Индекс „Отворен бюджет“

Индексът “Отворен бюджет” е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност (http://www.openbudgetindex.org/). Той оценява степента, в която правителствата на 117 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива всички етапи от бюджетния процес, включително изготвяне, консултиране, приемане на бюджета, предоставяне на текущи и периодични данни за изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, както и за ролята и независимостта на Сметната палата. Съставяне на индекса е базирано на обективни факти, отчитащи 140 индикатора, а методологията се базира на международно признати критерии, разработени от организации като ИНТОСАИ, МВФ, ОИСР. 300 експерти в 117 страни участват в 18-месечния период на проучването.

Партньор за България е Институтът за пазарна икономика. Резултатите за всяка страна се потвърждават от поне двама рецензенти, като мнение могат да изразят и националните правителства. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации.

Международно изследване „Отворен бюджет” за 2021 г.

България запазва позицията си в групата на страни, предоставящи „значителна информация“ за бюджета с оценка от 71 пункта, но механизмите за гражданско участие, отчетност и ефективен контрол от законодателната власт не са достатъчно ефективни

Публикуваното днес издание на международното изследване „Отворен бюджет“ показват, че повечето страни успяват да запазят постигнатите нива на прозрачност и отчетност в публичните си финанси. В проучване със специален фокус върху бюджетите и отражението на Covid-19 (виж повече за проучването на ИПИ тук) вече бяха разгледани предизвикателствата и последиците за прозрачността, гражданското участие и контрола върху разходите по време на пандемия. Независимо от това, повечето страни запазват трудно постигнатия в предходните десетилетия напредък, докато някои обратно – разширяват предоставяната информация чрез активно използване на цифрови технологии и институционализиране на добрите практики за консултации и отчетност.

Според ръководителят на изследването „Отворен бюджет“ Анджали Гарг, обаче „Практиките за отчетност и консултиране с гражданското общество и засегнатите страни са все още слаби на глобално ниво, въпреки напредъка в някои страни. Именно така обаче може да се гарантира по-точно адресиране на нуждите на най-уязвимите и да се повиши доверието в управлението във времена на високи бюджетни дефицити и нарастващ публичен дълг“.

България запазва оценката си в международния Индекс „Отворен бюджет“ от 71 пункта, колко бе отчетена и в предходното издание. Това е около средната стойност за страните-членки на ОИСР, като страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за публичните финанси. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 66 през 2017 г. и 71 през 2019 г. В това издание индексът поставя в групата с най-висока прозрачност Грузия, Република Южна Африка, Швеция, Нова Зеландия, Мексико и Норвегия.

Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. „Бюджети за гражданите“ – документи, представящи в кратък и разбираем формат най-важното в отделните фази на бюджетния процес.

Същевременно, България може да постигне бърз напредък, като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в години като предходната или настоящата, когато на политически събития като поредица от парламентарни избори, война в Европа, резки промени в енергийните цени и значителна промяна в макроикономическите параметри, включително инфлацията, налагат актуализация на бюджетните планове. Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса. Трябва да се отчете и неблагоприятният ефект от решението в две последователни години (2020 и 2021 г.) да не бъде публикувана средносрочна бюджетна прогноза през пролетта.

Индексът „Отворен бюджет“ 2021 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес. България отчита стойност от 26 пункта – без промяна от предходното изследване – което е над средната глобална стойност от 14 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Най-добри практики индексът отчита в Южна Корея, Обединеното кралство и Нова Зеландия. Подобрението в България може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт. Това изисква насочени обществени консултации по избрани бюджетни приоритети, за които правителството търси обратна връзка, включително от най-уязвимите социални групи. Нужно е по-активно ангажиране на гражданското общество и засегнатите страни и в процеса на отчитане и анализ на бюджетните данни и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения за одити, които да бъдат включени в одитната програма на Сметната палата.

Оценката общо за отчетността и контрола остава непроменена от предходното издание на индекса, като с 61 пункта България се нарежда в групата страни, които все пак има изградени „адекватни“ механизми. Водеща в глобалния индекс с добрите си практики за отчетност и контрол е Германия, следвана от Норвегия и Южна Корея. България попада в групата на 71 страни, в които инструментите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“ с резултат от 78 пункта. Възможност за подобрение е възлагането на преглед на одитните процеси в Сметната палата от външна независима организация.

Подобрение на оценката може да се постигне чрез дискусии в Народното събрание на бюджетните приоритети на по-ранна фаза в бюджетния процес. От ключово значение е законодателната власт да има водеща роля при промяна в приетите параметри на бюджета, като се ограничи практиката за пренасочване на разходи с решения на правителството. Друга необходима промяна е организирането на публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета, включително с изслушване на председателя на палатата. Заедно с това, специализираната парламентарна комисия по бюджет и финанси може да изготвя собствен анализ на текущото изпълнение на бюджета.

