Статии ISSN 1313 - 0544

Възможните коалиции за България в Европейския съюз

Автор: Светла Костадинова / 02.04.2007
Оцени тази статия:

Честването на годишнината от създаването на ЕС е повод да се прави равносметка до колко са изпълнени целите, които се поставени преди 50 години. България като най-скорошен член обаче трябва да гледа напред и да има дългосрочна стратегия за това от какъв Европейски съюз иска да е част.

На първо място, България трябва да има ясни позиции по всички въпроси, които да бъдат взети след обсъждане в страната и след постигане на консенсус в обществото.

Тъй като е млад член, печеливша тактика е да действа в коалиция със страни, които имат сходни възгледи по най-важните въпроси. Управляващите трябва да са наясно кои страни биха подкрепили наши предложения и стратегията на България е да участва в различни напълно прагматични коалиции, които биха увеличили шансовете за реализиране на определени промени.

Какви са възможните коалиции за България, които биха довели да реформиране на Европейския съюз в  посока насърчаване на икономическия растеж?

1) Данъчна политика - дискусията за нивата на данъчно облагане в ЕС и политиката на новите членки предоставя възможност на българското правителство да подкрепи тези страни, които в голяма степен чрез данъчни реформи успяха за кратко време да постигнат висок икономически растеж, да намалят безработицата и да повишат доходите на населението. Страни като Естония, Словакия, Литва, Латвия и Ирландия категорично се обявиха против идеята за данъчна хармонизация и такава трябва да бъде и позицията на България. Най-добрият вариант за данъчна политика на ЕС е свеждане до минимум на хармонизиране на тази политика на европейско ниво и предоставяне на страните на пълна свобода да определят как, колко и какво да бъде данъчното облагане на бизнеса и гражданите.

2) Външна търговия - несъмнено за България има много положителни ефекти от присъединяването от гледна точка на общия европейски пазар и премахването на пречките пред търговията в ЕС. Въпреки това, търговските взаимоотношения между Европа и останалата част на света все още са силно регулирани и позицията на България трябва да е в посока премахване на търговските бариери, което ще доведе до дългосрочен икономически растеж. Липсата на търговски бариери между ЕС и останалите страни ще позволи на гражданите и бизнесът да се възползват от глобализацията и всичките и положителни ефекти. Изследване на британския професор Минфорд показва, че европейските потребители плащат 50% по-високи от световните цени на селскостопанските продукти, а европейската търговска политика налага високи разходи за потребителите на неселскостопански продукти. Изчисленията сочат, че тази обща търговска политика струва на европейските потребители между 2% и 3% от БВП. Страните, към които трябва да се присъединим по отношение на външната търговска  политика на ЕС са силните поддръжници на либерализацията, а именно Ирландия, Швеция, Финландия, Естония и Литва.

3) Бюджет на ЕС - бюджетът на ЕС нараства с всяка година и според много анализатори и наблюдатели като размер е много повече отколкото е необходим. Правило е, че колкото повече пари събираш, толкова по-голяма власт имаш при вземането на решения. От друга страна, повишаването на вноските, които страните-членки трябва да правят в европейския бюджет означава увеличаване на преразпределителната дейност на ЕС. Не е логично страните - членки да плащат вноската си за да може след това да получат голяма част от същите пари обратно под формата на селскостопански субсидии и грантове за регионално развитие. Швеция наскоро предложи богатите страни да се грижат сами за бедните си райони. Позицията на България би трябвало да бъде по-малък европейски бюджет (по-голямата част от разходите да са за администриране на европейските институции и подпомагане на държавите, които са кандидатки за членство), както и по-прозрачна процедура на изготвяне и обсъждане. За да постигнем това трябва да се присъединим към страни като Швеция, Великобритания и Дания, които заявиха силното си желание за радикална промяна при изготвянето на европейския бюджет.

4) Селскостопанска политика - най-противоречивата политика на ЕС ще бъде предизвикателство за българското правителство тъй като от години се обяснява на местните земеделски стопани как европейските пари ще дойдат и най-после ще вдигнат българското селско стопанство на крака. Често забравяме обаче общите ефекти от Общата селскостопанска политика (ОСП), а именно: около 20% от земеделските стопани в ЕС получават повече от 70% от всички земеделски субсидии; страните, които са най-големи получателки са всъщност богатите страни - Великобритания, Франция, Испания. Резултатът от ОСП е фактът, че европейските граждани плащат много по-високи цени за различни селскостопански стоки, като например около 173% по-високи цени през 2005 година за агнешко месо, 134% за гъби, 111% за банани и 114% за захар. Предизвикателството пред българското правителство е доколко ще успее да устои на изкушението да приеме европейските земеделски субсидии или ще осъзнае негативните ефекти от тях върху българските граждани и земеделски стопани. Ако българското правителство в крайна сметка оцени реално плюсовете и минусите ще се присъедини към страните, които открито се обявяват за преразглеждане на Общата селскостопанска политика, а именно Швеция, Финландия и Австрия.

5) „Социалната държава" - тя неправилно се смята за предимство на Европа.  Когато стара Европа става богата, тя няма такива демографски проблеми, каквито има сега, а съотношението работещи - неработещи е дванадесет-тринадесет пъти по-изгодно от днешното положение на България. Дългосрочният икономически растеж в през ХVII, ХVIII, ХIХ и ХХ - включително този на Германия, Франция, САЩ, Япония, Сингапур Южна Корея и Китай - се е случвал винаги при нисък процент държавни разходи в БВП и ограничена, почти липсваща „социална държава". Същото се случва сега с Индия. Няма никакви причини да се смята, че с и за в бъдеще няма да е така.

6) Европа като политически съюз - това е една най-неосъществимите части на проекта. Неговите резултати са много регламенти, скъпа администрация, безсмислени международни преразпределения на средства и ниска конкурентност на участниците в проекта. Ако България все пак участва в него, тъй като е изостанала и по бедна, тя трябва да прилага реформи, които са по-пазарно насочени от най-добрите в Европа.

Конституция - по принцип има консенсус в Европа, че такъв документ е необходим. До тук обаче стига и разбирателството. Наскоро британският Адам Смит Институт обяви конкурс за написване на Европейска конституция. По поръчка на института, журналистът Браян Мойнахан намалява оригиналния проект от 76 000 думи до 5 000 думи без от това да пострада или да се измени съдържанието с цел всеки, който иска да участва в конкурса да може лесно да се запознае с логиката на проекта за Евроконституция. Позицията на България трябва да е много сходна на този подход - Европейският съюз е замислен и създаден преди всичко като икономически съюз, който да помогне на членове си да постигнат висок икономически растеж и чак след това той се разглежда като политически и социален съюз. От тази гледна точка, Европейската конституция трябва да очертава само най-общо основните права и да предостави на членовете възможността да определят сами политиката си и това трябва да е подходът на България в обсъжданията.

Като заключение можем да кажем, че да бъдеш член на ЕС изисква не само съобразяване с изискванията и правилата, но и активно участие в тяхното създаване и промяна. За целта обаче е необходима ясна позиция, познаване на дискусиите и аргументите, и не на последно място политическа воля. Единственият правилен подход на българското правителство е да участва активно в сформираните коалиции и да разяснява на гражданите и бизнеса ефектите от подкрепяните позиции. Иначе има риск или Съюзът да се разпадне, или 100 годишнината от създаването му да бъде празнувана  без реална представа какво точно се празнува.