Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За т.нар. прехвърляне на държавни правомощия върху гилдиите

15.12.2006
Оцени тази статия:

На 21 т.м. Комисията по икономическа политика разгледа и одобри на първочетене закон за допълнение на закона за ограничаване на административноторегулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД),внесен от Валери Димитров и група народни представители през февруари.

Първоначално, както писахме (ПСП, брой165, 19 март 2004), проектът бе приет с много критика, но и с единодушноодобрение на замисъла. Единственото изцяло отрицателно становище бе тована Института за пазарна икономика.

Тъй като сега проектът вече е на път да стане закон, не е лошо още веднъжда направи опит да се предвидят последиците.

Всъщност този опит се изисква от самия закон, който се променя. Неговиятчлен 3, ал. 1 гласи: “При административно регулиране на стопанската дейностсе вземат предвид: 1. разходите на лицата, извършващи стопанска дейност,необходими за спазване на установените изисквания; 2. възможностите за упражняванена ефективен административен контрол и разходите, свързани с него.”

Мотивите към проектозакона не показват дали са правени тези разчети[1]. Изглежда не са изпълнени и две други изискванияна променяния закон:

а) съставяне на “икономически анализ и оценка на въздействието, което режимътоказва върху регулираната стопанска дейност” (чл. 3, ал. 6), но това е вероятнозащото в тесен смисъл промените не засягат стопанска дейност, а създаватили сменят субекта на административна такава;
б) “необходимостта от това [ново] регулиране” не е обоснована чрез разглежданена алтернативата изобщо да не се регулира (пак там, ал. 4).

Замисълът

С помощта на организациите на бизнеса първоначалният вариант на проектозаконабе значително променен, но не дотолкова, че да се смени общия дух на новатауредба.

Създава се нова глава, според която “национално представителна” гилдия,ако отговаря на определени изисквания, може да прилага предписани по законрегистрационни режими и да осъществява административен контрол, ако са иделегирани такива правомощия.

Изискванията са два вида – за “национална представителност” и за друг цензна гилдията. Общият брой на тези изисквания е дванадесет. Освен това процедуратапо делегиране на правомощия се състои от девет стъпки (без да се смятатдействията на кандидатстващата организация) и едно (раз)решение, което съдържашест пункта, един от които (“точно описание на делегираните правомощия посъдържание, обсег и адресати”) е с неопределен обем.
Изисквания за “национална представителност”
Гилдията трябва да:
1. има за членове не по-малко от 33 на сто от лицата, извършващи съответнатастопанска дейност,
2. има не по-малко 50 члена;
3. се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел за общественополезнадейност по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
По т. 3 има много какво да се коментира, но то е по отношение на смисълаи ролята на закона за юридическите лица с нестопанска цел и начина на неговотоприложение. Скритият подтекст на тази нова разпоредба е гилдиите да се превърнатот организации подпомагащи членове си в организации, защитаващи потребителитена стоки и услуги, предоставяни от тези членове.


Други изисквания

За да бъдат дарени с правото да администрират регистрационен режим, акогилдиите:

1. общото им събрание с кворум от ? от всички членове се е съгласило да“поеме контролни правомощия”;
2. определят, че регистрациите и контролът се извършва “от достатъчно наброй физически лица”, “които притежават необходимия професионален опит иквалификация и писмено декларират съгласието си да ги упражняват”;
3. успеят да създадат за упражняване на правомощията колегиален управителенили контролен орган, “чийто членове са не по-малко от трима и не повечеот деветима, притежават необходимия професионален опит и квалификация иписмено декларират съгласието си да ги упражняват”;
4. е приела правила за осъществяване на контрол върху членовете си, които:
5. осигуряват спазването на изискванията на закона, съдържащ съответниярегистрационен режим;
6. съдържат разпоредби за обхвата, продължителността и честотата на проверкитепо документи и на място, и т.н.;
7. притежава достатъчно средства, както и програмно-информационно и материално-техническооборудване, необходими за ефективното упражняване на делегираните правомощия;
8. изпълнени са специалните изисквания, установени със закона, съдържащсъответния регистрационен режим или с друг закон.
9. има предписание на административния орган, който “може да ограничи посвоя преценка делегирането само до правомощия за проверка по документи ина място”.

