Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законът за частното изпълнение: имаше ли алтернативни решения?

16.12.2006
Оцени тази статия:

Този закон е факт.

Заслуги

Реформата на осъществяването на договорите пое в правилна посока. Пътеката е отъпкана от всички бивши комунистически страни, присъединили се през 2004 г. към Европейския съюз. Заслугата за това е най-вече на: народните представители (по азбучен ред): Дикова, Димитров, Дончева, Кирчев, Корнезов, Мингова, Соколов и Стоилов, правниците Белазелков и Калайджиев, на полските домакини на посещението на българските законодатели за запознаване с опита на тяхната страна от Унилоб ( www . unilob . pl ) и по-специално на Артур Новицки, на Беъринг Поинт и техния консултантски плам за подкрепа на реформите в търговското право на България и на скромните усилия на ИПИ по оценка на ползите и разходите от тази реформа (така както тя бе заложена в проектозакона – виж: http://ime-bg.org/pdf_docs/papers/Cost_and_Benefit.pdf ).

Недостатъци

Все пак трябва да се отбележи, че приетият вариант на проектозакона е доста по-несъвършен от онзи, който бе предложен в началото. Основният проблем е отказът от първоначално предложената национална компетентност. Запазва се монопол на сега осъществяващите професията и потенциално се оскъпява процеса на събиране на вземанията (в сравнение с възможностите на първоначално предвижданата уредба). Възможно е срастване на групи от кредитори и изпълнители, което и сега съществува донякъде, но при регулативна защита както на държавните съдии изпълнители, така и на частните изпълнители. Единствените, които печелят от така случилата се уредба, са сега действащите изпълнители.

Мартин Димитров вече писа, че вече е време да се мисли за усъвършенстването на току що приетия закон ( http://ime-bg.org/pr_bg/ ). Предложения за подобрение даде и Данъчния и инвестиционен съвет на БТПП (виж: http://www.bcci.bg/bulgarian/events/news20050513_1.htm ).

Ако днес пресметнем възможните ползи от вече приетия закон, общата им стойност би била значително по-малка. За да могат в бъдеще да се правят такива оценки и за да се натрупва знание за възможно по-добри уредби от българската, ще опиша някои алтернативи. Те трябва да се вземат предвид при усъвършенстването на закона.

 

Система без професията изпълнител

Вземания могат да се събират и без съдии изпълните и без професионални изпълнители изобщо. Точно това се случва момента, защото сегашната система не работи.

Ако всичко е по правилата, тази алтернативна система би трябвало да включва следните роли при приблизително следната последователност:

•  Кредиторът или упълномощено от него лице; то приготвя необходимите изпълнителни лист (листове);

•  Служител на съда, който подписва изпълнителните листове;

•  Упълномощеното лице проверява длъжника и неговата собственост и обозначава собствеността, която е предмет на изпълнение;

•  Взискателят получава собственост и владение върху вещта – предмет на изпълнение;

•  Местите органи на реда (полицията) запечатват собствеността и имат функцията за провеждане на търговете за нейната продажба; тази функция може да бъде и най-често бива договаряна с фирми, които специализират в такива търгове;

•  Когато има съпротива от страна на длъжника или когато той не може да бъде намерен, местните органи на реда улесняват достъпа до собствеността и изпълнителните действия.

За да функционира без противоречие тези роли, са необходими няколко условия:

•  а) всички разходи се носят от длъжника;

•  б) подписаният изпълнителен лист и вземането по изпълнителния лист не подлежат на оспорване, освен ако предварително не са задействани механизми за защита;

•  в) тези механизми са създадени и работят добре;

•  г) има надеждни регистри на движима и недвижима собственост и регистри на акционерите;

•  д) регистрите на фирми са лесно достъпни;

•  е) действат институции като кредитни бюра, рейтингови агенции и др. подобни, които позволяват предварителна оценка на партньорите по сделките.

Очевидно е, че тези условия (институции) са от полза не само за процеса на събиране на вземания, но и за намаляване на разходите и подобряване на сигурността на сделките.

 

По-добри системи с професия изпълнител

Една от скорошните реформи в тази област е въвеждането на частното изпълнение в Естония.

Тази реформа започва там през 2001. Основните и принципи са следните:

•  само частни изпълнители, те са хора с вид свободна професия;

•  работата им се финансира с такси, които са част от събираното задължение от длъжника;

•  правителството нито финансира, нито отговаря за действията на частния изпълнител;

•  негова е професионалната отговорност (разбрана като вид продуктова отговорност), за която има задължително застраховане;

•  дейността се извършва в лично качество, никаква част от процедурите по събиране на вземания не може да бъде делегирана;

•  списъкът на изпълнителните листове включва: самите изпълнителни листове, съдебни определения (решения), административни определения (наказания) – включително данъчни задължения, глоби, нотариално заверени договори, които предвиждат изпълнение и т.н.;

•  национална компетентност.

Съответният закон в Естопиня е приет през януари 2000 г., влиза в сила от 1 март 2001 г. и претърпява по-сетне пет промени – най-вече в опрделяне на размера на възнагражденията и отговорността на частния изпълнител. Нека обърна внимание на обстоятелството, че там периодът за подготовка на прилагането на закона е доста по-дълъг.

Всичко това може добре да се проследи и провери с страницата на министерството на правосъдието на Естония ( http://www.just.ee , която впрочем е добър пример за удобна за ползване страница на държавен орган).

Освен изброените, съществена разлика от българската уредба е, че няма и изпълнителска камера. Частните изпълнители се сертифицират от министъра на правосъдието.

 

Някои изводи

Освен вече предложените от БТПП и Мартин Димитров промени на съществуващата (вече на хартия) уредба на частното изпълнение, сравненията с така описаните алтернативи позволяват да се отделят следните обстоятелства:

•  съвместното съществуване на държавни и частни изпълнители е далеч от добрата практика, това ще създава проблеми и в бъдеще, българската система ще остане по-неефективна от онова, което е познато добра и средно-добра практика;

•  изпълнителската камара в България ще пречи на бъдещите законодатели да подобряват системата;

•  частично неефективността ще произтича от неуредеността на регистрите и другите условия на изпълнението без специална професия, посочени по-горе.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).