„Зелената улица“ за АЕЦ Белене е без изход

(Обяснителна бележка за непознаващите правилата на движение) ^[i]

Вече тридесет години правителствените решения по повод АЕЦ „Белене“ не престават да ме учудват, най-вече поради тяхната демонстративна некомпетентност.

Учудващо е и едно от последните развития по темата, което придоби популярност със заглавия като „Брюксел пуска руските енергийни проекти“, „ЕС даде „зелена светлина“ на АЕЦ „Белене“ и другите ни енергийни проекти“ или „Юнкер разреши „Белене““. Очевидно е, че Брюксел нищо не „пуска“, че проектите не са „руски“, а на дружества, които са собственост на Руската федерация и че в този смисъл те не са „наши“, а в някаква ограничена степен само на българските партньори на тези компании.[ii]

„Зелената улица“ е само в главите на пишещите.

Съдбата на новото „Белене“ според Евроатом

АЕЦ „Белене“ попада в хипотезите на чл. 45 – 49 от договора за Евроатом.

Въпросните разпоредби от договора са в гл. 5, която определя реда за обсъждане и решение по повод нови проекти за атомни централи.  АЕЦ „Белене“, която съществува като начинание на НЕК и РОСАТОМ от 2002 г. (идейно) и от 2005 г. (формално), въпреки неяснотите по повод финансирането, към датата на встъпване на България в ЕС е заварено положение. Затова по негов повод страната бе длъжна да уведомява Съюза за неговото развитие.

Сега, независимо кой ирационален вариант за продължаване на проекта може да бъде избран, продължението на АЕЦ Белене ще бъде подложено на съгласуване според изискванията на тази глава и приложенията към нея.

Процедурата се отнася до всички проекти за строителство на ядрени мощности независимо дали те са предложени от ЕК, от страна членка или от трета страна. Иначе казано, дори и проектът да бъде „частен“ – такъв според мен не е възможен, поне като продължение на „Белене”, той ще трябва да бъде съобразен с Евроатом. Ал. 1 на чл. 46 използва доста категоричен речник: „всеки проект… следва да бъде предмет на изследване от Комисията“.[iii]

При нов проект, колкото и да е неприятно и извън традицията на българските правителства (да не говорим за тези на Руската федерация, например), „Комисията трябва да получи становищата на страните членки и на всеки обществен или частен орган, който с мнението си може да даде полезен съвет“.

След това „тя трябва да внесе предложението (за проекта) в Съвета (на ЕС) заедно със своето обосновано становище“ (чл. 46, ал.2).

Ако становището е положително, продължава същата разпоредба, комисията трябва да обърне внимание на: местонахождението на АЕЦ, съответната правна рамка, мащаба и времевите параметри на финансирането, възможното участие на ЕС във финансирането, възможното участие „на трети държави, международни или национални организации на трети държави във финансирането или управлението на съвместното предприятие“ (АЕЦ).

Освен това, тъй като договорът предвижда, че АЕЦ обикновено се ползват с различни субсидии, с Комисията трябва да се съгласува всяка от възможните преференции по проектите (изложени в Приложение III към договора).

А според него преференциите могат да бъдат следните:

1. Отчитане на обществения интерес и съответствието със законодателната рамка за права на собственост върху недвижимото имущество, нужно за учредяването на съвместното предприятие;
2. Улеснения при издаване на разрешителни за работа на АЕЦ по чл. 17-23 от Договора;
3. Преференциалното изключване от задължения и плащания, свързани с учредяването на съвместното предприятие и с различните апортни вноски;
4. Преференциалното изключване от задължения и плащания по повод придобиване на недвижима собственост, регистрации и др.;
5. Освобождаването от данъци на предприятията;
6. Облагодетелстващи митнически изключения и режими, включително (а) по повод научно и техническо оборудване (но без строителни материали и административна техника) и (б) вещества, които се преработват в АЕЦ;
7. Преференциални разменни курсове;
8. Преференции в областта на правото на придвижване на персонала и техните семейства.

Съветът на ЕС има право да изисква допълнителна информация и да предприеме допълнителни проучвания по представените проекти. След подробни обсъждания той трябва вземе решение с единодушие както по повод участието на Общността, така и по повод участието на трети страни (чл. 47).

Всяко предприятие (АЕЦ) следва да получи разрешение от Съвета на ЕС (чл. 49).

Кратък коментар

За тези, които не знаят, този Евроатом е част от Римските договори (заедно с тези за икономическата общност и стоманата и въглищата) и е подписан през март 1957 г. Тези договори бележат учредителната част на съвременния ЕС. С членството си в ЕС България приема като част от своя правен свят и този договор. Понеже е учредителен и понеже става дума за ядрена енергия, изискванията по Евроатом подлежат на внимателно проследяване и стриктно гласуване от другите страни членки.

Независимо дали продължението на „Белене“ ще е отделна АЕЦ или част от „Козлодуй“, то най-вероятно ще бъде подложено на всички изисквани по Договора обсъждания и решения.

Особено ако – както се твърди – България ще изисква под някаква форма участието на ЕС.

При „частно“ продължение на „Белене“ от трети държави и държавни компании, неизбежните преференции ще бъдат предмет на особено строго разглеждане.

Почти е невъзможно някоя страна да няма нещо против възможните параметри на какъвто и да е проект за „Белене“. Най-строго ще бъдат оценени преференциите, държавното участие, търговете, обществените поръчки и въздействията върху пазара.

По международни въпроси, свързани с интереси и проекти на Руската федерация, България в момента се държи, меко казано, непредвидимо. Въпрос на време е някоя друга страна членка на НАТО или ЕС „да й го върне тъпкано“. Един удобен повод ще бъде продължението на АЕЦ „Белене“.

От особено значение са и настъпилите след 1957 г. промени в тълкуването на проблемите със складирането и дългосрочното съхранение на отработеното ядрено гориво. Но това е отделна тема.

[i] За първи път е публикувано в блога на сп. Мениджър.

[ii]Повече за сегашните идеи за продължаване на „Белене“ виж: Интервю на Георги Касчиев за „Гласове“, 7.8.2016 г.:http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/georgi-kaschiev-megadalaverata-belene-shte-nadhvyrli-3-mlrd-leva

[iii]Преводът на всички текстове от договора са мои, официалният български превод не бе достъпен по времето на написването на тази статия.