За вредата от контрола върху цените

Икономическите реформи в бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа по същество се изразяваха в проектирането и реализирането на политики, с помощта на които страните направиха преход от централно планирана към пазарно ориентирана икономика.

В най-общ смисъл, той предполагаше либерализация на голяма част от дейностите в стопанството, макроикономическа стабилизация, структурна реформа, приватизация, установяване на нова институционална и правна рамка и създаване на благоприятни условия за развитие на бизнеса.

Днес, повече от 15 год. след рухването на социалистическия модел на управление, редица социолози и политолози твърдят, че в България т.н. посткомунистически преход е завършил. Въпреки това все още в редиците на „управляващия елит", обгърнат от сенките на социалистическото си минало, се прокрадват изявления (което е по-лошо от намерения), конкретизиращи необходимостта от намеса на държавата в регулирането на стопанските взаимоотношение и по-точно на цените – явяващи се изходна част за успешното (доброволно) сключване на една сделка. Тези изказвания по своя характер са напълно издържани в духа на вече позабравеното ни социалистическо минало. Поради тези и други обстоятелства ние сметнахме за необходимо да защитим тезата за ненамесата на държавата в регулирането на стопанския живот. За наша отправна точка ще вземем цените, в качеството им на проводник на информацията необходима на стопанските агенти за реализирането на по-висока добавена стойност в бизнеса си.

Защо да не започнем изграждането на тезата с кратък отказ от една от най-съдържателните творби в областта на икономиката – „Богатстовот на народите" на Адам Смит :
"Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина, той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото… Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения."

Икономиката, основаваща се на частна собственост и свобода на договарянето е забележителна с това, че пазарните цени установяват хармония между действията на индивиди с егоистични интереси и общото процъфтяване на една общност или нация. Предприемачът "предвижда само собствената си печалба", но бива направляван от "невидимата ръка" на пазарните цени "да служи на цел, която не е била част от неговите намерения."

В своята книга „Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета" Джеймс Гуортни и Ричард Строуп описват много точно ролята на свободната размяна и цените в контекста на икономическия прогрес на една страна: „Хората, като чели не разбират или не желаят да разберат основните принципа на невидимата ръка, защото у тях съществува склонността редът да се асоциира с централизираното планиране. Принципът на невидимата ръка подчертава, че съвсем не е необходимо винаги да е така. При наличието на частна собственост и свобода на размяната, пазарните цени ще регистрират избора буквално на милиони потребители, производители и доставчици на ресурси и ще приведат противоречията в хармония. Цените отразяват такава информация за предпочитанията на потребителите и разходите, за срокове, места, обстоятелства, която никой отделен индивид или централна власт, занимаващи се с планиране не са в състояние да обхванат".

В своите трудове нобеловият лауреат по икономика Фридрих Хайек отделя огромно внимание на свободните (нерегулирани) цени, като едно от основните средства за естественото постигане на „икономическа координация" в стопанската система. Хайек описва "чудото" на един свят, интегриран чрез пазарните цени, които разкриват почти веднага съществена информация, водеща до балансиране на основните икономически детерминанти на търсенето и предлагането.

Ако приемем, че цената на дадена стока се повишава, при равни други условия по-голямата част от потребителите ще спрат да я купуват и биха потърсили други алтернативни решения за да задоволят нуждите си. Тези, които не успеят на реагират по адекватен начин на покачващите се цени, ще трябва да понесат увеличаващи се разходи, които пък намаляват ползата от бизнеса. Тази моментална реакция на двете отделни групи заинтересовани от конкретната ценова промяна подпомага насочването на стоката към тези, които я искат най-много, а това в случая са тези, които имат по-малко добри алтернативи и следователно са склонни да платят по-висока цена. Това също така по естествен начин смекчава ефектите от по-големия ценови шок. Така чрез ценовия механизъм се постига ефективност на икономическата система. Свободните цени са проводник на (достоверна) информация, която е в основата за успешното развитие на бизнеса. Опитите от страна на държавата за регулирането им довеждат единствено до изкривяване и пренасочване на информационните потоци, което пък от своя страна довежда до неправилни и непазарно детерминирани решения от страна на бизнеса. Това довежда до изкуственото прелокализиране на ресурси в неефективни сектори на икономиката. Тези обстоятелства действат като отпор на естествените икономически закони.

По своята същност пазарно определяните цени изпълняват няколко съществени функции, които са основен двигател на всяка икономика:
• Цените носят ценна информация за тези, които вземат решения – те осигуряват на потребителите, производителите и доставчиците всичко, което трябва да знаят, за да вземат разумни и адекватни решения, с които да допринесат за по-вишаването на нетното богатство в икономиката.
• Цените координират действията на пазарните участници – те координират избора на купувачи и продавачи, съпоставяйки решенията им. Например свръхпредлагането ще доведе до намаляване на цените, намалявайки стимулите за производство и насърчавайки потреблението дотогава, докато не се елиминира това свръхпредлагане.
• Цените мотивират икономическите играчи – не е необходимо държавата да казва на тези, които вземат решения в бизнеса, да използват рационално ресурсите; да произвеждат такива стоки, които ще се търсят от потребителите или да определя ценови тавани/подове за различни продукти. Собственият интерес и преследването на печалба ще свършат тази работа. Предприемачите ще се стремят да произвеждат само тези стоки, които потребителите ценят достатъчно, за да платят цена, достатъчна за покриването на разходите по производството. Собственият интерес също така насърчава производителите да използват ефективни производствени методи и да прилагат спестяващи разходите технологии, защото по-ниските разходи означават по-висока печалба.
Тази статия има за цел да предостави основа за развитие на обществения интерес по тази специфична тематика, защото от ясното разбиране на вредата от ценовия контрол и борбата с опитите за налагането му печелим всички ние.