Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заетост и безработица през 2004 година

16.12.2006
Оцени тази статия:

В края на миналата седмица Националният статистически институт публикува предварителни данни за броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за 2004 г. От друга страна данни за безработицата се оповестяват и от Агенцията по заетостта (АЗ), така че двата източника се допълват за да дадат представа за развитието на трудовия пазар през изтеклата година.

Общата тенденция през годината се изразява в намаляване на коефициента на безработица (съотношение между броя на безработните и икономически активното население). Неговият размер беше 14.5% през януари и достигна 12.16% през декември (данни на АЗ), като най-ниската му стойност беше през септември. Част от динамиката на този показател може да бъде отдадена на сезонни фактори, тъй като представените данни не са изгладени. След септември има постоянно нарастване както на броя на безработните лица, така и на коефициента на безработица, като се очаква отново спад в началото на 2005 г. Трябва да се отбележи, че именно в началото на годината са най-активни мерките на министерството на труда и социалната политика за насърчаване на заетостта, които следва да повлияят на краткосрочната заетост. Тяхното влияние се очаква да бъде най-силно до изборите, защото вероятно те ще се използват като активно средство в предизборната кампания на управляващата коалиция.

В по-дългосрочен аспект обаче, тези програми не влияят позитивно на равнището на заетост в икономиката, тъй като чрез тях се създават временни и нискоефективни работни места. Тези програми са планирани да продължат до края на 2005 г. и след това е възможно да бъдат прекратени.

Основното подобрение по отношение на заетостта се дължи на частния сектор и то при работните места, които не са субсидирани. Те се създават поради нарастването на икономическата активност през разглеждания период и нарасналото търсене на работници от страна на фирмите. Интересен показател във връзка с това са предлаганите новоразкрити места. Средномесечният им брой през 2004 г. е 4316 като се развиват неравномерно и достигат максимум през ноември. Все пак поради високите равнища през октомври и ноември през декември те рязко спадат и по тази причина не може да се очаква по-трайна тенденция към тяхното нарастване.

По подобен модел се развива и броят на наетите лица в икономиката. Той расте от началото на годината до август и след това започва да се понижава, като през декември достига 2.109 млн., което е под средната стойност за годината (2.147 млн.).

Кои са факторите за повишаване на заетостта през 2004 г.? Основната причина за ръста на заетостта е нарасналата активност на икономическите агенти. Този процес се дължи на продължаващото преструктуриране на икономиката чрез продължаване на процеса на приватизация. Като краткосрочен ефект от нея се съкращават непроизводителните работни места за да се постигне по-добра ефективност на дейността и инвестициите на фирмата. Това естествено води до повишено ниво на безработица в началните стадии на този процес. Именно по тази причина безработицата рязко се увеличи след началото на реформите през 1997 г. и беше необходим известен период на приспособяване на хората към новите условия, което беше затруднено и от факта, че българската икономика е малка и предлага по-малко възможности в тази насока. Освен това съществуват някои пречки по отношение на започването и управлението на бизнес като продължителна и скъпа регистрация, изискване на множество разрешителни и за минимално равнище на капитал, които възпрепятстват създаването на нови фирми и следователно на нови работни места.

Друго позитивно развитие е свързано с входящите потоци от преки чуждестранни инвестиции през 2004 г., извън приходите от приватизация. Тези инвестиции от една страна са привлечени отчасти и благодарение на понижените данъчни ставки по корпоративното облагане, но от друга страна един мощен стимул за тях са ниските лихвени равнища на международните финансови пазари. Поддържаните ниски лихви в Еврозоната пренасочват капитали към страни, подобни на България, където равнището на капитала е сравнително ниско и пределната му възвращаемост е относително по-висока. Друг стимул е нарастващата интеграция на българския пазар към европейския, което също насърчава чуждестранните компании да инвестират и да създават нови работни места.

Ниските лихви обаче, означават, че в момента се води експанзионистична парична политика от Европейската централна банка, която значително снижава реалните лихви под естественото им ниво (приемливата норма на дисконт между сегашното и бъдещото потребление на индивидите). На практика се създават стимули за по-ниски спестявания, които в бъдеще означават по-нисък растеж както в България, така и в Еврозоната. От друга страна има възможност за предприемане на повече проекти, които в противен случай не биха били приети за печеливши и е възможно инвестиране в активи и наемане на хора, които в бъдеще няма да могат да бъдат натоварени в такава степен и няма да носят доход за фирмите.

По тази причина не можем да разглеждаме еднозначно нарастването на заетостта като изцяло позитивно явление. В подобен период на изкуствено предизвикано оживление това може да означава, че просто нарастването на заетите е вследствие на погрешно планиране от страна на мениджърите в резултат на изкривените сигнали предадени им от пазара за нараснало търсене на определени стоки и услуги. В един следващ период обаче, когато лихвите започнат да се повишават поради инфлационен натиск, и производствените фактори (труд, суровини, компоненти, енергия, недвижими имоти) поскъпнат ще се окаже, че инвестицията не може да бъде изплатена. Това естествено ще предизвика предприемане на мерки за съкращаване на разходите, една от които е свързана и с намаляване на персонала.

Мерките, които биха насърчили трайно заетостта и биха създали условия за повишаване на ефективността на фирмите, трябва да бъдат насочени към увеличаване на стопанската свобода в България. Такива действия са намаляване на данъчното бреме (въвеждане на 10% пропорционален данък по личните доходи, осигуровките и печалбата), съкращаване на бюджетните разходи (спиране на субсидиите, закриване на неефективни структури и намаляване броя на бюджетните служители), приватизация на държавните активи, премахване на пречките пред международната търговия, понижаване на разходите за работа с администрацията, по-добра защита на правата на собственост чрез въвеждане на частното изпълнение на вземанията и т.н. Всички тези мерки ще позволят създаването на една благоприятна среда за бизнес и ще доведат до създаването на нови и устойчиви работни места.





 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).