Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Затягане на примката

Автор: Николай Вълканов / 08.06.2012
Оцени тази статия:

Някак между другото, без много шум и широко обществено обсъждане, на 31 май беше приет новият Закон за виното и спиртните напитки (ЗВСН) на второ четене в Народно събрание. Законът, който инкорпорира в себе си всички действащи досега подзаконови нормативни актове, ще влезе в сила три месеца след обнародването си в Държавен вестник, а тепърва предстои изготвянето на подробен правилник за прилагането му. Според Изпълнителната агенция по лозята и виното, която е един от основните автори на закона „Приоритет на новия ЗВСН е създаването на лозаро-винарски режим, почиващ на ясни, прости и ефикасни правила, подсигуряващи равновесие между търсенето и предлагането, повишаване на конкурентоспособността на винопроизводителите, възвръщане на старите пазари и спечелване на нови в рамките на територията на Република България и навсякъде по света“.

Дори при не особено задълбочено четене на над 100-те страници на новия закон е трудно да си представим как той ще отговори на така заложените цели. Нещо повече, ако желаехме по-силен лозаро-винарски сектор, официалната позиция на България щеше да бъде за либерализация на отрасъла в рамките на ЕС.Нещо, което не виждаме да се случва на практика.Така например по време на посещение на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов във Франция по-рано тази година, стана ясно, че България е против либерализирането на правата за засаждане на лозя(виж тук). Как точно това ще спомогне за по-конкурентен бизнес остава загадка.

Но да се върнем на закона. Той циментира в значителна степен досегашнатанормативна рамка, чиито ефекти са доста спорни и допълнително привнася нови елементи на бюрократизация и свръх-контрол. Това от своя страна увеличава възможностите както за корупционен натиск от страна на контролиращите органи, така и за оказване на непазарно влияние от някои играчи.

Едва ли могат да се нарекат „ясни, прости и ефикасни правила“ безкрайните изисквания, разписани до последната подробност, които регулират абсолютно всеки един производствен процес. Или пък многобройните документи, които са необходими – от регистрирането на лозарско стопанство до транспорта на грозде и вино. Друг непрактичен пример е, че воденето на задължителните дневници от производителите на вино и спиртни напитки може да става и на електронен носителпри определени специфични изисквания, но това не отменя воденето на хартиени дневници.

Засилването на контролните функции на Изпълнителната агеннция по лозата и виното (ИАЛВ) превръща агенцията в свръх-служба, която има достъп до целия цикъл на производство – от лозовите насаждения, през обектите за производство, съхранение и търговия с вино, до транспортните средства, превозващи грозде и вино, както и до всички документи, свързани с процесите.

Как това действа на практика? При 243 регистрирани винопроизводители в страната към 2011 г. (Доклад за състоянието и извършения контрол в лозаро-винарския сектор, приет на 30 май т.г. от МС) са извършени 1251 проверки от ИАЛВ. Това прави средно по пет проверки на година на предприятие. Тук става въпрос единствено за проверки за наличност на изискуемите документи и проверки на наличностите (дали отговарят на записите в дневниците).За сравнение, лабораторните анализи, които имат далеч по-голяма стойност от гледна точка контрола на крайната продукция,са 1082.

Какво се случва със сектора междувременно? В същия доклад се отбелязва, чеса издадени и 7 заповеди от министъра за заличаване от регистъра по искане на производители (на спиртни напитки – бел. авт.). Почти всичките изтъкват причини, които водят до извода, че не са в състояние да извършват производство и реализация в съответствие с високите изисквания, които се поставят от Закона за виното и спиртните напитки и произтичащите наредби.“По-нататък се казва, че „…при детайлния преглед на подадените от производителите декларации за дейността им и от други форми на контрол можем да направим заключение, че е налице спад в производството предимно на по-малките предприятия, като част от тях през 2011 г. само са реализирали продукция (произведена дори не само през последната година) и не са извършили никаква друга производствена дейност по Закона.“

Що се отнася до лозарството и винарството, заключенията се налагат сами от долните графики, на които се вижда драстичният спад на лозовите насаждения и произведеното грозде.

Източник: Годишни аграрни доклади на Министерството на земеделието и храните

Вярно е, че за днешното състояние на лозаро-винарски сектор има много причини. Като имаме предвид, обаче, че законът за виното и спиртните напитки влиза в сила през 2000 г. и почти всяка година след това търпи изменения и допълнения (все насочени към повече регулиране на сектора), редно е да се запитаме отговаря ли той на истинските предизвикателства в бранша или задълбочава проблема.

Понеже един от приоритетите на Закона е „възвръщане на старите пазари и спечелване на нови в рамките на територията на Република България и навсякъде по света“, което повтаря основна цел на държавата от години насам, би било добре да хвърлим едно ококакво се случва с износа на вино през годините.

Източник: Аграрни доклади

Конкуренцията на международните пазари на вино е изключително сериозна с широкото разпространение на все по-достъпните австралийски, южноафрикански и чилийски вина. В резултат на това средната експортна цена на българското бутилирано вино спада през последните две години и достига USD 1,3 за литър. В тази обстановка допълнителните регулации и огромната бумащина трудно ще направят сектора по-конкурентен.