Да спи спокойно корупцията – задава се само предизборен съдебен реформизъм

Един от основните дефицити в обществото е липсата на върховенство на правото. Нека видим какво предлагат системните играчи, т.е. основните получатели на доверие от страна на гласоподавателите, в своите предизборни програми[1] за справяне с този проблем чрез промени в съдебната система или нарицателната вече съдебна реформа.

ГЕРБ:

След обявяването на края на съдебната реформа от председателя на 43-то Народно събрание /НС/, ГЕРБ се е запътил към 44-то НС с „необходимо продължаване на съдебната реформа”. Основни за политическата програма, но спорни предвид поведението на партията, са следните акценти:

  • Отпадане на имунитетета на народните представители /как това кореспондира с поведението на Цветан Цветанов, който се скри зад имунитета си, за да не бъде съден за клевета от съдия Мирослава Тодорова, а преди това се беше крил и от призовкарите на съда, за да не се яви на насрочено дело?/.
  • „Деполитизиран и прозрачен избор на нов Висш съдебен съвет” – именно по настояване на ГЕРБ при обсъждането в правната комисия на НС (през пролетта на 2016 г.) на Закона за съдебната власт се орязаха предложенията за по-ясна процедура при номинациите за членове на ВСС от квотата на НС. По предложение именно на ГЕРБ чрез депутата Димитър Лазаров[2] отпадна предложеният текст от Министерство на правосъдието[3]. Текстът задължаваше предложенията за членове на ВСС от квотата на НС да съдържат: „информация за процеса на определяне на кандидатите, включително за проведени консултации и изразени становища от професионални, академични и други организации”. На този фон няма как да не отбележим и деятелността на Борисов и неговите СМС-и до председателя на Върховния касационен съд от януари 2016 г. Очевидните дела са по-силни от красноречивите слова.
  • Заявено е желание, без да са представени детайли, за изработване на нова конституция на страната; засега както мотивите, така и съдържанието са неизвестни.
  • „Приемане на Антикорупционен кодекс, който ще обедини фрагментираното законодателство и множеството органи”. Всъщност, за борба с корупцията е достатъчно ГЕРБ или коя да е българска партия да вложи реални усилия прокуратурата да изпълнява правомощията си по закон и конституция. Точно през мандата на кабинета „Борисов 1” станахме свидетели на създаването на множество антикорупционни органи – БОРКОР (който е инструмент за изпълнението на Националната стратегия за превенция и борба с корупцията и организираната престъпност), специализиран наказателен съд, специализирана прокуратура и т.н.  Институционалните реформи до този момент не показват съдържателни резултати.
  • Широки изменения на Наказателно-процесуалния кодекс с цел бързо съдене на „виновните”, включително и „край на безкрайното връщане на делата на досъдебна фаза”. За да се случи това, отново трябва да имаме отлична работа на прокуратурата, тъй като често пъти съдът връща делото на досъдебна фаза поради пропуски на разследването. Тоест, без реформа на прокуратурата това отново няма как де се случи.
  • „Поемаме ангажимент до края на 2018 г. да бъдат изпълнени 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка” – има се предвид ежегодния доклад на Европейската комисия. Ще отбележим само, че до момента изпълнението на европейските препоръки си остава сериозен проблем, а с участието на ГЕРБ, БСП и ДПС на 16 март 2016 г. в Брюксел се организира конференция на тема „Отпадане на Доклада на ЕК”. Именно ГЕРБ поиска становище от Венецианската комисия по промените в Конституцията, а след това не изпълни основните препоръки на експертния документ.

Като положително можем да отчетем желанието за задълбочени проверки за почтеност на висши служители, но липсва механизъм как ще се извършва това. Сериозен акцент е поставен на приемането на нов Наказателен кодекс и „засилването на наказанията за престъпленията, свързани с корупция, тероризъм”. Обръща се и специално внимание на елекронното правосъдие. Като безспорно важни за ГЕРБ са и промяната на съдебната карта, както и решаване на проблемите на детската престъпност и правосъдие.

При прегледа на програмата на ГЕРБ прави впечатление липсата на каквото и да е споменаване за реформа за прокуратурата. Това не е изненада, предвид гласуването на промените в  Конституцията от 9-ти декември 2015 г., при което ГЕРБ, заедно с другите системни партии, не избраха увеличат парламентарната квота в прокуроската колегия на ВСС.

 

БСП:

Като опозиционна партия в 43-то НС, от БСП се очакваше да предложи множество и радикални реформи, които да обхванат и правосъдието. Все пак мотото на кампанията им е „Време за справедливост”. Но прегледът на програмата им показва, че БСП следват познатата мантра от работата на предишния парламент – проблемите са не в устройството на съда, прокуратурата и ВСС, а основно в процесуалните закони. Тази линия не е откритие на БСП, тя е водеща от средата на 90-те години, като доведе до отмяна на трите основни процесуални закона – ГПК, АПК и НПК, и приемането на нови. От това реално не последва чувствителна промяна. По същество:

  • Фокусът на предложенията пада върху обещания за промени в Наказателно-процесуален кодекс /НПК/. По-конкретно, предлага се „силно ограничаване на възможностите за връщане на делата от съда на прокуратурата” с помощта на позабравени за широката общественост правни институти като жалба за бавност, бързо производство и т.н.
  • Предлагат се и изменения в уредбата на мерките за неотклонение и изпълнение на присъдите с цел премахване на възможностите за бягство от правосъдието –  тук осаче проблемът не е във вида на мерките, а в реалното им изпълнение. Но за да стигнем до този проблем, трябва да има обвиняеми и осъдени.
  • Осъзнатата необходимост за пренаписване на НК е разбрана от БСП като борба с битовата престъпност, не и с политическата корупция.

Положителните страни в обещанията на БСП са отново по отношение на НПК, като например разширяване кръга на престъпленията, при които наказателното производство започва по инициатива  на пострадалия (т.нар. частно обвинение).

 

ДПС:

Предизборната програма на ДПС в сферата на правосъдието се изчерпва със следното изречение: „Ускоряване на процеса на вземане на решения по обжалванията на инвестиционни решения, чрез създаване на капацитет в съдебната система чрез допълнително бюджетно финансиране и промяна в съответните процесуални закони”.  Т.е. реално не можем да говорим за каквато и да е визия за съдебна реформа в програмата на тази партия.

Ако трябва да обобщим дотук, големите партии не говорят за големите проблеми на правосъдието. Платформите на малките партии ще разгледаме в следващия брой на Седмичен бюлетин на ИПИ.

 

 


[1] Всички цитати в текста са от предизборната програма на партията, в чиято програмата се коментира.

[2] Пълният текст на мотивите на Лазаров виж в Стенограма №60 от заседание на Комисия по правни въпроси на НС от 24.03.2016 г.:

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4117

[3] параграф 5, чл. 19, ал. 3, т.2 от ЗИД на ЗСВ /предложение на Министерство на правосъдието, публикувано на сайта на институцията на 25.02.2016 г./.


Свързани публикации.