Защо системата на пропорционален данък е неопровержима?
Плоският данък се разпространява все повече, защото наистина работи. Въпреки всякакви теоретични възражения той постига желаните резултати. Като добавим през тази година Румъния и Грузия, вече има 11 страни, които го използват, а много повече изследват внимателно идеята.
Така че какво всъщност е това? На мястото на множеството данъчни етажи, изключения и облекчения при режима на прогресивен данък плоският данък ги заменя с една единствена ставка. По принцип при него се изключват от плащане хората с ниски доходи и се премахват всякакви облекчения, които правят етажната система толкова сложна.Той работи на две равнища. Единната ставка е достатъчно ниска така че се повишава събираемостта. По-неизгодно е да укриваш данъци чрез сложни схеми и е по-неизгодно да не плащаш чрез незаконно пропускане да декларираш доходите си. Вторият ефект е, че ниската ставка повишава възнаграждението за допълнителните усилия и поетия риск. Тъй като хората вече могат да запазят по-голяма част от това, което печелят, изкарването на допълнителни доходи става по-привлекателно.
По-високата събираемост и увеличаването на стопанската активност допринасят за разширяване на данъчната база. Това е обяснението за една от най-парадоксалните характеристики на пропорционалния данък: фактът, че той бързо носи повече приходи при по-ниска ставка. Това се случва, защото по-ниската ставка е наложена върху по-голям доход.Съществува още една парадоксална характеристика. Ниската ставка по плоския данък (при наличието на необлагаем минимум) може бързо да доведе до това богатите хора не само да плащат повече данъци, но и по-голяма част от всички данъчни приходи. Нещо подобно се случва след намалението на данъците във Великобритания през осемдесетте години на 20 век. Хората с най-високи доходи, които представляват 10% от населението, дават 32% от приходите преди намалението и 45% след него.
Намалението на данъците в Съединените щати постига подобни резултати. Онези, които призовават най-високата ставка във Великобритания да се повиши от 40 на 50%, казват, че искат богатите да плащат повече. В действителност приходите от хората с най-високи доходи може силно да намалеят ако това се случи, докато едно намаление до 30% вероятно би повишило общите приходи и би увеличило дела на богатите. Разбира се, съществуват теоретични възражения срещу пропорционалния данък и Джон Кей ги посочи наскоро. Критиците казват, че е трудно да се дефинира какво е доход и по тази причина ние се нуждаем от данъчни закони от хиляди страници. Но преобладаващото мнозинство от хората във Великобритания получават само заплати и може би някои от тях взимат лесно измерими в пари бонуси като например субсидирана храна. За всички освен за едно миниатюрно малцинство облагаемият доход би бил ясен. В интерес на истината тези трудности се отнасят за сегашната система. Доходът няма да се определя толкова трудно при плосък данък колкото е в момента. Ще бъде по-лесно.Точно високите данъчни ставки са тези, които мотивират хората да търсят изключения и да укриват част от доходите си чрез тях. Това е една от причините настоящата система да стане толкова тромава и сложна през годините.
Преминаването към плосък данък би се явило шанс да се почистят всички натрупани отломки, които са се събирали в данъчната система при различните поколения, точно както приватизацията даде възможност изкривяванията и лошите практики да бъдат отхвърлени от нашите държавни отрасли.Някои критици твърдят, че плоският данък работи само в по-малки, по-слабо развити или трансформиращи се икономики. Вярно е, че той е прилаган в много от бившите комунистически страни от източна Европа. Но Хонконг изобщо не е по-слабо развита икономика, а Русия не е никак малка. В Хонконг има пропорционален данък от 1948 г., а в Русия от 2001 г.
В Китай, който също не е джудже, в момента се обсъжда идеята, която привлича все по-голям интерес и в Съединените щати. Ще има огромни конкурентни предимства за първата от развитите европейски страни, която поеме по този път. Ниските данъци ще действат като магнит за рисковите капитали и за онези, които искат да започнат нов бизнес. Също така той със сигурност ще струва по-малко за администриране. В плоския данък има дори нещо повече от привлекателността му от финансова и търговска гледна точка. Самата му простота представлява още едно достойнство. По-добре е хората да могат да разберат колко дължат, отколкото да не могат.Плоският данък обещава да разсече Гордиевия възел на сложното облагане. Онези, които се чувстват добре при тези сложности, може да пребледнеят при перспективата за една данъчна система, която е проста и прозрачна. Ако тази данъчна система освен това отприщи предприемачеството и насърчи икономическия растеж, случаят с нея би бил необорим.Идеята за плосък данък не е същата като тази, че Земята е плоска, както казва Джон Кей. Вместо това тя е представлява едно приземяване.
Авторът е президент на института “Адам Смит”.
