Статии ISSN 1313 - 0544

За какво ни беше такъв Сребърен фонд?*

Автор: Адриана Младенова / 23.06.2009
Оцени тази статия:

През 2008 г. беше приет Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - така наречения Сребърен фонд. Основната му цел е да подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система, като заделя приходи от държавния бюджет за период, не по-малко от 10 години, и да ги инвестира в различни класове активи, за да осигури допълнителни средства за фонд "Пенсии" на държавната пенсионна система.

Според отчетни данни на Министерството на финансите натрупаните средства във фонда към края на май възлизат на 1.587 млрд. лв. През май от централния бюджет по сметка на фонда са трансферирани 410.3 млн. лв., които се равняват на 25% от излишъка по републиканския бюджет за 2008 г., 3.6 млн. лв., които се равняват на 90% от постъпленията от приватизация за 2008 г., и 4.6 млн. лв. приходи от концесии за периода от 18 ноември до 31 декември 2008 г.

Това, което прави впечатление, е, че средствата във фонда се управляват пасивно или по-скоро не се управляват. Всички пари се държат по депозитни сметки в БНБ, въпреки че по закон до 70% от средствата могат да се инвестират в акции на страни-членки на ЕС, до 30% - в акции на трети страни, до 30% - в облигации. Председател на Управителния съвет на фонда, който определя инвестиционната му стратегия, е министърът на финансите.

Логично възниква въпросът - след като бяха необходими повече от две години, за да се стигне до приемането на закон за сребърния фонд, колко време още ще бъде необходимо, за да започне той да се управлява действително на капиталов принцип? Разбира се, предвид статута на фонда и глобалната финансова криза е ясно, че управлението трябва да е максимално консервативно. Но това все пак не премахва необходимостта от създаване на инвестиционна стратегия, в която да се опише визията за финансовото управление на активите и конкретните й измерения: нормата на доходност, риска и пр., в средносрочен и дългосрочен период.

Нещо повече - липсва и финансов анализ, и прогнози за развитието на фонда, както и ролята му в очертаващия се фискален колапс на държавната разходопокривна система. Истината е, че наличието на Сребърен фонд сам по себе си не е достатъчно условие за стабилизиране на пенсионната система и осигуряване на фискалната стабилност в дългосрочен план. Това впрочем изрично се посочва в анализа на държавния пенсионен фонд в Норвегия - въпреки че норвежкият фонд е на първо място в света по размер на натрупаните активи като процент от БВП (над 70%) и е най-големият такъв фонд в Европа, норвежкото правителство не крие, че тези средства не са достатъчни за поддържането на стабилността на пенсионната система, която е основана на разходопокривен принцип.

Според оценки на Института за пазарна икономика, правени в средата на 2008 г., акумулираните средства в Сребърния фонд в България за период от 10 години като дял от БВП на страната ще достигнат 8-9%. Но тези прогнози са правени при няколко прекалено оптимистични допускания - не е отчетен в пълна степен ефектът на глобалната криза и се предполага, че средствата във фонда се инвестират на капиталовия пазар. Следователно актуализираните оценки най-вероятно ще покажат, че натрупаните средства ще бъдат под 8% от БВП след 10 години.

В същото време според прогнозите дефицитът на държавната пенсионна система ще продължи да расте и ще достигне 4-5% от БВП след десетилетие. Това означава, че средствата от Сребърния фонд ще могат да покрият в най-добрия случай дефицита на фонд "Пенсии" за 2 години. А после? Каква е стратегията на сегашните и бъдещите управляващи и на ръководството на НОИ за финансова стабилност на пенсионната система? Как ще изплащат обещаните пенсии, при условие че населението застарява и все по-малко работещи ще трябва да издържат бъдещите пенсионери?

Именно на тези въпроси липсва отговор и в предизборните програми на партиите. Сребърният фонд може да се използва за провеждане на реформа и финансиране на част от прехода към пенсионна система, основана изцяло на лични спестовни сметки. Но затова са необходими политическа воля и признаване на съществуващия проблем с държавната пенсионна система, а не опити за отлагането му.

 

* Статията е публикувана за първи път във в-к "Сега" на 23 юни 2009 година.