Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Въпросник към правителството по проект за бюджет за 2007 година

Автор: ИПИ / 08.01.2007
Оцени тази статия:

Фундаменталната характеристика на общата рамка на държавния бюджет за 2007 г. е планираното увеличение на дела на правителствените разходи в икономиката Това са запазените от 2006 номинални 40% от БВП плюс вноската на България в бюджета на ЕС за 2007 г. от 634,4 милиона лева. На стр. 26 от доклада за бюджет 2007 се казва, че „този ангажимент налага ограничение на разходите [на правителството] като дял от БВП”.

Това твърдение е крайно объркващо, защото:


а) разходите не са ограничени, нито в абсолютна стойност, нито като процент от БВП (спрямо 2006), и


б) всеки един допълнителен разход (какъвто е вносът в бюджета на ЕС), може да бъде финансиран по два начина – чрез повече данъци (събрани в действителност или като увеличено задължение на данъкоплатците за бъдещи периоди) или чрез ограничаване на разходите;


в) нито едното, нито другото не се случват в прозрачен вариант, новият разход се финансира от заложеният бюджетен излишък „по подразбиране”, за което ние предупредихме още през октомври 2005 г., като такъв излишък „по подразбиране” се залага и за 2007 г. (който вероятно ще бъде два пъти по-висок от планираните 0,8% от БВП).


В тази връзка възникват няколко въпроса:


1. Кого иска да подведе правителството с твърдението, че „разходите се ограничават”?


2. Макар някои разходи да се запазват като относителен дял, други растат в абсолютно изражение. Защо? Обосноваване на тези промени няма нито в общия доклад, нито в докладите на отделните министерства.


3. След внасянето на доклада и проектозакона за бюджета за 2007 г. правителството пое ангажименти, които не са видни като разход в бюджета. По какви пера ще бъдат финансирани тези разходи?


Третият въпрос се нуждае от известно онагледяване.


Един от въпросните ангажименти е резултатът от конкурса за изграждане на втора атомна централа в Белене. Разходите по този проект на година ще са равни приблизително на 1,2 милиарда лева на година, за период, които е равен на периода за планиране на ЕС. Ако е вярно, че проектът ще се осъществява с 51% държавни гаранции. Това е потенциален разход, който е равен на годишната вноска на страната в бюджета на ЕС (1,2% от БВП). За нас е очевидно, че на този проект правителството отдава същата значимост като на членството на България в ЕС. Къде са скрити обаче средствата за „Белене” и какъв е начинът на тяхното набиране, през 2007 г. и след това? Може би на народните представители ще им бъде интересно да потърсят отговор на този и други подобни въпроси.


От въпросите за разходите през 2007 г. следват и няколко макроикономически и общо политически въпроса. Ще споменем само най-важния от тях.


Според оценката на правителството 9/10 от брутното образуване на капитал, инвестициите се правят от частният сектор. Брутните инвестиции за 2006 г. най-вероятно ще бъдат на равнището между 30 и 31% от БВП. Щом не намалява разходите и поема нови ангажименти, иска ли правителството да ограничи дела на частния сектор в икономиката и брутното капиталообразуване? Смятали ли са в министерството на финансите ефектите на заместването и изтласкването на частния сектор от увеличаването на правителствените ангажименти в икономиката, увеличаването на заплати в бюджетната сфера, пенсиите от разходно-покривната система на НОИ и др. под.

Конкретни въпроси

1. Какво е развитието на основните медицински и икономически показатели, характеризиращи дейността на лечебните заведения, които да свидетелстват за напредък в повишаването ефективността на здравната система (както е посочено в доклада)?

2. Направена ли е приблизителна количествена оценка на ползите за обществото от здравната политика, която ще се провежда през 2007 г.?

3. Каква е политиката по отношение на свръх капацитета от болнични легла и персонал в някои региони? Как ще се извърши оптимизирането на здравната мрежа?

4. Как ще се реши проблемът с просрочените задължения на болниците? Какви действия се предприемат, за да не възникват подобни дефицити в бъдеще?

5. Ще бъдат ли приватизирани болници?

6. Защо парите за здраве отиват в монополна здравна каса?

7. Допусканията в макропрогнозата са за средна цена на петрола от 65-66 щатски долара за барел. Какви ще бъдат последиците за бюджета ако тази средна цена достигне 75 щатски долара за барел?

