Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За домакинствата кризата продължава

Автор: Красимир Петкашев / 03.06.2011
Оцени тази статия:

Националният статистически институт (НСИ) продължава да изнася данни, които уви, имат малко общо с виждането на правителството за икономическата ситуация у нас. Не че това притеснява управниците. Всъщност много по-вероятно е да станем свидетели на ново оспорване на данните на института, отколкото да очакваме да признаят реалността. Паралелният свят, в който живеят някои министри от кабинета, а и самият премиер Борисов, се характеризира с друга „реалност”. В нея, както непрекъснато чуваме от тях през последните месеци, кризата отшумява и вече живеем по-добре. Така ли е наистина?

За човек в трудоспособна възраст най-прякото доказателство, че ситуацията действително се подобрява, е той да има работа и тази работа да му носи нарастващи доходи. Това лице малко го интересува с колко е нараснал БВП и с колко е скочил износа, ако продължава да е безработен или със замръзнали доходи. Размерът на доходите е от значение и за останалите групи като пенсионери, самостоятелно заети, рентиери и т.н. Всички те очакват, че със съживяването на икономиката техните доходи също ще започнат да нарастват.

В началото на тази седмица излязоха данни от Евростат и НСИ, които показват, че и по двата критерия – работа и доходи, положението в България си остава все така кризисно. Според Евростат през април 2011 г. нивото на безработица у нас е 11,4% (сезонно-изгладени данни), което ни нарежда в групата страни с най-високо нарастване на безработните за последната година (наред с Гърция, Литва и Ирландия). От половин година насам, Евростат отчита почти непроменени нива на безработицата за България (11,4-11,5%). Още по-обезпокоителното е, че процентът на дълготрайно безработните и обезкуражените лица е нараснал сериозно за последната година. Това пък алармира НСИ в своето наблюдение на работната сила за първото тримесечие на 2011 г., излязло миналата седмица. В същото време от социалното министерство настояват, че техните данни са по-верни и безработицата съвсем не е толкова, колкото я представят НСИ и Евростат, а „само” около 9%.

Незавидното състояние на трудовия пазар в момента се допълва и от продължаващо свиване на доходите. Според актуални данни на НСИ, през първото тримесечие на 2011 г. средният общ доход на домакинство в страната е намалял с 2,9% номинално (и много повече реално, т.е. като се отчита инфлацията) спрямо същия период на миналата година. Минималното нарастване на работните заплати (+0,5%) и пенсиите (+1,7%), които формират над 85% от общия доход, е било недостатъчно за компенсиране на спада на останалите източници на доход. В същото време, за да покриват нарастващите си разходи, домакинствата са теглили от спестяванията си и в значително по-малка степен са разчитали на социалните помощи и обезщетенията като източник на доход.

По отношение на разходите също се разкриват неблагоприятни развития. Заради по-високи разходи за храна (вследствие на по-високи международни и съответно вътрешни цени за основни храни), данъци и социални осигуровки, домакинствата са били принудени да свият всички останали разходи. Но ако за храните има обективни световни причини, които обясняват нарастването на техните цени, то това едва ли може да се каже за данъците и осигуровките. С какво държавата и общините са заслужили да получават повече за своите услуги?

Статистиката отчита, че през първото тримесечие на 2011 г. спрямо година по-рано домакинствата са намалили най-значително разходите си за жилищно обзавеждане и поддръжка на дома (-21,8%), алкохол и цигари (-10,7%), дрехи и обувки (-7,1%). По-малко през тримесечието е разходвано и за здраве (-8,5%), транспорт и съобщения (-3,3%). Липсата на достатъчно пари е причина и за значителния спад в размера на направените влогове (-75,3%).

Видно е, че на ниво домакинство кризата все още бушува с пълна сила. Ще са необходими още поне няколко месеца преди ръстът на износа и на икономиката да се усетят от гражданите посредством по-висока заетост и доходи. А дотогава кой министър какви данни цитира ще бъде от малко значение за обикновения потребител.