Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо автоматизацията не създава безработица*

Автор: Весела Кръстанова* / 27.04.2018
Оцени тази статия:

Роботизацията и автоматизацията създават страхове от масова безработица. Докато загубата на работни места в някои отрасли е неизбежна, скорошно проучване на Джеймс Бесен, разглеждащо ефектите върху производството на стомана, текстилната и автомобилната ромишленост за последния век в САЩ) показва, че тези процеси също така водят и до увеличаване на заетостта. Кое обяснява защо в даден период от време технологичният напредък води до нови работни места в едни сектори и безработица в други сектори в друг период? Отговорът на този въпрос би ни дал по-добра представа защо информационните технологии изглежда имат позитивен ефект върху заетостта днес.

Проучването отличава променящият се характер на търсенето като ключов фактор при определянето на това дали автоматизацията увеличава или намалява заетостта. Това е така, защото когато стоките са толкова скъпи, че това създава неудовлетворени нужди на пазара, потребителското търсене е много чувствително по отношение на технологичното развитие, което подобрява качеството и намалява цените (икономистите наричат това еластично търсене). И обратното - когато след време стоките станат достъпни за потребителите, последващи технологични развития не се отразяват на търсенето, защото то е до голяма степен задоволено (нееластично търсене). Aко търсенето стане относително нееластично, тогава ръстът на доходите и спадът на цените ще генерират само умерено увеличение на търсенето, което е недостатъчно за повишаване на нетната заетост. А тогава загубата на работни места е неизбежна. Или  с други думи не технологичният напредък, а пренасищането на пазара обяснява спада в заетостта в засегнатите индустрии.

Как автоматизацията създава работни места

Автоматизацията не само намалява количеството работна ръка, необходимо за производството, да речем, на метър плат. В една конкурентна икономика тя също така намалява цената на тази плат и подобрява неговото качество. И тези промени увеличават търсенето на плат. Ако то се повиши достатъчно, заетостта в текстилната промишленост ще се увеличи, макар че по-малък брой хора са необходими за производството на един метър плат.

Производството на дрехи е бил трудоемък процес през 19-ти век, а дрехите са били скъпо удоволствие заради големия брой хора необходими за направата им. До средата на 20-ти век, с голямото напредване на автоматизация на процесите и многократното намаление на цените, обаче, търсенето се увеличава многократно. След 1950 г. обаче новият спад в цените не се отразява значително на търсенето, следователно и заетостта спада.

Графиките ясно показват големия ръст на потреблението на глава от населението в текстилния отрасъл, докато производителността расте и цените падат преди 1950. Заетостта се увеличава, защото търсенето расте с по-бързи темпове отколкото производителността. Обратният процес е видим на графиката след 1950 г. - спадът на търсенето с времето е по-голям в сравнение с производителността на глава на населението, което води до безработица.

 

Графиката показва търсенето (потреблението) на глава от населението спрямо производителността на труда, умножена по дела на работната сила в продукцията

 

 

Този модел, базиращ се на търсенето, обяснява с голяма точност ръста или спада на заетостта в текстилната, стоманената и автомобилната промишленост, като също така отчита ефектите от нарастването на населението и търговията.

Автоматизацията днес

Какви ще са ефектите от автоматизацията, базирана на информационни технологии? Анализът, базиран на множество други проучвания, показва, че загуба на работни места ще има в преработващата промишленост, защото този сектор е пренаситен, но ефектът на информационните технологии се разпростира върху много други сектори и автоматизацията там пък ще увеличизаетостта до известна степен.

Скорошни проучвания показват, че ИТ технологиите, интернет и роботизацията имат по-скоро негативен ефект за заетостта в преработващата промишленост и позитивен такъв за заетостта в търговията на едно, финансите (Gaggl and Wright, 2017) и услугите (Mann and Puttman, 2017); негативен ефект за нискоквалифицираните работници и положителен за квалифицираните работници в автоматизиращите се отрасли. Важно е да се отбележи, че макар и да създава нови работни места в същите отрасли, автоматизацията изисква придобиване на нови умения от работната ръка и преквалификация.

Водещ аргумент, който подхранва страха от безработица  заради  технологичното развитие днес е, че темпът на промяна е твърде бърз. Но този аргумент не взима под внимание ролята на търсенето-ако търсенето е достатъчно еластично,то ще доведе до бърз ръст в заетостта. А ИТ автоматизацията винаги ще отговаря положително на нуждите на потребителското търсене - в бъдеще и докато новите технологии се справят с големи неудовлетворени нужди на пазара, не е необходимо да се безпокоим от масова безработица.Това, за което трябва да се притесняваме, е капацитетът на политиците да създават условия за хората да придобиват умения за работа с нови технологии и съответно преквалификация към работните места на бъдещето.

 

Gaggl, Paul, and Greg C. Wright. 2017. “A Short-Run View of What Computers Do: Evidence from a UK Tax Incentive.” American Economic Journal: Applied Economics, Vol. 9, No. 3, July 2017, pp. 262-94.

Mann, Katja and Lukas Püttmann. 2017. “Benign Effects of Automation: New Evidence from Patent Texts” Working Paper.

 

*Статията е резюме на български език на “Automation and Jobs: When technology boosts employment” от James Bessen. март 2018 г. Резюмето е направено от Весела Кръстанова, стажант в ИПИ.