Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За “Белене” и ядрените илюзии

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Правителството е пред подписване на договор за довършване на проекта за АЕЦ “Белене” при пълна липса на икономическа обоснованост. В тази връзка считаме за целесъобразно още веднъж да дадем поводи за размисъл, предлагайки на нашите читатели статия публикувана във вестник “Капитал” от 17/01/2005 г.

 

През 1990 – 1991 г. мотивите за спирането на проекта за АЕЦ Белене бяха в крайна сметка икономически. И експертизата на БАН (1990 г.), и разглеждането на старата преписка във ВНС (останало от предишното събрание), комисията по опазване на околната среда (1990 – началото на 1991 г.) стигнаха до извода, че а) не е ясно дали икономиката се нуждае от тази мощност и б) дори и да има нужда, няма средства.

Общото заключение на Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), което беше оповестено през тази година, е подобно на това на БАН от 1990 г. – няма съществени рискове на състоянието на околната среда. Проведените проучвания на общественото мнение показват общо взето много положително отношение. Това развитие е обяснимо. Разбира се, за проект като този е добре тези изводи да бъдат потвърдени и от други източници. Но е очевидно, че правителството бърза. За разлика от преди, икономическите аргументи са крайно недостатъчни. Освен това АЕЦ Белене има и морално-политически аспект: в година преди избори е необходимо широко политическо съгласие за предприемането на такъв проект. Причината е очевидна: тези които днес подпишат договори за “Белене” след година могат да не отговарят за управлението на страната.

Основният мотив за проекта “Белене” е, че – независимо от срока на извеждане на блокове 3 и 4 на Козлодуй от експлоатация – има два сценария: или да се изградят заместващи мощности, или да се купува електроенергия (за покриване на липсващите количества). Засега обаче не може да се смята за доказано нито че такива количества ще са необходими, нито че вносът ще бъде по-неизгоден от евентуално вътрешно производство (от АЕЦ Белене). Няма и сценарии за цените за повторно обогатяване и евентуално складиране на отработеното гориво.

Важно е да се отбележи, че правителството не представи пред обществото анализ за икономическата ефективност на проекта и за съответните разходи и ползи. Изготвянето на този анализ е много отговорен и сложен въпрос, защото трябва да се отчете промяната в търсенето и предлагането в резултат на либерализацията, както на вътрешния, така и на външния пазар и то в дългосрочен план. Вместо това пред обществото се представят много по-опростените концепции, като например че в момента Балканският пазар е дефицитен и че България трябва да запази енергийната си независимост и в бъдеще. Всъщност какво се разбира под зависимост или независимост? В момента около 70-75% от общите енергийни ресурси се внасят (най-вече от Русия), за редица стоки България е нетен вносител, но това създава ли зависимост?

Крайно неясен е и още един основен аргумент – сравнението на маржиналните (пределните) разходи за производството на един мегават/час електроенергия с тези разходи в други страни от региона. Направо странно е очакването тези разходи изведнъж да станат най-ниски за България при положение, че в момента са около средните за Балканите. Подобен аргумент и изглежда прекомерно оптимистичен и изглежда, че почива на статични и едностранни очаквания. Освен тези неясни сметки няма оценка и на външното търсене. Всъщност те не биха могли и да бъдат направени, за краткият период, определен за подготовка на концепцията. Освен това данните за вътрешния пазар са предимно от периода 2002-2003.

Износът на електроенергия се разглежда като успех сам по себе си, а вносът като очевиден провал. Големият въпрос обаче, е дали износните цени включват всички разходи (или се основават само на променливите разходи), което би означавало, че се изнася на загуба. Особено важно е дали например се отчитат разходите за затваряне на реакторите и за съхраняване на отработеното гориво.

Либерализацията в енергетиката

Като цяло либерализацията в енергетиката върви бавно и мъчително. Съществен проблем в тази връзка е разбирането, че търговията трябва да се либерализира, но без това да води до внос на по-ниски цени от местното производство. Само че въвеждането на вносни мита (примерно тази година имаше такива искания за въглища) би означавало по-високи цени за електроенергията за всички потребители. Така че ситуацията изглежда по следният начин – дали 7,9 млн. потребители трябва да плащат всеки месец по-високи сметки, за да могат да просъществуват малко по-дълго няколко предприятия.

