Искащите отпадане на евродокладите могат да докарат по-тежки мерки срещу България*

Автор: Любомир Авджийски / 18.03.2016
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Установяването на Механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification Mechanism, CVM) върху правосъдието на България и Румъния бе едно от условията за приемане на двете страни в ЕС. През октомври 2006 г. Съветът на Европейския съюз обяви своето окончателно решение двете страни да се присъединят към Съюза от 1 януари 2007 г. В това заключение е отделено централно място на механизма за сътрудничество и проверка, като се казва следното[1]:

Съветът подкрепя да бъде установен механизъм за сътрудничество и проверка на прогреса в сферите на правосъдна реформа и борба с организираната престъпност и корупцията, включително, ако се наложи, да се използват защитни механизми или други мерки, определени от Комисията, които да съпровождат членството на България и Румъния. Целта е да бъде осигурено правилното функциониране на европейските политики и институции.“

Един от основните защитни механизми е чл. 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз[2], на базата на който в момента тече процедура срещу Полша[3] за нарушаване на ценностите на Европейския съюз – част от които са правовата държава и върховенството на закона. Този защитен механизъм се инициира от Съвета и започва с процедура по изслушване на съответната държава, но може да завърши с временно отнемане на права, включително право на глас на санкционираната страна-членка. 

Отхвърляйки механизма за сътрудничество и проверка, без дори да сме се доближили до необходимите резултати, ще злепостави България пред останалите страни членки и пред европейските институции. Всъщност обясненията, че мониторингът не дава резултат и призивите да бъдат търсени „други мерки“, прикриващи очевидното нежелание да се справим със собствените си проблеми, могат да доведат до сериозни негативни последици за България. Такива биха могли да дойдат от налагането на защитни (наказателни) механизми, каквито са предвидени в предприсъединителните и присъединителните документи.

Европейският съюз няма да позволи една от държавите членки продължително да нарушава принципа на правовата държава и върховенството на правото и, както видяхме от случая с Полша, би могъл да инициира една от най-тежките наказателни процедури. Последните доклади за България показват, че Комисията и Съветът стават все по-нетърпеливи към нежеланието на българските институции да извършат необходимите реформи и към липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

На 16 март в Брюксел групата за организирана критика на Механизма за сътрудничество и проверка (CVM)  бе съставена от главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на ВАС Георги Колев, евродепутатите Емил Радев и Мария Габриел (ГЕРБ), Фелиз Хюсменова (ДПС) и Илияна Йотова (БСП), зам.-министъра на правосъдието Красимира Филипова и др. Представителите на делегацията, която атакува механизма:

  • Поставиха под съмнение неговата достоверност и обективност;
  • Изразиха становище (в лицето на главния прокурор), че този механизъм дискриминира двете страни членки – България и Румъния;
  • Споделиха тезата (пак в лицето на главния прокурор), че механизмът води единствено до политическо противопоставяне в България;
  • Критикуваха механизма, че не постига своите цели и трябва да бъде заменен или премахнат;
  • Отбелязаха, че не са измерими показателите, по които се прави оценката;
  • Поставиха под съмнение авторитета на експертите, които изготвят доклада и източниците, които се използват;
  • Повдигнаха пред представителите на ЕК въпроса за разходите по изготвянето на тези доклади.

Явно избраната стратегия на делегацията е да атакува и компрометира онези, които ни критикуват. Тази организирана офанзива срещу изготвящите доклада бе извършена въпреки очевидните факти:

  • Данните в мониторинговите доклади са лесно проверими и видими за непредубедения читател; докладите стъпват на над 100 международни официални източника (в основния и техническия доклади). [4]
  • Тези критики от страна на българските институции биха били разбираеми и аргументирани, ако самото българско общество смяташе, че правосъдието в България не е компрометирано и работи добре[5]
  • Липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.[6]

Наистина ли част от българските политици и висши магистрати намериха проблема в  мониторинга, а не в липсата на реформи и резултати в борбата с корупцията? Или това е просто отчаян опит да се прехвърли отговорността? Въпросът е, че това активно мероприятие може да доведе след себе си до негативни последици за авторитета на България, а премахването на механизма теоретично и практически може да бъде последвано от по-сериозни мерки срещу България. Остава да разчитаме, че институциите на Европейския съюз няма да предприемат такива мерки не защото не ги заслужаваме, а защото извиваме ръце чрез бежанската политика и защитата на външната граница. Но докога?

 

* Статията е публикувана за първи път в Дневник на 18 март 2016 г.


[1] Решение на Съвета на Европейския съюз от 17 17.10.2006 за присъединяване на България и Румъния

[2] Договор за функционирането на Европейския съюз

[3] През януари 2016г.  ЕК започна наказателна процедура срещу Полша заради гласувани от мнозинството в полския парламент закони, които уреждат опасно политическо влияние върху обществените медии и Конституционния съд и са в нарушение на принципа на правовата държава и върховенството на правото.

[4]Мониторинговите доклади на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка (CVM)

[5]Резултати за доверието на българското обществото в съдебната система, стр. 25 от Доклада на Европейската мрежа за сътрудничество в правосъдието, 2015г. 

[6] Отчет на засилените мерки за борба с корупцията