Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Забравените въпроси на стопанската политика

16.12.2006
Оцени тази статия:

В този брой на Прегледа представяме предложения за една общополезна стопанскаполитика през 2005 – 2009 г.[1] Това са отговори на Института за пазарна икономикана въпросите за размисъл [2]преди изборите, разписани от Центъра за икономическоразвитие.

 

I. Забравените въпроси на стопанската политика

Неизвестно защо ЦИР не обръща внимание на някои важни понятия, проблемии предпоставки на стопанската политика. Ето по-важните от тях. Надявамесе те да намерят място в икономическия дебат на 2005 г.

Развитие и свобода
Първо, в основата на отговорите въпросите, задавани и от ЦИР, винаги щестои определено схващане за това „що е развитие” разбиране на икономическоторазвитие. Обикновено развитието се мери като ръст на дохода и БВП на човекот населението. Както вече сме писали, по този показател през 2005 Българиясъответства на своето положение от 1989. Причините за това незавидно състояниеса анализирани в книгата на ИПИ „Анатомия на прехода. Стопанската политикана България в периода от 1989 до 2004 г. (Сиела, 2004). Най-вече зарадиуправлението на БСП (1994 - 1997), периодът до 1998 е по-скоро период наспад и разрушение, а периодът след това – на възстановяване.

Параметри(средно годишни)

1990-1997

1998-2003

Инфлация

210.1

5.65

Инфлационен данък

57.7

7

Ръст на БВП

- 4.7

4.16

Ръст на инвестициите

- 8.8

19.2

Бюджет

- 6.3

0.05

Дълг/БВП

168

71.2

 

1990-1996

1997-2003

ПЧИ (US$)

63.2 млн.

857.1 млн.

ПЧИ (% БВП)

0.8

6

 

Всъщност обаче развитие има. То се състои в разширяването на възможноститеза избор, а не като увеличение на дохода спрямо 1989г. Доказателство занего са преориентацията на търговията от изток на запад, устойчивият ръстна частния сектор, свободата на сключване на сделки, свободата на придвижванеи т.н.

И българският, и световният опит показват, че когато има увеличаване насвободата на избора, има и увеличение на дохода, което в перспектива е по-устойчивоот каквито и да са субсидирани програми. Всички, показани в таблицата показателиза 1990 –1997 г. говорят за не свобода, изземване на доход и несигурност.

Ето защо основното в нашите предложения за стопанска политика през 2005г. и след това са необходимостта от увеличаване на свободата и намаляванетона изземването на доход. За съжаление, основните политически партии каточе ли отбягват тези теми.

Права на собственост
Второ, по неизвестни причини ЦИР не задава въпроси за защита на праватана собственост, на кредиторите и на изпълнението на договорите. Това сареформи, от което пряко зависи просперитета на гражданите и фирмите наБългария.

ИПИ смята, че преместването на прокуратурата в изпълнителната власт,премахването на привилегиите на държавата като кредитор и длъжник и напосредничеството на правителството при сделки със собственост, отказътот набиращата скорост пълзяща конфискация на собственост (чрез процедурипо териториално планиране) и въвеждането на частно гарантиране и посредничествопри изпълнението на договорите са предварително условие за здравословнастопанска политика.

Финансиране на „демокрацията”
Трето, към тези условия спада и финансирането на демокрацията, т.е. наполитическите партии и предизборните кампании, и прозрачността и ефективносттана работата на държавната и общинска администрация, но ЦИР явно има по-тясноразбиране на стопанска политика. Всъщност реалната употреба на държаватаот всички политически партии като ресурс за разплащане за политическиуслуги и уреждане на живота на своите членове и водачи.

В това е тайната на етатизма на правителствата, управлявали Българияпрез последните 120 години. Въпреки заклинанията за „порядъчност във всичко”,довели на власт сегашното управление, положението остана непроменено ипрез 2001 – 2005 г.

В това общо настроение на политическите сили се корени високият дял напреразпределяне на доход в българската икономика. Негово основание неса левите настроения на избирателите или поне не само те.

