Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За проблемите на платежния баланс

15.12.2006
Оцени тази статия:

Управителният съвет на фонд “Земеделие” взе решение за размера на експортнитесубсидии за стимулиране на износа на земеделски продукти през 2004 г.Екипът на ИПИ следи с особено внимание тази тема (предишенкоментар). Представяме ви в табличен вид как ще изглежда експортнотонасърчаване през тази година:

 

Субсидия на тон в лв.

Обща субсидия в лв.

Птиче месо

400

1 млн.

Птичи яйца

400

200 хил.

Агнешко месо

800

Не е ясно

Овче и краве сирене

250

1,2 млн.

Овчи и краве кашкавал

350

Консервирани краставици и корнишони

60

Не е ясно

Сладки пиперки

100

Не е ясно

Смеси от зеленчуци

100

Не е ясно

Конфитюри от ягоди, малини и др. плодове

100

Не е ясно

Консервирани череши и праскови

80

Не е ясно

Източник: Съобщение на пресцентъра на Министерствотона земеделието и горите

Коментар:
1/ От предоставените данни не става ясно общо колко средства ще бъдатизползвани за експортни субсидии, защото за повечето стоки са посочениединствено субсидиите за тон.

2/ Насърчаването на износа се разглежда като успех сам по себе си.Това е така, защото повече износ означава по-нисък дефицит по платежниябаланс, а както ни е известно дефицитът по платежния баланс е един отнай-сериозните рискове пред развитието на човечеството. Например, авторътна тези редове има все по-нарастващ дефицит в търговските си отношенияс кварталния магазин за хранителни стоки, което е илюстрация на проблемите,които следват от платежния баланс, на индивидуално ниво.

3/ Представете си кораб (с капитан Бастиа), който изнася агнешко месои съответно получава субсидия от 800 лв. за тон от фонд “Земеделие”.След като напуска страната това се отчита в платежния баланс като нарастванена износа. Да предположим обаче, че този кораб потъва някъде в откритоморе. При това положение, вече е отчетено нарастване на износа, такаче по отношение на платежния баланс, потъването на кораба няма да бъденегативно събитие. Ако няколко такива кораба потънат, текущата сметкана платежния баланс може да бъде положителна и няма да отчита загубатана благосъстояние.

4/ Проблеми за платежния баланс може да има не само във външната, нои във вътрешната търговия. Така например, в последно време нарастватърговският дефицит на пловдивчани в търговията със софиянци. Това можеда се реши, ако се предоставят експортни субсидии на пловдивчани, приизнос за София, а на софиянци се забрани да изнасят (временно) за Пловдив.Един такъв подход ще доведе до балансиране на търговията между дватаграда поне временно. Дългосрочно решение обаче, може да се постигнечрез изселване на част от гражданите на София в Пловдив, което ще гарантираравновесието.

5/ Генерално решение на проблемите с платежния баланс може да се намери,ако правителството всяка година започне да въвежда вносни квоти. Напримерпрез 2004 г. се разрешава вносът на 10 000 тона банани, като след изчерпванена квотата се преустановява всякакъв внос. Също така е възможно въвежданетона импортни субсидии по подобие на експортните субсидии. Всеки гражданин,който заяви, че иска да внесе стока, която по някаква причина се счита,че не е необходима за икономиката, може да получава парично обезщетениезатова, че вносът му е бил забранен.