Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Закон за Черноморското крайбрежие – не ни трябва!

Автор: Светла Костадинова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Винаги, когато става дума за специална регулация на определена дейност или бизнес, сме твърдели, че негативните ефекти превишават в пъти очакваните (често нереализиращи се) ползи. Има много примери, особено в сферата на строите лството, като например наредбата за минималните цени на архитектите и проектантите, проектозакона, който трябва да регламентира дейността на строителните компании, проекта за закон за независимите оценители и др. подобни. Затова дълго обсъжданият закон за проект за устройството на българското черноморско крайбрежие не поражда различни чувства у нас.

 

Интересен факт е, че на Интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството има качен проект на закона, но няма посочени никакви мотиви за изготвянето на проекта, няма дори и приблизителна оценка за очакваните положителни ефекти, няма сметка какви ще са разходите на засегнатите страни от закона. Оставаме с впечатлението, че възгледът на министерството е, че не е длъжно да дава обяснения защо прави такъв закон или просто не му пука какво ще се случи след приемането му.

 

Преписване от други закони

 

Общи положения (глава първа)

Като цяло не казва нищо, което да не е записано в Закона за устройството на територията, и по-точно относно публичността на информацията спрямо актовете и действията на изпълнителната власт, свързани с устройството и развитието територията, както и в закона за държавната собственост, а именно, че морските плажове са изключителна държавна собственост. Припокриването с тези нормативни актове обезсмисля тези формулировки и ги прави излишни.

Крайбрежна плажна ивица. Ползване (глава втора)

В общи линии повтаря сега действащия закон за концесиите. Член 4, алинея 1 от него гласи, че концесии могат да се предоставят за следните обекти: [...] 2. крайбрежната плажна ивица. Отново има дублиране на вече действащ закон. Друг въпрос е доколко в сегашния си вид законът за концесиите е най-добрият възможен вариант, но не вярваме Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се опитва да подобри с този законопроект съществуващата порочна практика при концесиите в България. Затова тази глава от закона няма място в него.

Зони за териториално-устройствена защита (глава трета)

Най-общо в тази глава се открояват две намерения за регулиране:

• Подробно се определят два вида зони по територията на черноморското крайбрежие и изискванията за застрояване – къде какъв тип обекти може да се строят, плътност, интензивност, характер на застрояването, както и минималните озеленени площи. Отново ще посочим, че тези изисквания са вече изброени в Закона за устройството на територията. Тъй като тези изисквания се обект на най-голям дебат, ще си позволим да направим по-обща бележка.

Системата за регулиране използването на земята в България се определя, поддържа и контролира от държавата. Най-често посочваната причина е „провал на пазара”. Държавниците смятат, че пазарът на земя не може ефективно да осигури адекватна информация на участващите в него, пренебрегва ефектите върху трети страни и обществото няма достатъчно знание какво е най-доброто за него. Факт е обаче, че държавата не може да знае по-добре от собствениците на имоти къде и колко трябва да се строи, какви да са характеристиките на сградите, така че всички засегнати страни и обществото като цяло да имат полза.

Това знание се получава в процес на изпробване на различни алтернативни варианти от фирмите и индивидите. Техните предпочитания от своя страна се променят постоянно (което е още един аргумент против държавната намеса) в резултат на конкуренцията и предоставянето на различни идеи и проекти. Без да имаме цени, които да показват предпочитанията на пазарните участници, държавата в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройство не може адекватно да прецени разходите за обществото на различните планове и по този начин трябва да разчита на собствената си представа и предпочитания за това как най-добре може да се подобри качеството на живот на хората, живеещи на определено място.

• Поставят се изисквания за издаване на разрешения за строеж в курортните места при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване и пречиствателни съоръжения. Това май изглежда единственото смислено изискване в целия проект. Знаем какво става в момента и какви проблеми започнаха да се появяват вече заради претоварване на капацитета на тези съоръжения в курортите. Пак ще направим паралел със Закона за устройството на територията, където се посочва, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени [...] предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, както и че Не се съгласуват и не се одобряват инвестиционни проекти, в които не са предвидени необходимите: мероприятия за благоустрояване и озеленяване на урегулирани поземлени имоти за сгради и съоръжения на техническата инфраструктура. С други думи – и сега има изискване, само че не се спазва.

Решението е да се прилагат стриктно изискванията за изграждане на инфраструктура, когато наличната няма достатъчен капацитет. Това към момента явно не е възможно, защото корупцията при издаването на строителни разрешения е пословична. Затова трябва в интернет-страниците на черноморските и не само черноморските общини да се “качват” за всеобщо безплатно обозрение всички издадени разрешения, а регистърът на държавната и общинска собственост, за който се твърди че съществува, също да бъде отворен за всеобщ безплатен достъп.

Лошата новина от тази част на проекта е, че се въвеждат изисквания за състава на общински експертен съвет, който трябва да приеме инвестиционните проекти за зони „А” и „Б”. Предвижда се в този съвет задължително да има представители на 8 институции (министерства и браншови организации) освен представители на общинската администрация.

 

Устройство на територията (глава четвърта)

Тук се дефинират условията при изготвянето на устройствената схема и устройствените планове. Отново нищо различно от подробните изисквания в ЗУТ.

 

Изводът от всичко казано по-горе е, че проекта се припокрива с много от сега действащите закони, които често обаче не се спазват. Всъщност в това е проблемът. И решението не е в приемането на нови закони, а в гарантиране на изпълнение на дори сега действащите закони, увеличаване на срока на концесиите, свеждането им до решения на местно равнище, при публичност, надзор и подходящ апелативен процес. Не ще и дума – договорите за концесии трябва да бъдат публични.

Ако се приеме този проект, по същата логика трябва да очакваме в бъдеще закони за устройството на планинските курорти и защо не – за атрактивните за инвеститорите села. И всичките с презумпцията, че са в полза на защита на неопределим националния интерес.