Накратко за процедурата и въвлечените институции

Освен регистърът на организациите с нестопанска цел и административнияторган, който регистрира и затова делегира правомощия в процедурата участваи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

КЗК се оказва необходима, защото, както пише в мотивите към проектозакона,“основният риск при делегирането е превръщането на овластената браншоваорганизация в затворен “клуб”, който затруднява достъпа на “нови играчи”до съответния пазар чрез злоупотребата с предоставените властнически правомощия”.За да няма злоупотреба с монополно положение, КЗК ще трябва да проверявагилдиите и изпълнението на техните правомощия.

Изглежда този замисъл на проектозакона не се нуждае от коментар, но всепак ще посочим, че самият закон създава възможност за монополно положениеи затова след това търси механизъм за неговото ограничаване

Предполагаеми общи последици

Първо, проектозаконът създава един нов лицензионен режим и един нов регистрационенрежим, макар неговият замисъл да бе да ограничи и намали действащите такиварежими.

Второ, когато една бариера е установена по принцип няма значение дали нейнотоспазване ще бъде в държавни или частни ръце. Частното контролиране не задължителное по-добро от правителственото. Възможно е държавен орган да няма институционаленинтерес от възпирането на външни играчи, а да има само интерес от увеличаванена маргиналния доход на своите служители. Този орган може и да не си вършиработата и да попадне някога под процедура на мълчаливо съгласие (когатотя бъде въведена на за регистрационните режими). Сигурно е обаче членоветена гилдиите нямат никакъв интерес от навлизането на нови играчи на пазара.Законопроектът предвижда възможност за конкуренция в упражняването на регистрационнирежими – ако държавният орган лицензира и друга гилдия да прави същото.Възниква възможност за коалиране на гилдии и администрация в името на поддържанетона съществуващите бариери.

Трето, в редица отрасли може да няма две организации, които да могат дасе конкурират на полето на регистрацията и контрола и да покриват териториятана цялата страна. КЗК няма капацитет да се занимава с тази работа, а вносителитена законопроекта не са анализирали какво означава вменяването на нови задълженияна КЗК. Груповото поддържане на монополно положение чрез гилдия или друганеправителствена организация е по-трудно за наблюдение и почти неподлежащона наказание. Следователно, крайният ефект вероятно ще бъде поддържане илиувеличаване на равнището на бариерите пред навлизането в различни отрасли.Това ще окаже влияние и на цените, те ще нараснат, но качеството на стокитеи услугите няма да бъде повлияно от тези мерки.

Четвърто, на нас са ни известни много скандални опити за налагане на монополенинтерес при обсъждане на законопроекти от Комисията по икономическа политика.Изглежда необяснимо защо сега самата комисия се впуска в подобно начинание.Така или иначе обаче може да се очаква увеличаване на опитите за налаганена монополно положение по законодателен ред.

Пето, в мотивите няма ясна формулировка на проблема, които се решава стози закон. Говори се, че “един от значимите обществени въпроси, които възникватв процеса на развитието на пазарната икономика и на съответстващото й законодателство,е този за мястото и ролята на браншовите организации”; че се цели “общ нормативенмодел на делегирането на правомощия за административен контрол на браншовиорганизации” и “насърчаването на ефективни и мощни браншови организации”.Но никъде не се казва защо “тези въпроси” са “значими”, какви са ползитеи какви са разходите от намирането на решението предлагано именно от тозизаконопроект. Вместо да създава условия за намаляването на разрешителнитережими, законопроектът мобилизира ресурси за замразяване на и усложняванена съществуващото положение.

------------------------------------------

[1] Виж: http://www1.parliament.bg/infocenter/zakonoproekti/454-01-9.rtf

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).