Индексът и материалите могат да бъдат намерени на: https://internationalbudget.org/open-budget-survey/open-budget-survey-2021

Индекс „Отворен бюджет“ 2021 – май 2021 г.

Международно сравнително изследване „Бюджетни разходи за борба с КОВИД: пропуски в отчетността”

Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Обявените до края на 2020 г. антикризисни пакети на глобално ниво надхвърлят 14 трилиона щатски долара. Независимо от нуждата от гъвкавост и скорост в действията, правителствата трябва да харчат прозрачно, отговорно и с отчитане на интересите на засегнатите страни.

Публикуваната от International Budget Partnership глобална карта на отчетността (Global Scorecard of Accountability: https://internationalbudget.org/covid/) показа, че:

• Повече от две трети от правителствата не управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси;

• Почти две трети не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки;

• Почти половината от правителствата са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите;

• Само около една четвърт от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.

Глобалната карта на отчетността е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване „Отворен бюджет 2021“. Покрити са всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември 2020 г. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.

Таблица: Групиране на страните според степента на отчетност на разходите, свързани с КОВИД

Прилагайки критерии, съобразени с най-добрата практика за прозрачност, участие и надзор върху разходването на публични средства, оценката показва, че в нито една от анализираните страни не е постигната „значителна“ степен на отчетност, а едва в 4 тя може да се определи като „достатъчна“. България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група – на страните, осигуряващи „частична“ отчетност.

България се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с КОВИД, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки. В същото време, осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничава отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата – слабост, отчитана и в редовните индекси „Отворен бюджет“. Подобрение в прозрачността може да се постигне и с прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство.

Партньор за България е Институтът за пазарна икономика. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации.
Индексът и материалите могат да бъдат намерени на: https://internationalbudget.org/covid/

„Отворен бюджет” за 2019 г. – април 2020 г.

Бюджетната прозрачност е критично условие за добро управление и гражданско участие в условия на глобална пандемия

Глобалната пандемия от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Публикуваното днес издание на международното изследване „Отворен бюджет“ показват, че за съжаление едва една от пет от оценените 117 страни покриват минималните стандарти за прозрачност, контрол и ефективност на гражданското участие в бюджетния процес. Според Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership, „Нуждата от финансиране на бързи действия за преодоляване на здравните и икономическите ефекти от кризата нe трябва да поставя под въпрос прозрачността на разходите, включването на гражданите в планирането на бюджетните промени и функционирането на механизмите за външен контрол и одит“.

България

Оценката за бюджетна прозрачност на България в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2019 се повишава до 71 пункта, което е средната стойност за страните-членки на ОИСР. Страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 66 през 2017 г. и 71 в най-новото издание на индекса от 2019 г. Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция, а Мексико постига забележителен напредък в последните четири години и вече е сред най-добре представящите се страни. Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. „Бюджети за гражданите“ – документи, представящи в кратък и разбираем формат най-важното в отделните фази на бюджетния процес. Същевременно, страната може да постигне бърз напредък, като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в кризисна ситуация като тази, когато резките и дълбоки промени в

макроикономическите очаквания ще засегнат сериозно прогнозните бюджетни параметри и вече наложиха една актуализация на бюджета. Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса.

Индексът „Отворен бюджет“ 2019 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес. България отчита стойност от 26 пункта, което е над средната глобална стойност от 14 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт. Това изисква насочени обществени консултации по избрани бюджетни приоритети, за които правителството търси обратна връзка, включително от най-уязвимите социални групи. Нужна е по-активно ангажиране на гражданското общество и засегнатите страни и в процеса на отчитане и анализ на бюджетните данни и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения за одити, които да бъдат включени в одитната програма на Сметната палата.

Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Фискалният съвет може да утвърди в по-пълна степен ролята си, като започне да прави независима оценка на предлагани от изпълнителната власт нови разходни програми, както и като взима по-активно участие в дискусиите в парламентарните комисии. Подобрение на оценката може да се постигне чрез дискусии в Народното събрание на бюджетните приоритети на по-ранна фаза в бюджетния процес. Друга необходима промяна е организирането на публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета, включително с изслушване на председателя на палатата. Заедно с това, специализираната комисия по бюджет и финанси може да изготвя собствен анализ на текущото изпълнение на бюджета. Добра практика е комисията да съставя и публикува доклад със заключения и препоръки въз основа на представените резултати в годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета.

България попада в групата на 71 страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 83 пункта. Възможност за подобрение е възлагането на преглед на одитните процеси в Сметната палата от външна независима организация.