05-02-2007

Алтернативен бюджет: данъци и приходи

Данъчна реформа

Основната цел на алтернативния държавен бюджет за 2005 година е да покаже, че е възможно значително намаление на преките данъци при поддържане на балансиран бюджет или дори излишък. За постигането на тази цел се предлагат следните реформи в данъчната система:

Намаление на данъка върху печалбата до 10% (19.5% през 2004 година)
Намаление на данъка върху доходите до 10% (12-29% през 2004 година)
Намаление на осигурителните вноски до 10% (42.7% през 2004 година)
Премахване на данъка върху дивидентите (15% през 2004 година)

Приходи в консолидирания бюджет

Общите приходи в алтернативния бюджет, изготвен от Института за пазарна икономика, са в размер на 14.4 милиарда лева или 34.5% от БВП на България за 2005 година (виж таблица 1 по-горе). Приходите в проекта за бюджет, изготвен от правителството са около 16 милиарда лева, т.е. 39% от БВП. Тези приходи, обаче са подценени с около 1 милиард леда, следователно затова приемаме, че очакваните приходи са около 17 милиарда лева, т.е. над 41% от БВП. Следователно алтернативният бюджет за 2005 година отнема с 6.5% от БВП по-малко ресурси от икономиката отколкото бюджетът на правителството.

Таблица 1: Приходи в алтернативния държавен бюджет, изготвен от ИПИ

	Правителство на НДСВ и ДПС		Институт за пазарна икономика
	млн.лв.	% от БВП	млн.лв.	% от БВП
ОБЩО ПРИХОДИ	16 067.0	38.9	14 436.2	34.5
1. Данъчни приходи	13 093.9	31.7	11 272.2	26.9
Преки данъци	6 412.4	15.5	3 798.3	9.1
Корпоративни данъци	981.6	2.4	917.4	2.2
Данък върху доходите	1 216.6	2.9	1 259.8	3.0
Приходи от осигуровки	4 214.2	10.2	1 621.1	3.9
Косвени данъци	6 341.9	15.3	7 105.0	17.0
ДДС	4 185.0	10.1	4 426.9	10.6
Акцизи	1 916.8	4.6	2 344.1	5.6
Мита и митнически такси	240.1	0.6	334.0	0.8
Други данъци	341.6	0.8	369.0	0.9
2. Неданъчни приходи	2 451.0	5.9	2 643.8	6.3
3. Помощи	520.1	1.3	520.1	1.2

Забележка: Разликите между приходите в бюджета, изготвен от ИПИ и бюджета, изготвен от правителството, се дължат на предложените от ИПИ данъчни реформи както и на това, че приходите в бюджета на правителството са значително подценени.

1. Облагане на труда

При намаление на преките данъци до 10% ще се наблюдават следните ефекти върху приходите от облагане на труда:

Намаление на стимулите за укриване на доходи – значителна част от доходите от труд се укриват заради високите нива на данъка върху доходите и осигуровките. Съответно при намаление на облагането на труда намаляват и стимулите за укриване на доходи. Опитът показва, че намалението на облагането на доходите води до спад на укриваните доходи и до ръст на приходите в бюджета. Пример за това е Русия където през 2001 година беше въведен плосък данък върху доходите от 13%, което доведе до реален ръст на приходите от този данък в размер на 25% (въпреки намалението на ставката).
Увеличение на доходите – икономическият растеж води до увеличение на доходите. В допълнение, намалението на данъците увеличава допълнително стопанската активност и заетостта в икономиката и оттам нарастват и доходите на работещите.
Увеличение печалбите на работодателите – при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите.

Общият резултат от горепосочените ефекти е около 15% ръст на декларираните разходи за труд на работодателите през 2005 година спрямо 2004 година. По този начин разходите за труд на работодателите достигат около 16 милиарда лева (виж таблица 2 по-долу). При 10% осигурителна тежест и 10% данък върху доходите получаваме, че приходите от осигуровки са около 1.6 милиарда лева, а приходите от данъка върху доходите – около 1.26 милиарда лева.

Таблица 2: Облагане на труда при 10% данъци и осигуровки

<td width="59%" valign="bottom" style="border-right: windowtext 0.5pt solid; padding-right: 0.6pt; border-top: medium none; padding-left: 0.6pt; padding-bottom: 0pt; border-left: wi