8. При изготвянето на бюджетната прогноза имплицитно се допуска, че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс представлява основен риск пред българската икономика. Как въздейства политиката на бюджетен излишък и взети ли са предвид ефектите върху предлагането от нея?

9. Как ще се отрази строежът на АЕЦ „Белене” върху публичния дълг? Ще се наложи ли промяна в политиката по дълга заради този проект?

10. До каква степен увеличаването на вътрешния публичен дълг влияе върху лихвените проценти в страната?

11. За какво ще се използват средствата от фискалния резерв?

12. Ще продължи ли реформата в пенсионната система, за да може тя да стане финансово стабилна и устойчива в дългосрочен план /ще нарасне ли делът на пенсионната вноска в частен фонд след 2007 година/?

13. Докога приходите в бюджета ще се подценяват и ще се реализират излишъци вместо да се намалява данъчната тежест?

14. Защо разходите за отбрана в България са на трето място в цяла Европа?

15. Защо данъчното бреме е толкова високо - най-високо сред новите страни членки?

16. Защо държавните разходи са над 40% от БВП при положение, че в страни като Ирландия с висок икономически растеж те са по-ниски?

17. Защо данъкът върху доходите е два пъти по-висок от данъка върху печалбата? Защо осигуровките са над 3 пъти по-високи?

18. Кога ще станем свидетели на закриване на програма или институция, а не само на откриване на нови такива?

19. Кога ще има наистина програмно бюджетиране, а не само опити за такова?

20. Кога ще има фискална децентрализация и реално прехвърляне на права и задължение към местните власти?

21. Кога ще започна да се прави оценка на ефективността на разходите - както предложи и премиерът?

22. Защо в програмните бюджети на министерствата няма данни за 2005 година? (не може да се прави съпоставка)

23. Защо в програмите на повечето министерства няма анализ на ситуацията и обосновка, което да е причина за наличието/продължаването на дадена програма?

24. Защо за някои програми (министерство на труда например) успешни програми получават допълнително средства? (отчетеното намаляване на безработицата не означава ли нужда от по-малко средства)

25. Защо по повечето програми има нарастване на щатните бройки?

26. Защо приходите от собственост на повечето министерства нарастват? (не се ли предвижда приватизация и продажба на държавно имущество)

27. Защо е удължен срока за завършване на проекта за Имотен кадастър до март 2008 г.?

28. Защо поставените цели за повечето министерства са толкова ниски?

29. Защо няма поставена цел за намаление на осигуровките за 2007 г.?

30. Къде може да бъде открит програмния бюджет на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), след като в доклада за бюджет 2007 г. на стр. 90 е изрично записано, че МДААР прави пилотен програмен бюджет /на всички други министерства програмните бюджети са качени на страницата на Народното събрание http://www.parliament.bg/pub/budget2007//?

31. Кога се очаква актуализацията и подобрение на функционирането на единния регистър на заетите в държавната администрация – чрез новия регистър ще могат ли да се правят справки във всеки един момент за общия брой на заетите в държавната администрация, както и по отделни структури и звена на администрацията - министерства, комисии, изпълнителни агенции и т.н.?

32. Къде могат да бъдат видни резултатите от започналата през 2006 г. реформа в държавната администрация?

33. Защо в проектобюджет 2007 не са заложени мерки за “оптимизиране числеността на персонала в държавната администрация”, както това беше изрично посочено в бюджет 2006 – това означава ли, че вече са постигнати поставените цели и индикатори за оптимизиране на персонала в държавната администрация?

34. Къде може да бъде намерена информация за новите длъжности в държавната администрация, които се налагат поради създаване на нови звена и структури, свързани с администриране на фондовете от ЕС, прилагане на ОСП (Общата селскостопанска политика), хармонизиране на законодателството на България с това на ЕС – например къде може да се получи информация за броя на заетите в Разплащателната агенция и в Интервенционната агенция към Министерство на земеделието и горите?

35. Според проектобюджета областите, които ще получат основна част от публичните инвестиции през следващите няколко години, са:

1 работна сила;

2 земеделие;

3 транспорт и околна среда.

Защо са избрани тези направления?