Либерализирането на даден пазар по никакъв начин не означава, че държавата трябва да се намесва всеки път когато вносът на дадена суровина е по-евтин от вътрешното производство. Подобен подход би бил много по-подходящ за плановата икономика, но не и за “действаща пазарна икономика” като българската. Освобождаването на търговията неминуемо ще доведе до фалита на някои фирми, но за сметка на това потребителите ще получават все по-качествен и по-евтин продукт, а неконкурентните предприятия ще се насочат към други пазарни сегменти с по-добри конкурентни позиции.

Особено погрешно е, ако се действа по системата – пазарът е либерализиран, но правителството ще въвежда защитни мерки от време на време, когато реши. Това ще доведе до постоянни искания и непредвидимост на средата на бизнес. Липсата на предвидимост и ясни условия ще намали интереса на местни и чужди инвеститори да вложат парите си в енергетиката.

След продажбата на електро-разпределителните дружества (което безспорно беше стъпка в правилната посока) беше логично да се помисли за приватизацията на ТЕЦ-овете и ВЕЦ – овете, като преди това ясно се определят условията за бизнес на тези пазари (което изключва въвеждането на защитни мита дори и временно). Едно такова развитие би позволило привличането на “свежи” пари в отрасъла, което е предпоставка за постигане на по-висок производствен капацитет и по-добри ценови условия в резултат засилването на конкуренцията.

Идеята за обединяване на двата АЕЦ-а

В един момент министър Ковачев лансира идеята за обединяването в една компания на АЕЦ “Белене” и пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй”. Той аргументира това си намерение с предстоящото изваждане от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. По данни от пресата разбрахме, че новата компания ще бъде правоприемник на задълженията на АЕЦ “Козлодуй”.

Евентуалното обединяване на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй” с АЕЦ”Белене” в една компания би било в посока на засилване на неяснотата, вместо към повече прозрачност пред данъкоплатците. Обединяването на двете компании означава усложняване на каквито и да било икономически анализи и едновременно с това, “замъгляване” на резултатите от инвестицията. Ако идеята се реализира, вероятно никога няма да стане ясно какво е цената за един киловатчас в новата централа.

Обединяването на двете компании вероятно означава, че специалистите от пети и шести блок ще бъдат използвани за построяването на новата централа. Тоест, новото развитие говори за намерение да се завърши старият проект за руски реактор ВВЕР-1000.

Също така би се увеличила и несигурността и рисковете пред участието на вътрешни и външни инвеститори. За всеки инвеститор вече ще е необходимо не само добре да анализира състоянието на изградената инфраструктура в АЕЦ “Белене”, но и да включи в оценките си състоянието на АЕЦ “Козлодуй” и то в условията на държавен монопол, като едновременно с това трябва да предвиди дали, кога и в каква степен ще се либерализира пазарът на електроенергия. Например, инвеститорът трябва да оцени какви ще бъдат разходите по затваряне на трети и четвърти блок, защото може да се окаже, че това ще бъде разход за новосформираното дружество. При това положение инвеститорите, които разполагат с повече вътрешна информация ще бъдат в далеч по-добра конкурентна позиция спрямо всички останали.

“Свръхпечелившият” проект

Министерството на енергетиката твърди, че проектът за АЕЦ “Белене” е много печеливш. В същото време то постоянно твърди, че този проект не може да се изгради без държавна гаранция и без дългосрочен договор за изкупуване на електроенергия. Тези две твърдения фундаментално си противоречат – ако проектът е печеливш, няма нужда от държавни гаранции и непазарни дългосрочни договори. От друга страна, ако проектът не е печеливш, той въобще не трябва да се реализира, защото това означава да се произвеждат загуби, от което благосъстоянието на всички българи ще намалее.

Пазарното решение

Пазарното решение е изграждането на АЕЦ “Белене” с частни капитали без държавно участие или държавни гаранции (за кредитите или изкупуване на електричеството), когато бизнесът има интерес да финансира тази идея. Държавата може да подпомогне едно такова развитие, като либерализира пазара на електроенергия и създаде условия за свободен достъп на частни капитали. Либерализирането на пазара ще промени търсенето и предлагането и ще покаже дали има необходимост от изграждането на нови мощности. Ако има такава необходимост, тези мощности ще бъдат изградени от частни компании без да се натоварва данъкоплатецът и държавният бюджет.

 

 

Пет аргумента против:

  1. Не е доказана нуждата от проекта
  2. Не е доказана ефективността – няма анализ на разходите и ползите
  3. Вливането на 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” в АЕЦ “Белене” е непрозрачна форма на приватизация
  4. Държавната гаранция за АЕЦ “Белене” увеличава държавно-гарантираните дългове
  5. Евентуален дългосрочен договор за изкупуване на електричество пречи на либерализацията на пазара

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).