Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За два аспекта от криворазбраната икономическа политика на Министерството на земеделието и горите

Автор: Елена Маринова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Последният ден от работната седмица е ден, в който аз лично правя оценка на действията на правителството, министрите от правителството и изобщо на управляващата коалиция: доколко тези действия са икономически обосновани, т.е. отговарят на здравата икономическа логика за водене на политика. И откровено казано, много малко са моментите от икономическата политика, които наистина могат да бъдат отминати спокойно за относително дълъг период (докато на някой не му хрумне да остави своя принос в икономиката и предложи да се направи обрат).

Обещание и съвет на министъра на земеделието и горите, направени през тази седмица, са два ярки примера, за това как министерството, като институция, чиито представител е г-н Кабил,:

(1) не разбира същността на икономическата политика и приложението на нейните инструменти;

(2) с действията си цели (може би и несъзнателно, но това не го оневинява, напротив прави вината му още по-голяма) да облагодетелства малка група от хора за сметка на потребителите;

През седмицата министърът на земеделието и горите дал обещание (според статия на в. Сега) пред земеделски производители от Пазарджишко да разпореди проверка за дъмпингов внос на домати. И ако се установи, че е налице такъв – ще бъдат въведени защитни мита. Министърът също така дал съвет на производителите да се обединят в сдружения, които да пазят интересите им, и по този начин да диктуват цените на пазара.

Въвеждането на мито в очите на министъра сигурно е едно много положително решение („червена точка”). Навярно разсъжденията са следните:

  • успокояват се производителите, че по-евтиният внос на домати (в случая, но нищо не пречи обхвата на защитената земеделска продукция да се разшири) в България, така и няма да достигне до потребителите на цени много по-ниски от цените, които те (респективно техните сдружения) определят. От друга страна, по-високата печалба на производителите на домати тази година ще предотврати отлив от производството на домати следващата година.

  • потребителите може и да недоволстват, но какво от това: (1) касае се само за един вид земеделска продукция (поне засега; т.е. разширяването на „Списъка на защитената земеделска продукция от евтин внос” става на етапи); (2) не е за много дълъг период от време и (3) дори и да намалее вътрешното потребление, може да се търсят външни пазари.

  • в държавния бюджет влиза някаква сума от мито (това не е най-важното, защото така или иначе бюджетът е с излишък, а и като влезе нещо, то трудно излиза).

Не е нужно да се казва, че тези мотиви не са състоятелни. Естествено, въвеждането на вносно мито за доматите, ще повиши цената им и така вероятно „нашите” домати няма да бъдат пренебрегвани от потребителите, защото ако цената им е по-ниска от вносните, потребителите (които по-скоро вземат решения на база цена, отколкото произход на земеделската стока) ще купуват домати родно производство. По-високата цена на доматите обаче е възможно да доведе и до намаляване на потреблението. При положение, че доматите, произведени в България, не са в състояние да се преборят с конкуренцията на турските домати (които са виновни за ниските цени в България), няма никаква гаранция, че ще устоят на конкуренцията на доматите от други страни.

И така мотивът за търсенето на други пазари се оказва поредната заблуда, освен ако не се има предвид разбира се субсидиране на производителите на домати. Но чрез субсидии положението ще стана още по-безнадеждно, защото вероятността да се появят производители, привлечени само от субсидията, не е никак малка. С други думи, потърпевши могат да се окажат и „сериозните” производители – производителите, които се занимават със земеделие с ясното съзнание, че това е един рисков сектор и са привлечени от печалбите, които могат да реализират на пазара след като са си преценили риска, а не от държавни пари или от гарантирани печалби. В този ред на мисли, съветът на министъра за създаване на обединения на производителите с цел определяне на цените на доматите звучи не по-малко странно: резултатът от тези обединения (скритата цел) ще бъде убиване на конкуренцията между производителите. Така тези предприемачи, които търсят начини за понижаване на себестойността на продукцията си и имат възможност да продават на по-ниски цени от останалите, може би частично ще бъдат дестимулирани за политиката си за подобряване на ефективността на производство и за постигане на икономия от мащаб.

С митата като инструмент за водене на икономическа политика, трябва да се работи много внимателно. В ръцете на хора, които не са наясно за последиците, които могат да причинят, на митата може да се гледа като на средство за „масово унищожение” – в дългосрочен план нито производителите със сериозни намерения печелят, нито потребителите.

 

 

 

--------------------------------------------

*Елена Маринова е бивш сътрудник в ИПИ. Понастоящем е финансов аналитик в Първа Финансова Брокерска Къща. Мнението, изразено в материала е нейно лично и е възможно да не съвпада изцяло с това на ПФБК.