Ето някои очевидни взаимозависимости:

· Колкото по-малко е въвлечено правителството във вземане на решения поповод сделки и дейности, осъществими от частни лица, толкова по-малко щеструват сделките в икономиката изобщо (ако няма друг монопол, заместващтози на правителството);
· Ако правителството няма работа в изграждането на инфраструктура, то неможе да започва проекти в близост до имотите на своя патрон (който и дае той), с което да им качва цените;
· Ако правителството е длъжно да регулира само ако не нарушава правата начастната собственост и при изискване за най-ефективно използване на средствата,то няма да може например чрез териториални планове да изземва собственост,а чрез поръчките да облагодетелства едни за сметка на други.

Списъкът може да бъде продължен, а правителството и управляващите партиинепрекъснато се опитват да го разширят. Резултатът е както увеличаванена икономиката на преразпределението на доход (вместо на тази на неговотосъздаване), така и финансирането на политическите партии, на демокрациятав България.

Обещанията за намаляване на преразпределението през бюджета присъствахаоще в предизборната програма на НДСВ. По-късно те бяха оповестени и в документа“Данъчна политика 2003-2005 г.” – публикуван от министерството на финансите[3]. Там бе заявено, че приходите в консолидираниябюджет за 2003 г. трябва да са 36.5% от БВП. В действителност обаче вместопонижение на преразпределението, то се повиши спрямо предходната годинаи достигна 40.9% от БВП. Това са само кешовите прехвърляния. Те се запазвати през 2005 г. Но освен тях има данък време, разходи за работа с правителствотои за съобразяване със законите и промените в политиката. Те също са частот финансирането на демокрацията.

Глобализация и правителствена политика
Четвъртото важно обстоятелство, което не засягат колегите от ЦИР, е т.нар.глобализация. В техните въпроси тя присъства само като присъединяванекъм ЕС. Ние имаме предвид процесите, кои поставят ограничения както пред„националната”, така и пред брюкселската икономическа политика.

Т.е. става дума за:
· а) електронни пари и начини на осъществяване на сделки;
· б) индивидуализация на стопанските (инвестиционните решения) и общоувеличаване на свободата за тяхното изпълнение – индивидуализация, коятое видима и на фирмено равнище, и в свободата на решенията отделните хораи домакинствата;
· в) „свиване на държавата” - в резултат на горното намалява способносттана правителствата да събират данъци и в крайна сметка намалява ролятана държавата (поне в прякото участие в стопанската дейност), но нарастванейното значение в гарантирането на сигурност, права и свободи – все публичниуслуги, които се предлагат и частно;
· г) нарастване на мобилността на капитала и на факторите на производството;
· е) нарастване на подвижността на знанията, уменията и стратегиите.

И най-повърхностният размисъл върху долната таблица ще стигне до извода,че практически няма „национални” икономики, които да са по-силни от възможноститеза използване на ресурсите за задоволяване на търсене и създаване на благосъстояние,открити от частни и конкурентни компании.

БВПи фирми[4]

Страна

БВП 2003 г.млрд. $

Фирма

Приходи 2003г.млрд. $

Австрия

254

Уолмарт

263

Полша

210

Ексон Мобил

222

Гърция

170

Форд

165

Ирландия

150

Даймлер-Крайслер

156

Португалия

148

Тойота

153

Аржентина

130

Дженерал електрик

134

Чехия

85

АйБиЕм

89

Унгария

79

Сименс

80

Румъния

57

Водафон

57

Украйна

50

Унилевър

48

Словакия

33

Майкрософт

32

Хърватска

28

Газпром

28

Словения

27

Уолт Дисни

27

Люксембург

26

Американ Експрес

26

България

20

Кока Кола

21

Сърбия е Черна гора

20

Чайна Телеком

19

Литва

18

Луфтханза

18

Кипър

13

Бритиш Еъруейс

13

Латвия

10

Самсунг

11

Естония

9

Суиском

10

 

В този контекст, идеите за национални стопански приоритети и стопанскаполитика са, ако не смешни, то най-малкото умишлено лицемерие и търсенена правителствена закрила от общите за планетата процеси на движение накапитала.

 

 


[1]Резюме на материалите бе публикувано във в-к«Труд», на 10 янури т.г., тук ние ги предоставяме в една нова редакция

[2]Пълният текст на въпросите може да се прочетена страницата на ЦИР в Интернет (www.ced.bg).

[3]Документът е достъпен в интернет на адрес: http://www3.minfin.bg/docs/dp_03-05.pdf

[4] Алесандро Профумо. Как да превърнем глобализациятав успех, доклад предXIV икономически форум,9 -11 септември 2004 г., Криница, Полша.


 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).