Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За държавните имоти, отпадъците и пътищата

Автор: Светла Костадинова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Покрай проблемите със сметта в София започнаха да се появяват информации за държавни институции, които не плащат такса смет, защото не са декларирали имотите си. Друг, „по-лек” вариант на проблема е нелогично ниска цена на имота на някои институции, поради което се заплаща и по-ниска такса смет. По този повод тук можем да разграничим два заслужаващи внимание проблема.

 

Държавно имущество

Държавните институции използват определено имущество за да осъществяват дейността си. Има специален закон за държавното имущество, в който се описва, че публично държавно имущество е това, което е предоставено на ведомствата за изпълнение на функциите им.

През 2005 г. имаше доклад на Сметната палата, който посочваше фрапиращи случаи на липса на реквизита „цена” в актовете за държавна собственост. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като определен разпоредител с държавната собственост (заедно с областните управители) от Министерски съвет, анонсира през 2005 г., че вече е създадена национална единна информационна система “Регистър имоти”. Чрез нея би трябвало да се създава и поддържа в актуално състояние към всеки един момент единен електронен регистър на държавната собственост. За съжаление не можем да кажем какво е състоянието на тази система, защото достъпът до нея не е публичен. Според информации от министерството, достъп до нея имат определени държавни служители, включително областните управители. Събитията от тази седмица, обаче, показаха, че това не е така. Имаше съмнения кое ведомство какво точно е декларирало и въобще „съобщило” ли е нещо. Какво означава това?

  1. Липсата на достъпна информация е предпоставка за непрозрачност първо спрямо гражданите, и от друга страна - спрямо други субекти (в случая със софийска община и такса смет). Няма информация – няма отчетност.

  2. Гражданите са тези, в чиято полза трябва да работи държавната администрация и пред които трябва да се отчита. Ако няма публично достъпен регистър на всички държавни имоти, това означава, че администрацията не ни разглежда като субект, пред който е отговорна. Как тогава да очакваме да си върши добре работата.

  3. Регистрите на собствеността навсякъде по света са едни от най-използваните регистри. Има много потенциални заинтересовани лица, които биха могли да използват информацията от него – общини, банки, строителни предприемачи, застрахователи, пенсионни фондове и др. Затова този регистър е от особена важност и е недопустимо да не е оперативен и достъпен.

 

Какво трябва да се направи?

• Предоставяне на информацията за всички държавни имоти – публични и частни. Тя трябва да е безплатна, лесно достъпна и с всички реквизити на имота;

• Продажба на всички частни държавни имоти. Държавата не е добър стопанин и няма стимул и логика да бъде такъв;

• Намаляване на държавната администрация поне с 20%, което ще доведе до намаляване и на част от публичната държавна собственост;

• Приватизация на страничните дейности на администрацията и предлагане на много от публичните услуги от частния сектор;

• Реално въвеждане на електронно правителство – опитайте се да използвате електронен подпис при работата си с държавната администрация и ще видите, че изискванията са толкова разнообразни, колкото са държавните структури (разбира се само тези, които декларират, че приемат електронния подпис като начин за работа с тях).

 

Такса смет

Тук проблемите са много, но най-важният е некачествени услуги срещу високи цени, което е следствие от монополното положение на няколко фирми по почистването. От друга страна, ако погледнете наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, ще откриете следния текст:

чл.12а, ал.(2) „ Фирмите-концесионери нямат право да извършват на територията на Столичната община услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по договори с предприятия с цени, по-ниски от тези, заложени в концесионните договори.

С други думи – дори и цената на сметоизвозване да се понижава с времето тя не може да бъде намалена според наредбата. По този начин са премахнати стимулите на концесионерите да подобряват качеството и цената и се запазва сегашното положение. Дори и разходите да намаляват – понижаване на цената за граждани няма да има. От друга страна, в наредбата е предоставена възможност на предприятията да организират сметосъбиране и сметоизвозване чрез пряко договаряне с фирми, извършващи тази услуга. В последните години броят на тези предприятия нараства значително, защото качеството, условията и цената и по-добра. При държавните институции, обаче, това не е направено. Причините най-вероятно са (1) възприятието, че са недосегаеми и разпоредбите на закона не важат за тях – имат по-важни държавни дела; (2) нямат стимули да търсят най-ефективния начин за тази услуга – данъкоплатците ще плащат за себе си и за тях; (3) ако все пак решат да търсят начини, изборът на частна фирма, различна от концесионерите, би означавало признание за провала на сегашната абсурдна система за почистване на града.

 

И нещо от последните дни

В четвъртък стана ясно, че в процеса на изграждане на инфраструктурни проекти държавата е била „затруднена” от високите оценки на земята, която е трябвало да се отчужди от частните им собственици Затова приетите промени в Закона за държавната собственост предвиждат нова формула, по която вече ще се изчислява средната пазарна цена на парцелите, които ще се отчуждават при строителството на нова инфраструктура.

Обезщетението вече ще се определя само по усреднени цени на сделки със съседни терени, регистрирани в службите по вписванията за срок от една година назад. Какво означава това?

• по-ниска цена, която държавата ще заплаща имотите, защото почти всички сделки с имоти в страната се изповядват на значително по-ниски цени от реалните за да се спести данък;

• нарушаване на правото на всеки собственик да получи пазарната цена на имота си;

• решенията относно промяната на предназначението за ползване и развитие на земята се вземат от политиците, вместо от собствениците - такъв е основният принцип, залегнал и в закона;

• принципните решения при съставянето на законодателството, регулиращо земята (в случая подробните устройствени планове, които „нарочват” имотите за отчуждаване), не се вземат на базата на анализ на разходите и ползите от промяната в предназначението на земята, а по-скоро според това коя заинтересована група ще успее да се наложи.

Всички това означава, че докато собствеността в страната е по принцип частна, то развитието и промяната в предназначението и са всъщност национализирани.