Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За данъчното облагане и справедливостта

22.01.2007
Оцени тази статия:

Поводът: През седмицата пресата отдели особено внимание на лансираната от вицепремиера Николай Василев идея за въвеждане на диференцирано облагане на българските граждани и чужденците, работещи в България. Разбра се, че работна група от Министерството на финансите работела върху идеята при формирането на данъчната основа при облагането на чуждестранните лица да се вземат 50 % от реализираните от тях доходи. В същото време българите ще продължават да плащат данък върху пълната сума на доходите си. Такава диференциация в подоходното облагане има в Унгария. Целта на подобна преференция според министър Василев е да се привлекат чуждестранни специалисти в България.

Коментар: 1/ Един от петте основни принципа на данъчната система е справедливостта при третирането на различните индивиди. Разбира се, точното дефиниране на това какво е справедливо и какво не, е доста спорно. По отношение на данъчната система обаче в световната практика са възприети два принципа: хоризонтално и вертикално равенство. Диференцираното подоходно облагане на българи и чужденци нарушава именно принципа за хоризонтална справедливост на данъчната система, който не допуска различното данъчно третиране на индивиди с еднакво икономическо положение на база раса, цвят, националност, пол и т.н. Ако доходът се взема като единствен критерий (както в случая с подоходното облагане), то две данъчнозадължени лица с еднакъв доход следва да се третират еднакво. Те трябва да плащат еднакъв данък и да ползват еднакви преференции, ако има такива. Това е азбучен принцип, обяснен във всеки учебник по публични финанси.

2/ За едно демократично общество от фундаментално значение е защитата на основните човешки права и осигуряване на еднакво законодателно третиране. Равенството при третирането на гражданите от страна на държавата се смята за основния и най-важен принцип на конституцията и законите. Вярно е, че принципа на равенството не може да бъде спазван при всички обстоятелства. В много случаи превес при вземането на решение вземат други цели, като например постигането на ефективност или икономически растеж. При преследването на тези други цели обаче трябва да се обръща внимание на това дали съответните тежести или ползи са разпределени справедливо. Това важи с особена сила по отношение на данъчното третиране, дори когато подобно съобразяване е свързано с определена загуба на ефективност.

3/ Данъчната система е толкова по-ефективна, колкото по-неутрална е тя. Този неутралитет означава минимизиране на дискриминацията, насърчаваща или ограничаваща определен икономически избор. Подобряване на ефективността на данъчната система се постига не чрез даване на преференции, а точно обратното: чрез елиминиране на изключенията и специалните режими, намаляване на разликата между етажите при прогресивното облагане и минимизиране на възможностите за използване на "вратички" в законодателството с оглед избягване на данъчното облагане.

4/ Това, от което икономиката на България действително има нужда, са повече чуждестранни инвестиции. Техният приток обаче няма да се стимулира чрез преференции в подоходното облагане, а чрез създаването на благоприятна среда за инвестиране и развитие на бизнеса. Дали страната ни има нужда да привлече чуждестранни специалисти, е доста спорен въпрос. Още повече, че не съществуват гаранции относно това дали данъчните преференции ще стимулират притока именно на специалисти към България. Ясно е обаче, че една икономика на ниските доходи едва ли привлича най-добрия човешки капитал.

5/ Доколкото може да се съди по изявления в пресата, идеята за намаляване за подоходното облагане на физическите лица от 39 на 29 на сто няма да се осъществи, поне не през 2002 г. Тази идея обаче бе движение в посока на по-плоски и затова по-страведливи данъци. По-плоските данъци (да речем всеки преотстъпва 10 на сто дохода си на правителството срещу определени услуги, какъвто е бил случаят в Османската империя от края на ХV до края на ХVІІ в.) съдържат и повече стимули за производство на богатство. Предположението е, че желанието да разполагаш с повече средства в абсолютна стойност се осъществява по-лесно, защото по-богатите не биват облагани повече. Затова предишната идея за "оплоскостяване" на подоходното облагане (при равни други условия) би създала съществени по-предпоставки за стопански растеж. Макар и донякъде утопичен, този ред на мисли показва, че новата идея за неравнопоставеност на различни данъчнозадължени лица противоречи на първоначалните идеи на г-н Василев за ускоряване на растежа и увеличаване на благосъстоянието.