, но и за прилагането на всички мерки, които ще предизвикат началото на дългосрочен процес на възстановяването му.

Съдия Пашкунова е открила и конкретни законодателни пречки за доброто бюджетиране на ВСС. Съгласно Закона за публичните финанси, ВСС не е сред предвидените първостепенни разпоредители, на които е предоставена възможност за изготвяне на програмен бюджет - пречка, разбира се, лесно преодолима чрез законодателна промяна. Представен е холандският опит.

Съдебна карта

Всички отговори намират реформата на съдебната карта за необходима, като най-точно е представен проблемът от съдия Емил Дечев. Според него реформата трябва да отчита какъв е етнорелигиозният състав на населението в района и дали закриването му не крие опасност от приложението на чуждо религиозно обичайно право сред част от жителите и действия на неформални юрисдикции. От друга страна при постоянно намаляващото население на България няма как броят на съдилищата да остане един същ при почти 9 млн. и при почти 7 млн. население (с прогнози за спад до около 5,5 млн. през 2060 г.). Реформата на съдебната карта ще е бавен процес, който ще изисква съвместни усилия и експертиза на различни институции, предварителна оценка на социалното въздействие, прозрачност и публичен дебат.

На този етап ще съдим кандидатите по концепциите им, а и при избирането им – и по това доколко делата им отговарят на заложените концепции. Тези избори ще покажат дали системата сама желае реформирането си или вече персоналният субстрат е подменил убеждението за съдебна независимост.

 

 


[1] Констатациите се базират на преки впечатления на екипа на ИПИ като регистриран наблюдател на изборите за нов състав на ВСС.

[2] Пълен видео запис на Общото събрание на съдиите виж тук: http://www.vss.justice.bg/page/view/5785

[3]  Пълното съдържание на представените отговори към ИПИ виж на: http://ime.bg/bg/articles/judicial/