Мисия „Правосъдие"

13.06.2016

Според  действащата Конституция България е правова държава. Това означава не просто че се създават и спазват определени предписания (закони), а че международно признатите ценности като справедливост, свобода, неприкосновеност на личността и равенство пред закона са поставени над силата и властта.

Върховенството на закона (правото) в България следва да бъде приоритет за цялото общество и още повече за институциите, които са създадени чрез закона и следва да работят съобразно неговия дух, смисъл и цели. 

Усещането за справедливост и правосъдие са дефицитни, а редица международни[1] и вътрешни проучвания сочат, че доверието към съдебната власт е достигнало критично ниски нива[2]. Вярваме, че българските институции и особено органите на съдебната власт следва да ги превърнат отново в свой приоритет.

Убедени сме, че без правосъдие не може да има траен икономически растеж и развита пазарна икономика.

В тази връзка са и констатациите на Европейската комисия: "България редовно се нарежда сред държавите-членки на ЕС, в които има най-засилено усещане за наличие на корупция, а корупцията се счита за една от най-важните пречки пред извършването на стопанска дейност в България."[3]

Правото не може да бъде разделено от икономиката и обратното. Връзката между работеща правосъдна система и икономически растеж е пряка. Ето защо решихме да започнем Мисия „Правосъдие”, като си поставихме следните цели:

 

  1. Да изготвяме анализи за управлението и състоянието на съдебната власт;
  2. Да публикуваме текущи коментари и анализи по актуални теми, свързани с правосъдието и законността в България;
  3. Да отправяме препоръки за законодателни или управленски инициативи, адресирани към институциите;
  4. Да информираме повече българи по проблемите на правосъдието и съдебната реформа;
  5. Да създаваме интерес у студентите и учениците по въпроси, свързани с върховенството на закона.

 

За повече информация:

Иван Брегов, правен експерт към Института за пазарна икономика

тел. 02 952 62 66, 02 952 35 03

е-мейл: bregov@ime.bg 

 

ИЗБОРИ ЗА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - 2017 : ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ


  • Въпроси, зададени от ИПИ към кандидатите за членове на ВСС - Съдийска колегия:

1. Считате ли, че трябва да бъде възобновен дебатът за изменение на Конституцията на Република България в посока деполитизиране на Висшия съдебен съвет (ВСС) като гаранция за независимостта на съдебната власт, в това число:

- намаляване на броя на членовете на ВСС, излъчвани от Народното събрание (НС);

- увеличаване на броя на членовете на ВСС в съдийската колегия на съвета, избирани пряко от съдии?

Ако отговорът Ви е положителен, ангажирате ли се като бъдещ член на ВСС да инициирате дискусия между ВСС, представители на законодателната власт и експерти от НПО сектора и академичните среди?

2. Какви мерки предвиждате за увеличаване на прозрачността на работата на ВСС, включително и за управлението на ресурсите на съдебната власт?

3. Считате ли, че през мандата на следващия ВСС ( 2017-2022 г.) проектът на бюджет на съдебната власт трябва да бъде програмен (а не на исторически принцип, както досега) и да обвързва разходите с конкретни цели и програми на ВСС?

4. Ангажирате ли се с прилагане на практика на заложената стратегия за реформа на съдебната карта и в какви посоки виждате възможните оптимизации на системата?

5. Ангажирате ли се отчетът на бюджета на съдебната власт да бъде ежемесечен и подробен по примера на отчета за държавния бюджет?

6. Ангажирате ли се годишният отчет на бюджета на ВСС да е съпроводен, освен от подробни данни по разходните пера по примера на отчета за държавния бюджет, и от наративен доклад?


  •  Въпроси, зададени от ИПИ към кандидатите за членове на ВСС - Прокурорска колегия:

1. Считате ли, че трябва да бъде възобновен дебатът за по-силна отчетност на прокуратурата пред обществото чрез възможността Народното събрание (НС) да изисква по собствена инициатива доклади за дейността на прокуратурата, включително по неприключили със съдебен акт дела?

Ако отговорът Ви е положителен, ангажирате ли се като бъдещ член на ВСС да инициирате дискусия между ВСС, представители на законодателната власт и експерти от НПО сектора и академичните среди?

 2. Считате ли, че през мандата на следващия ВСС (2017-2022 г.) съветът трябва да представя ежемесечен отчет по изпълнение от страна на ВСС на препоръките към България, заложени в Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия по отношение на слабостите в съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност? 

Ако отговорът Ви е положителен, ангажирате ли се като бъдещ член на ВСС да инициирате дискусия между ВСС, представители на законодателната власт и експерти от НПО сектора и академичните среди?

 3. Считате ли, че през мандата на следващия ВСС (2017-2022 г. ) проектът на бюджет на съдебната власт трябва да бъде програмен (а не на исторически принцип, както досега) и да обвързва разходите с конкретни цели и програми на ВСС?

 4. Ангажирате ли се с прилагане на практика на заложената стратегия за реформа на съдебната карта и в какви посоки виждате възможните оптимизации на системата?

 5. Ангажирате ли се отчетът на бюджета на съдебната власт да бъде ежемесечен и подробен по примера на отчета за държавния бюджет?

 6. Ангажирате ли се годишният отчет на бюджета на ВСС да е съпроводен, освен от подробни данни по разходните пера по примера на отчета за държавния бюджет, и от наративен доклад?


  • Отговори:

Георги Йовчев Георгиев, съдия в Апелативен съд - Варна, кандидат за изборен член от професионалната квота на съдиите

Цветинка Николаева Пашкунова, съдия във Върховен касационен съд, кандидат за изборен член от професионалната квота на съдиите

 

 

▪                   ▪                    ▪                        

Кампания „Мисия правосъдие” / Материали и публикации:

 

 


[1] Доклад „Независимост и ефективност на съдебната власт” от 2015 г. на Европейската мрежа за сътрудничество в правосъдието/ENJC/ - показателят доверие в съдебната система е на стр. 25

[2] Изследване на Алфа Рисърч от март 2016г. – Според изследването доверието в съда е 8%, а в прокуратурата е 6%.

[3] Мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка за България, 2016 г., стр. 9.

Разходите на съдебната власт обезпечават ли извършването на реформи?, 17 март 2017