36. Какви са програмите и конкретните идеи, които ще бъдат финансирани чрез публични средства в тези области? В споменатите публични инвестиции включват ли се сумите от еврофондовете и програмите на ЕС или става въпрос за средства от националния бюджет?

37. Концепцията за “ефективното и ефикасно използване на публичните финанси” не е пояснена от практическа гледна точка – каква е конкретната идея, която евентуално ще се реализира; ще се създаде ли подкомисия към парламента, която ще следи изразходваните средства в министерствата; как ще оперира тя от функционална гледна точка; кой ще я администрира?

38. Заетите в бюджетната сфера през 2007 г. ще достигнат 490 хил. души според стр. 36 от доклада за бюджет 2007 ? На какво се дължи увеличение на заетите в публичната сфера, тъй като по данни на НСИ към м. септември 2006 г. заетите в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата, са 443 096 души.

39. Приватизация на държавни дружествата, оптимизиране на персонала в държавните структури не следва ли да доведат до намаление на заетите в бюджетната сфера, а не до тяхното увеличение?

40. Предвижда се допълнителна субсидия от държавата от 20 млн. лв. за държавното предприятие “Железопътна инфраструктура” ЕАД и отпускане на държавно гарантиран кредит за БДЖ, отделно от субсидията от централния бюджет за компанията. До кога ще продължават и дори ще се увеличават помощите от държавния бюджет за губещи бюджетни предприятия като БДЖ и “Железопътна инфраструктура” без да се предприемат конкретни действия за оптимизиране на разходите и по-ефективно управление на ресурсите?

41. Според проектобюджета основните рискове от фискална гледна произтичат от “недовършени структурни реформи” в секторите здравеопазване, образование, пенсионна система и социално осигуряване. Като противодействие на тези рискове е записано предприемането на следните мерки: преминаване от “социални помощи” към „инвестиции в обучение и квалификация” и „инвестиции в социални услуги”. Представените мерки и програми по същество не представляват реформиране на секторите в сферата на социалното и пенсионно осигуряване и здравеопазване. Има ли анализ “разходи-ползи” и представени разчети как програмите на социалното и здравното министерство ще намалят фискалния риск за бюджета в краткосрочен и дългосрочен план?

42. Къде е доказано, че програма 5.1. (а и за всички останали) “Запазване и възпроизводство на идентичността и културата на българските общности зад граница” от програмния бюджет на Министерството на външните работи, трябва изобщо да съществува и за нея да се отделят голяма част от предвидените по перо “Общи служби” 132.9 млн. лв.?

43. Защо разходите по същото перо нарастват с над 68,2 % само за една година.

44. Как и по какъв начин ще функционират и взаимодействат новосъздадените звена към министерството на финансите, които ще отговарят за успешното управление на европейските фондове?

45. Навсякъде се споменава думата „максимално” усвояване на средствата от ЕС, но какъв е приблизително предвидения им процентен размер (имайки в предвид, че страната ни реално ще започне процеса на усвояване към втората половина на 2007г.) ? Този въпрос е важен от гледна точка на ефективността на последващия контрол от страна на правителството и парламента. Трябва да има някаква отправна точка, която да служи за база за сравнение и анализи в края на бюджетната 2007 година.

46. Въпросът с ефективността на използваните средства от евро-фондовете – никъде в проектобюджета, а и в доклада на министерството на финансите не се детайлизира, какви са критериите за ефективност?

47. Какви ще са методите и похватите чрез които ще се извършват процеса на обезпечаване на изваждането от експлоатация на 3 и 4 реактор на АЕЦ Козлодуй .

48. Трябва ли да има увеличение на „функциите, ролята и отговорностите” на държавата в областта на селското стопанство, както се предвижда в проектобюджета?

49. За т.н „местни дейности” на общините се отпускат средства в размер на 7.6 млн.лв. за опазване на селскостопанско имущество, отглеждане на животни и пр. Трябва ли държавата да изземва функциите на частните предприемачи и да разходва средства от данъкоплатците за такъв род дейности?

50. Предвиждат се средства в размер на 6.3 млн.лв. за обезпечаването на изпълнението на дейностите на Държавната агенция по туризъм, в т.ч. и развитието на политики насочени към рекламиране на България, като туристическа дестинация. Не трябва ли държавата да се оттегли от неприсъщата и роля и да остави частният сектор да се справи по-най ефективния начин с възникналите предизвикателства?