Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ветото върху закона на търговския регистър. Какво може да се направи?

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Президентът върна закона за търговския регистър в народното събрание за повторно обсъждане. Това е възможност да се подобри законът. Мотивите на президента и допълнителни аргументиЕто мотивите на президента според съобщението за пресата. В указа вероятно ще се съдържа малко по-подробно изложение, но същината ще е общо взето същата.
  1. чл. 21, т. 5 на закона разглежда регистрацията на търговци като проверка на “съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи”. Според президентът тази разпоредба “не предвижда преценка за законосъобразност на вписванията” и “изискването за приемане на документи без такава преценка свежда процедурата само до техническо вписване.” Аналогичен е и един аргументите на Огнян Герджиков срещу закона. Те бяха публикувани в по-рано тази седмица във в-к “24 часа”. Според проф. Герджиков съдът – където сега се извършва регистрацията – може да прави такава проверка.
  2. Според прес-съобщението президентът смята, че “с отпадането на предвиденото обнародване на вписванията, без то да се заменя с еквивалентно общодостъпно оповестяване на информацията.” “Обнародването” е друга дума за публикуване, предоставяне на явност, обявяване на обстоятелството на регистрацията. Такъв акт се предполага от чл. 22 на закона, но при последното му четене в парламента езиковата форма на това изискване е станала по-неясна и звучаща по технически.
  3. Като вариант на казаното в т. 1 по-горе звучи мотивът, че “чл. 20, ал. 1 не гарантира достатъчен професионален стаж и опит на длъжностните лица по регистрацията за прилагане на сложната материя на търговското право”. Тази разпоредба формулира ценза на длъжностното лице: правно образование и три години работа в областта на правото. Може би президентът, както и г-н Герджиков и други народни представители иска да каже, че лицето трябва да има друго качество, например съдия.
  4. Съществен мотив на г-н Първанов да върне закона е и обстоятелството, че чл.25, ал.4 създава процедура за обжалване на откази за вписване, при която “не би могло да се прилага предлаганото исково производство.” Този проблем е по-принцип зле уреден в цялата правна система. Съдебната процедура срещу щети, нанесени от държавата и длъжности лица, е зле решена конституционно.
  5. Президентът смята още, че “необосновано е и изискването за подаване на ново заявление при непроизнасяне в срок (чл. 26), защото “това ще доведе до повторно плащане на такси, което противоречи на въведените принципи за бърза и евтина регистрация.” Това е проблем с целия принцип на заплащането на такси и формулирането на процедурата и информационната уредба на достъпа до регистъра.
 КоментарПо повод първия и третия мотив. Съдът, който регистрира фирмите при сегашната система, прави същото, което ще прави държавния служител в агенцията по вписванията. Съдиите не ходят по адреси на регистрация и управление на фирми. Слава Богу, при съдебната процедура на регистрация не присъства прокурор, който разглежда желаещия да започне бизнес гражданин или гражданка като престъпници. Както правилно схващат и президентът, и проф. Герджиков, при сегашната уредба става дума за съотношението между сигурност и ефективност на осъществяването на правата (за започване на бизнес – виж чл. 19 от конституцията). Гарантирането на абсолютна сигурност от държавата попада в горния сценарий – предварителна проверка, разпит, присъствие на прокурор и презумпция за виновност на започващите бизнес. Следователно в тази работа не може да помогне и цензът. Следователно трябва да се жертва квази-сигурност за ефективност.Същият чл. 21 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 5 въвежда принципа на декларацията – заявителят поема отговорността за истинността на описаните в заявлението за регистрация обстоятелства. При нормална работа на съда, тази декларация е достатъчна превантивна мярка.По повод втория и петия мотив. Безспорно е, че публичността на регистъра, обявяването и заплащането на такси за вписване и ползване на търговския регистър може да бъдат уредени по-добре. По-важното обаче е, че по-широката публичност и по-лесният достъп са фактори, които ще увеличат сигурността на регистъра и вписванията в него. Точно това пропусна да осъществи закона.По повод петия аргумент. Исковото производство е начин на гарантиране на правата на индивида. То може да бъде въведено като процедура, но ако не бъде разрешен проблемът с отговорността на държавата за щети на граждани по принцип (т.е. чрез промяна в съответното законодателство, вероятно конституцията и затова претълкуване на някои вече взети решения на конституционния съд), исковият процес може да означава просто връщане на съда в процеса на регистрация през задната врата.

 

Какво може да се направиПърво, възможно е за различните видове търговци да има различни срокове за проверка на представените документи, например един ден за еднолични търговци и до три работни дни за акционерни дружества. Изглежда невъзможно друго осигуряване на процеса било то от съдии, било от длъжности лица по вписванията. Но дори това решение ще постави реформата под въпрос. Освобождаването на съда от несвойствени функции ще му позволи да се съсредоточи върху решаването на спорове.Второ, възможно е да се въведе отлагателно влизане в действие на закона, докато не бъдат обвързани базите данни на търговския регистър с други информационни масиви – например тази на гражданското състояние и документите за самоличност. Тогава проверката на документите ще намали до минимум възможността за фалшифициране на подписи и създаване на фирми на името на несъществуващи граждани.Трето, при всички случаи трябва да се премахне изискването за пререгистрация в този му вид, да се направи така, че пререгистрирането да съвпада с естествените отчетни цикли в икономиката (например – началото на календарната година, отчитането на миналата финансова година и пр.) и да става чрез годишните данъчни декларации. Влизането на закона в сила от средата на годината налага допълнителни разходи на време, вероятно няма да бъде изпълнено и създава объркване и в съда, и у данъчните власти.Вероятно, са необходими промени в уредбата на наказанията за документи с невярно съдържание, които да направят превантивните функции на декларацията по чл. 13, ал. 2, т. 5 по-надеждни. Част от работата по този закон се основаваше на идеята, че не трябва да се правят успоредни промени в други закони, по-специално - в търговския закон и в частта му, засягаща корпоративното управление. Вероятно някакви промени, свързани с регистрацията могат да се направят и в тази уредба.Четвърто, от параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби на закона се подразбира, че фактически почти цялата документация на съществуващия регистър е налична в електронен вид. Това предполага бърз процес на реформи, кратки срокове на промените, ниски разходи и надеждност на новата система. Сигурността и ще се повиши, ако повече данни за търговците, включително годишни отчети (които са публични по закона за счетоводството, но не могат да бъдат намерени никъде дори за държавните компании), бъдат достъпни заедно с информация, която е отвъд изискванията на прост телефонен указател, според сполучливото сравнение на Огнян Герджиков.Накъсо, връщането на закона за преразглеждане от народните представители е полезно. Дали то ще бъде използвано по предназначение засега е трудно да се прецени.