Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За управляващите и наркотиците

15.12.2006
Оцени тази статия:


През седмицата беше отменена разпоредбата в чл. 354a, ал. 3 от Наказателниякодекс, според която “не се наказва лице, което е зависимо от наркотичнивещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява,държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократнаупотреба”. След тази отмяна притежанието дори на една цигара марихуанасе наказва с “лишаване от свобода от три до петнадесет години и глобаот десет хиляди до сто хиляди лева”. Мотивите за отмяната на този текстса, че тъй като не е дефинирана дозата за еднократна употреба наркопласьоритесе възползват и по този начин избягват наказанието.

Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията* използващ данниот проучване за месец юли 2003 г. хората, които употребяват леки наркотициса между 90 и 100 хил. души в зависимост от типа на зададения въпрос.По отношение на синтетичните наркотици и хероина изследването показва,че употребяващите ги хора са съответно 47-48 хил. и 32-34 хил. души.Следователно можем да приемем, че поне 150 хил. души употребяват някакъввид наркотик (някои от хората биха могли да употребяват повече от единвид наркотик) и следователно подлежат на преследване според поправкатав закона.

За арестуването на един човек, обаче, е необходим поне един полицай,на когото това отнема определено време, което иначе той би могъл даизползва за арестуването на истински престъпници или за предотвратяванетона престъпления. Тази промяна ще насърчи корупцията сред полицаите,тъй като това ще им даде повече възможности за получаване на подкуп,а хората ще са по-склонни да дадат такъв, за да избегнат съда и затвора.

След арестуването тези т.нар. “престъпници” трябва да бъдат съдени,което би блокирало работата на съдилищата по отношение на всички останалидела. След присъдата, която все пак не е сигурна възниква проблемъткъде ще бъдат държани всичките тези хора – все пак капацитетът на местатаза лишаване от свобода не е безкраен – и съответно от къде ще дойдатпарите за издръжката на толкова много затворници.

Забраната на употребата на наркотици всъщност има противоположно въздействиевърху хората, към които е насочена – вместо да ги възпре тя по-скороги насърчава да опитат, тъй като още от Библията знаем, че забранениятплод е най-сладък. Пример за това е и забраната на алкохола в Съединенитещати през 30-те години на 20 век, която не само не спира употребатаи производството на алкохол, а я увеличава. Освен това така се дававъзможност на престъпни групировки да реализират големи по размер печалби,тъй като предлагането на наркотици се регулира силово и тези пари следтова биха могли да бъдат използвани за всякакви други престъпни дейности,включително и тероризъм.

Последиците от затварянето на хората, употребили наркотици са многоспорни. Повечето от тези хора не са пристрастени и следователно няматнужда от някакво лечение. Останалите обаче няма да се излекуват, тъйкато при желание дори и в затвора те биха могли да си купят необходимияим наркотик. По този начин ефектът от затварянето им е силно негативен.Тези хора са предимно от възрастовата група между 15 и 30 години и подобнозатваряне би могло да ги лиши както от работа в момента, така и от възможностза намиране на такава в бъдеще. За хората под 15-годишна възраст влизанетов специализиран дом също има по-скоро отрицателен ефект – заради товате по-вероятно ще станат престъпници, поради близката до затвор обстановкав подобни заведения и не дотам доброто отношение на повечето им възпитатели,отколкото да спрат да взимат наркотици.

Всички тези аргументи ни подсказват, че е необходим цялостен анализразходи-ползи на отмяната на тази разпоредба и това действие е прибързанои има по-скоро популистка насоченост. Едно възможно решение на проблемаможе да се постигне чрез дефинирането в Наказателния кодекс на еднократнатадоза, а логичното продължение след това е просто да се легализира употребатаи притежанието на наркотици и по този начин да не се наказва изобщо**.

-------------------------------------------------

* Център за изследване на демокрацията (2003), “Пазарът на наркотицив България”, серия “Анализи” бр. 12

** Предложение за легализиране наркотиците в САЩ е направил и Нобеловиялауреат Милтън Фридман. За повече информация вижте: http://www.mediatimesreview.com/june03/Friedman.htm